Решение № 3822 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 646/2015 г.
ВАСII отделение06.04.2015 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1861 от 13 ноември 2014 г., постановено по адм. дело № 410/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград. ОСЪЖДА "Абел сервиз" ООД със седалище гр. Благоевград да заплати на Филка Серафимова Николова, Светлана Георгиева Караризова, Райчо Георгиев Райчев и Георги Райчев Колибарски направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3822 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 646/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Абел сервиз" ООД със седалище гр. Благоевград, чрез неговия управител Евгени Кирилов Грозданов, срещу решение № 1861 от 13 ноември 2014 г., постановено по адм. дело № 410/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 18-5652/28 април 2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на СГКК - гр. Благоевград, не е взел становище по касационната жалба. Останалите ответници - Филка Серафимова Николова, Светлана Георгиева Караризова, Райчо Георгиев Райчев и Георги Райчев Колибарски, чрез пълномощника си адв. Бойка Юсева, оспорват подадената касационна жалба като неоснователна. Подробни съображения за това излагат в представени по делото писмени бележки. Претендират присъждането на разноски по делото пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на "Абел сервиз" ООД със седалище гр. Благоевград срещу заповед № 18-5652/28 април 2014 г. на началника на СГКК - гр. Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-32/10 май 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в коригиране границите на ПИ с идентификатор 04279.626.72 и обособяване на два нови поземлени имота с идентификатори 04279.626.180 и 04279.626.181, както и промяна в кадастралния регистър (КР) на недвижимите имоти и вписване на нов собственик на ПИ 04279.626.180 - Филка Серафимова Николова, Светлана Георгиева Караризова, Райчо Георгиев Райчев и Георги Райчев Колибарски, а за ПИ 04279.626.181 - "Абел сервиз" ООД. Съдът е приел, че по отношение на одобреното изменение на кадастралната карта за ПИ 04279.626.181 за дружестовто - жалбоподател не е налице правен интерес от оспорване, поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото в тази част. В прекратителната си част, поради липсата на подадена частна жалба, оспорената заповед е влязла в сила. По отношение на допустимата част от производството съдът е приел, че процесната заповед е издадена при спазване на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по делото, че с влязло в сила решение № 2715 от 11 юли 2006 г., постановено по гр. д. № 88/2005 г. по описа на на Районен съд Благоевград, изменено с решение № 16 от 02 март 2010 г., постановено по в. гр. д. № 469/2009 г. по описа на Окръжен съд Благоевград ответниците в настоящото производство са признати за собственици по отношение на "Абел сервиз" ООД върху 1160/3380 идеални части от УПИ VI, имот с пл. № 8796, кв. 8 по плана на гр. Благоевград. Също така "Абел сервиз" ООД е осъдено да предаде владението на ответниците по настоящото дело върху недвижим имот, представляващ 1160 кв. м., находящи се в западната част на УПИ VI, имот пл. № 8796, кв. 8 по РП на гр. Благоевград, представляващ по одобрената кадастрална карта на гр. Благоевград имот с идентификатор 04279.626.72, с площ за целия имот 3578 кв. м, при съседи за целия имот ПИ с идентификатор 04279.626.71, ПИ с идентификатор 04279.626.74 и ПИ с идентификатор 04279.626.73, която площ от 1160 кв. м е идентифицирана със зелен контур по скицата на вещото лице, неразделна част от въззивното решение. Установено е също така от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, че одобреното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с оспорената пред административния съд заповед съответства на посочените съдебни решения. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, акт за непълноти и грешки не се подписва от заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящия случай. В тази връзка неоснователни са развитите от касатора доводи за неспазване на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. В случая, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, не е необходимо съставянето на акт за установяване на непълноти и грешки. Целта на този акт е да се демонстрира посредством подпис липсата на спор за материално право. В случая това не е необходимо, тъй като този спор вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение. Несъгласието на касатора с последното не води до повторно установяване на вече установени права. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от делото, претенцията на ответниците по касация за присъждане на направените от тях и доказани по делото разноски е основателна. Касаторът ще следва да бъде осъден да им заплати сумата 300 лева, представляваща направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
4- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 54 ЗКИР
- чл. 62, ал. 5