Решение № 11129 от 5.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Стойчев чрез неговия пълномощник срещу решение 214/18.02.2022 г. по адм. д. 1102/2021 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение 1148/05.09.2019 г. на Общински съвет Несебър. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Общинският съвет Несебър, чрез процесуалния си представител в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Стойчев и синове ООД, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора и Стойчев и синове ООД срещу решение 1148/05.09.2019 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА е одобрен подробен устройствен план - план за регулация за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86 в местността Кокалу, землище на гр. Несебър и срещу решение 19/20.08.2019 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ , назначена със заповед 1266/25.07.2018 г. на кмета на община Несебър, в частта, с която са приети експертни оценки на собствените на жалбоподателите поземлени имоти с идентификатори 51500.86.4 и 51500.86.17 по КККР на гр. Несебър. С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му със задължителни указания от касационния състав, съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт на Общински съвет Несебър. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материално правните разпоредби. Административният акт е издаден при необходимия кворум по чл. 27, ал. 2 ЗМСМА и е приет с единодушие в изпълнение на изискването по чл. 27, ал. 3 ЗМСМА за мнозинство. Заданието за изработване на проекта за процесния план за регулация е одобрено от ЕСУТ на общината Несебър. С решение на Общински съвет Несебър е разрешено разработването на процесния план за регулация. Извършени са изискуемите съгласувания на проекта с експлоатационните дружества и заинтересуваните администрации, след което е обявен в сайта на община Несебър и на таблото за обявления на общината, публикувано е в местен вестник и в държавен вестник. Предвид изложеното не е налице нарушение на чл. 26 и чл. 34 АПК. Оспореният план е изработен съгласно чл. 16, ал. 2 ЗУТ на базата на кадастралната карта за територията на община Несебър. Одобреният план за регулация е първоначален такъв и с него имотите предмет на плана се урегулират за пръв път. Приетият преди това подробен устройствен план е за застрояване е различен от такъв за регулация, доколкото и урегулиране на имотите се извършва за първи път с процесния план. Приемането след това на план за регулация по чл. 16 ЗУТ е позволено, при съобразяване с предвиденото вече застрояване. В случая, според назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че отнетата площ от имотите на оспорващите е съответно 11,49 % от имот с идентификатор 51500.86.17 и 11,26% от имот с идентификатор 51500.86.4, което отговаря на изискванията на чл. 16, ал.1 от ЗУТ за максимална част от площта на имотите от 25%, която може да се прехвърли в полза на общината за осъществяване на предвижданията на плана. Частта от имотите е отнета именно за нужди визирани в разпоредбата на чл. 16 ЗУТ, доколкото улиците представляват линейни инженерни мрежи на транспорта част от техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ. В този смисъл е и нормата на чл. 70 ЗУТ проводите на техническата инфраструктура и съоръженията на транспортната инфраструктура, свързани с движението на пешеходни средства и хора, се проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения. В останалата част на съдебния акт се излагат съображения за определената оценка с решението на комисията по чл. 210 ЗУТ, което от една страна попада извън предмета на касационно оспорване, а от друга съгласно чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ решението на административния съд в тази част е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че отчуждаването с плана по чл. 16, ал. 1 за улица, инженерна инфраструктура и трафопост, следва да се счита за част от приложното поле на плана по чл. 16, ал.1 от ЗУТ, тъй като улиците представляват линейни инженерни мрежи на транспорта част от техническата инфраструктура, съгласно § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Поради това изводът на съда, че чл. 16, ал.1 от ЗУТ е бил приложим за процесния ПУП за прокарване и отчуждаване за улици, е законосъобразен. Планът е приложим, тъй като се касае за първа регулация, поради което такъв план може да бъде одобрен. Приетите преди това със заповед 1292/28.12.2005 г. и заповед 1293/28.12.2005 г. на кмета на община Несебър частични подробни устройстройствени планове планове за застрояване за имотите на оспорващите не водят до извод в различна насока. С визираните планове не е приет план за регулация за имотите, съответно процесният акт е съобразен с предвижданото с тях застрояване и са спазени нормативните изисквания за тротоара на улицата и отстоянията през улица. Освен изложеното, според заключението на вещото лице в имотите не са налице съществуващи постройки, не са издавани разрешения за строеж или инвестиционни проекти за такива и имотите са видимо неподдържани. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и предписаната от закона форма. Настоящата инстанция споделя и извода на решаващия съд, че при приемането на оспорения план не са допуснати съществени нарушения на производствените правила във връзка със спазването на необходимия кворум и мнозинство. Налице са одобрени техническо задание и предходна заповед, с която се разрешава изработването на процесния план. Заданието за изработването на проекта е одобрено от ЕСУТ на община Несебър, отразено по т. 6 от протокол 1/03.02.2016 г. Общински съвет Несебър с решение 386 от протокол 11/24.11.2016 г. на основание чл. 124а, ал. 1 и чл. 16 ЗУТ е разрешил изработването на проекта. С публикация в Държавен вестник бр. 54/09.07.2019 г. приетият окончателен проект е бил съобщен на заинтересуваните лица с указание за подаване на писмени възражения, предложения и искания по него, на основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването, като видно от приложен акт от 16.08.2019 г. такива не са постъпили. Съобщение за проекта е направено и във вестник Слънчев бряг прес, стр. 3, бр.17/2034 от 01.08.2019 г. в интернет страницата и таблото за обявления на общината. Последвало е приемане на оспореното решение. В конкретния случай не е налице нарушение на материални разпоредби. Отчуждаването с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е в рамките на максималното предвиденото от 25 %. Имот с идентификатор 51500.86.17 остава с площ 2072 кв.м и имот с идентификатор 51500.86.4 остава с площ 3104 кв.м, поради което приетото е в съответствие с изискването по чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора за характера на издадения акт. В одобрения план като правното основание е посочена разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Такъв план е различен от подробните устройствени планове по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, които нямат отчуждително действие, т.е. процедурата по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е специална. По реда на чл. 16, ал. 6 във връзка с ал. 1 ЗУТ отчуждителното действие настъпва с влизането на самия план в сила, само в полза на общината, отчуждават се само до 25 % от имота и обезщетението е само имотно - 16, ал. 4 ЗУТ. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,