Решение № 11680 от 15.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6072/2022 г.

Решение № 11680 от 15.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6072/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Н. Н], от гр. Варна, за отмяна на определение № 5380 от 03.06.2022 г. по адм. дело № 4452/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и потвърденото с него определение № 1348 от 28.04.2022 г. по адм. дело № 268/2022 г. на Административен съд-Варна. В искането се навеждат се доводи за наличие на основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Твърди се, че е било нарушено правото му на защита, тъй като с предходни определения на АС-Варна и ВАС не му е допусната правна помощ. По делото не е конституиран ответник, тъй като процедурата касае само редовността на подадената от Неделчев жалба по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. В същата не е посочен ответник, не е конституиран такъв и не се е стигнало до размяна на книжа. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в сроковете по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за неговото разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото по чл. 238 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на основанията посочени от молителя е неоснователно. По делото е установено, че с определение № 1348 от 28.04.2022 г. по адм. дело № 268/2022 г. Административен съд-Варна на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Н. Н. с вх. № 1966/8.02.2022 г. и е прекратява образуваното въз основа на нея съдебно производство. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че констатираните нередовности на жалбата му, подробно посочени в разпореждане № 1765/9.02.2022 г., не са отстранени в указания срок. С определение № 5380 от 03.06.2022 г. по адм. дело № 4452/2022 г. Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е приел изводите на първоинстанционния съд за законосъобразни и обосновани, и е оставил в сила определението му. Доводите на молителя, че правото му на участие в съдебното производство е било нарушено поради недопуснатата му правна помощ, са неоснователни. Както самият жалбоподател посочва този въпрос е бил разрешен с определение № 446 от 15.02.2022 г. по адм. дело № 268/2022 г. на Административен съд-Варна, потвърдено с определение № 3725 от 19.04.2022 г. по адм. дело № 3017/2022 г. на Върховния административен съд. Административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 от ЗПП с оглед на декларираните от Н. доходи и възможността му да заплати адвокатско възнаграждение. От друга страна е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 24, т. 2, предл. последно от ЗПП за отказ от предоставяне на правна помощ с оглед очевидна нейна недопустимост. В потвърдителното определение Върховният административен съд е посочил, че в случая предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, както и че делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на такава. След като въпросът с искането на Н. за предоставяне на правна помощ е разрешен с влязло в сила определение на Административен съд-Варна, то повторното позоваване на това обстоятелство и твърдението му за нарушено право на защита са неоснователни. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина препятствие, което не е могла да отстрани. В настоящия случай фактите по делото сочат, че правото на участие на жалбоподателя в съдебното производство не е било нарушено. Жалбата на Н. по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, без посочен ответник, правилно е била оставена без движение, като в указания срок нередовностите не са били отстранени. В този случай първоинстанционният съд е бил задължен да прекрати производството по делото на посоченото основание. Същото е приел и Върховният административен съд в определение № 5380 от 03.06.2022 г. по адм. дело № 4452/2022 г. Неотстраняването на нередовностите на жалбата в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, като това е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Правните последици на чл. 158, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК, свързани с отказ да се произнесе по нередовно подадена жалба, са настъпили при констатираното процесуално бездействие на жалбоподателя. В настоящия случай не е налице нито една от изброените хипотези, поради което заявеното искане за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,