Решение № 7110 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2168/2019 г.

Решение № 7110 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2168/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)- град С., против Решение № 126/17.01.2019 г. по адм. дело № 2141/2018 г. на Административен съд - П., с което комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение ЮГ" АД сума в размер на 91336 лева, представляваща имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 91 от 2018 г. по описа на Районен съд Я. във връзка с отмяната на Наказателно постановление № 6 от 15.12.2017 година, издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2018 година. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че "Енерго-Про Мрежи" АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно- наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума като адвокатско възнаграждение в целия ? размер, която съобразно протеклото производство по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е прекомерно завишена. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът "Електроразпределение Юг" АД в подадения писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли да се остави съдебното решение в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита съдебното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като иска същото да се отмени, а предявеният от "Електроразпределение Юг" ЕАД иск на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отхвърли. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Юг" ЕАД, с ЕИК *********, с адрес – град П., ул. "Христо Г. Д." № 37, сума в размер на 91336 лева, представляваща имуществени вреди причинени на ищеца, в резултат от незаконосъобразното Наказателно постановление № 6 от 15.12.2017 година, издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране град С., което е отменено с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 96 от 22.03.2018 г. по АНД № 91 от 2018 година по описа на Районен съд Я., изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва считано от 11.07.2018 година до окончателното нейно изплащане, ведно с разноските в размер на 25 лева за държавна такса. Първоинстанционният съд е установил за безспорно, че с Наказателно постановление № 6 от 15.12.2017 година, издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране град С., на "Електроразпределение Юг" ЕАД е била наложена "имуществена санкция" в размер на 3 000 000 лева, като същото е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Счел е, че заплатеният хонорар за осъществената защита и процесуално представителство по АНД № 91 от 2018 г. на Районен съд Я. и КАНД № 92 от 2018 г. на Административен съд Я. представлява накърняване на имуществената сфера на дружеството - ищец, а оттам и същият следва да бъде приет като вреда. Намерил е, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Обосновал е този извод с това, че по делото са представени договорите за правна помощ между "Електроразпределение ЮГ"ЕАД и Адвокатско съдружие "Георгиев и Георгиева"; фактура № 2 от 24.01.2018 г. за сумата от 41530 лева; платежно нареждане за кредитен превод за същата сума по сметка на адвокатското съдружие; фактура № 6 от 22.05.2018 г. за сумата от 49836 лева; платежно нареждане за кредитен превод за същата сума по сметка на адвокатското съдружие; Решаващият съд не споделя възраженията за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на ответника, направени с писмения отговор на исковата молба, тъй като това са договорни отношения между страна и повереник и съгласно наредбата възнаграждението не е завишено, тъй като е определено процентно според материалния интерес. С. адм. съд основният факт по делото са налични доказателства за плащането по договора за поръчка както и за неговото изпълнение от страна на адвоката, чрез съответните процесуални действия извършени по АНД № 91 от 2018 г. на Районен съд Я. и по КАНД № 92 от 2018 г. на Административен съд Я., като и в тази насока съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за редуциране на адвокатското възнаграждение до минималния размер. Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата (ЗА) дейност. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/ или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/ и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Правилно съдът е счел, че договорите за правна помощ между "Електроразпределение ЮГ" ЕАД и Адвокатско съдружие "Георгиев и Георгиева" касаят именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление. Настоящият състав счита за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде ЧАСТИЧНО ОТМЕНЕНО. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и правомощието на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Производството по обжалване на НП не се отличава с правна и фактическа сложност, като по делото на районния съд е имало само две открити заседания, а производството по КАНД е приключило в едно заседание. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Договорните отношения между адвокатът и клиентът имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. З. да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 3002 от 2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в т. 47 решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В този смисъл настоящият състав счита, че дължимото обезщетение за двете инстанции по обжалване на НП е в размер на 600 лева. Предвид изложеното искът на КЕВР за претърпени имуществени вреди е основателен до размер от 600 лв, като тази сума, съобразно горепосочените критерии по ЗА дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В останалата част иска за обезщетение е неоснователен. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Юг" АД сума за разликата над 600 лв до 91336 лева. В останалата част, с която е уважен иска до 600 лева решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. В частта за присъдената държавна такса от 25 лв решението е правилно. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,