Решение № 5217 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Праймъри Лийдър ЕООД със седалище в гр.Разлог, обл. Благоевград. Жалбата е против решение 2160 от 16.11.2023г., постановено по адм. дело 826/2023г. по описа на Административен съд Благоевград. С него е отхвърлена жалбата на Праймъри Лийдър ЕООД срещу решение 32/3/3120459/3/01/04/01, с изх. 07-0400/1478#220/03.10.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение 32/3/3120459/3/01/04/01, с изх. 07-0400/1478#220/03.10.2022г., на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. Претендира се заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител юриск. А. Иванова, с писмена молба моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а постановеното от Административен съд - Благоевград да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него не са налице касационните основания по чл.209 от АПК и предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение 2160 от 16.11.2023г., постановено по адм. дело 826/2023г., Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Праймъри Лийдър ЕООД срещу решение 32/3/3120459/3/01/04/01, с изх. 07-0400/1478#220/03.10.2022г., за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, съгласно чл.73 ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Същото е било издадено при спазване изискването за форма, както и в хода на административното производство не били допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на основание чл.143, т.3 от АПК. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че същият е издаден при правилно приложен материален закон спрямо наложената корекция на предоставената безвъзмездна финансова помощ по причина нередности относно изпълнението за две пълни финансови години - 2016г. и 2017г. на параметрите за устойчива заетост на проекта. Съдът се е мотивирал, че нарушенията на договорените между страните параметри за устойчива заетост на проекта, дали повод за пълната отмяната на финансовата подкрепа на проекта, правилно са определени като неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗЕСУФСУ. Посочил е, че след като безспорно е доказано неизпълнение над 50% на показателите за заетост, то съответни на приложената от органа т.18 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР (Правилата) са изводите за наличие на основания за възстановяване на 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ в размер на 113 306,60 лв. Административен съд Благоевград е обсъдил и приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя свързани с неприложимост на Правилата; неотчитане от органа на обстоятелствата, свързани с реално изпълнение на проекта и изтеклата давност. По отношение на акта, в частта му касаеща изводите за неизпълнение на приходната част на проекта, съдът е приел, че е налице допуснато нарушение, както на изискванията за мотивиране на акта, така и на материалния закон, които обаче не се отразяват на крайния изход на делото. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд Благоевград е извел правилни правни изводи, като следва да се отбележи, че по установените факти няма спор между страните. Не се спори, че за две пълни финансови години (2016г. и 2017г.) е установено средноаритметично изпълнение на показателите за заетост в размер на 4,17 от заложеното в бизнес плана. Установено е и изпълнение на бизнес плана в размер на 12,81% от заложените приходи. В касационната жалба неправилно се твърди, че съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗУСЕФСУ фактите и обстоятелствата, предмет на установяване, се удостоверяват единствено с извършване на проверки на място, а административният оран взема решение за откриване на производство по налагане на финансова корекция едва тогава, когато проверяваното лице се запознае с резултатите от проверката на място. След изпълнение на процедурата по чл.69 и сл. ЗУСЕФСУ изпълнителния директор на ДФЗ е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение за налагане на финансова корекция. Изрично е регламентирана възможността за служебно администриране на нередности, като никъде не се уточнява, че проверките, който следва да извърши управляващият орган на съответната програма трябва да са проверки на място. В случая данните за приходи и заетост са установени от ДФЗ чрез служебно извършени проверки на данни от регистрите на НАП, Търговския регистър и отворени информационни системи Апис, Дакси и Сиела, което безспорно не е в противоречие с разпоредбата на чл.69 от ЗУСЕФСУ. Правилно Административен съд Благоевград е приел, че на бенефициера следва да се обезпечи възможност за участие в производството по реда на чл.73, ал.2 и 3 от ЗУСЕФСУ. За началото на производството по налагане на финансовата корекция Праймъри Лийдър ЕООД е уведомен с писмо от 14.06.2022г., на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и същият е имал възможност да се запознае с фактическите и правни съображения на органа, както и да изложи своите писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Бенефициера не се е възползвал от тази възможност при спазена от административния орган процедура. Неоснователно е възражението на касатора, че в конкретния случай не е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Не се споделя изложеното в касационната жалба, че в случая не е налице неизпълнение с оглед цитираните като основание за издаване на решението за налагане на финансова корекция нормативни актове Наредба 23/2009г. и Наредба 29/2008г., както и, че в договор 37/3/3120244/13.12.2013г. не е предвидено изрично задължение по отношение на реализирането планираните в проекта приходи и устойчива заетост. Допуснатото от ползвателя нарушение на разпоредбите на цитираните наредби и договора за отпускане на финансовата помощ е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от Наредба 29/2008г. Бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. От правилния прочит на разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба 29/2008г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1.целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2.критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Изложеното от касационния жалбоподател, че в настоящия случай туристическият обект къща за гости, се използва по предназначение през целия период от пускането й в действие, дори и след изтичането на мониторинговия доклад и обосновава устойчивост на дейността и ефективност на управлението, не променя изводите, направени от административния орган, потвърдени и от административния съд. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изградил къщата за гости, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора дружеството се е задължило да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Построяването на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството на Праймъри Лийдър ЕООД. Средно аритметично за двете финансови години (2016г. и 2017г.) изпълнението на бизнес плана като приходи е 12,81%. Констатираната средноаритметична заетост за проверявания период представлява 4,17% от заявената. Правилно е прието от съда, че в случая е налице установеното от административния орган нарушение по т.4.17 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл.46 от Наредба 29/2008г. и чл.59, ал.1 от Наредба 23/2009г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. С касационната жалба се твърди, че в случая не са налице всички елементите на фактическия състав на определението за нередност, както и че административния орган не ги е преценил. Според легалната дефиниция на чл.2, т.36 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Допуснатите от ползвателя на помощта бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на относимите наредби и договора за отпускане на финансова помощ, което от своя страна води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл.2 от Наредба 29/2008г. В случая е установено конкретно бездействие на бенефицияра, а именно много висока степен на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент 1083/2016г., поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл.2, т.7 от Регламент 1083/2006г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност има или би могло да има. Следователно в случая са налице всички елементи от понятието за нередност и изложеното от касатора е неоснователно. Според касатора неправилно при определяне на основанието и размера на финансовата корекция административният орган се е позовал на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. /Правилата/. Правилата са издадени на основание чл.27, ал.9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Последното са коментираните в първинстанционното и настоящото решение законови и подзаконови разпоредби. А Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение 3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. 14154/2019г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020г. по адм. дело 8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на касатора. В случая няма нарушение на чл.14, ал.3 от ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Ето защо не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за определяне на подлежащата на възстановяване сума. Според константната практика на Върховния административен съд неизпълнението на показателите в бизнес плана (по отношение на приходи и заетост) представлява неизпълнение на индикатори по ЗУСЕФСУ, което обуславя и издаването на решение за налагане на финансова корекция. Доводите на касационния жалбоподател в обратна насока са неоснователни. Неоснователен е доводът на касатора, и че след датата 17.12.2018г. процесната инвестиция не подлежи на мониторинг, а в случая решението за налагане на финансова корекция е издадено неправомерно именно след тази дата. Без значение е дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл.3, ал.1 от Регламент /Е0/ 2988/95. В касационната жалба се прави изрично възражение за изтекла давност. В тази връзка настоящия състав приема за обоснован и правилен изводът на първоинстанционния съд, че решението за налагане на финансова корекция е постановено в законово установения давностен срок. Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касатор, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл.1, §2 от Регламент 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Противно на изложеното от касатора се касае за продължаваща нередност по смисъла на чл.3, §1, ал.2, от Регламент 2988/95. Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В настоящия случай правилно съдът преценявайки дали давността е изтекла е взел предвид и установеното от административния орган неизпълнение на индикаторите и през 2018г. - до дата 17.12.2018г., което неизпълнение не е взето предвид от органа, тъй като не е била изтекла цялата финансова година, но пък безспорно има отношение към давността. В случая доколкото самата нередност се изразява в неизпълнение на договорно задължение на показатели, одобрения с договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ бизнес план, то по аргумент на приетото в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011г. по дело С-465/2010 следва да се приеме, че давността ще започва да тече от датата, на която отпада задължението на жалбоподателя да изпълнява произтичащите от договора задължения, т.е. от края на мониторинговия период, а именно от 17.12.2018г. и четиригодишния давностен срок не е изтекъл към датата на постановяване на решението за налагане на финансова корекция (03.10.2022г.). Решението за налагане на финансова корекция е постановено при безспорно установено неизпълнение на индикаторите за устойчива заетост и приходи от финансираната дейност. За прецизност настоящия състав следва да отбележи, че в случая по делото е установено и неизпълнение на приходите за две пълни финансови години (2016г. и 2017г.), което средноаритметично е под 20 % - 12,81%. Следователно приложимият коефициент е по т.30 от Правилата е за 100% пълно възстановяване на получената помощ. Налагането от административния орган на по-малък процент е в интерес на жалбоподателя и макар да не е съобразен със законовите разпоредби, не може да бъде увеличаван. Това не се отразява на крайния резултат по делото. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, искането на касатора за присъждане на разноски, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно и е искането на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", направено чрез процесуалния му представител главен юриск.А. Иванова, за присъждане на разноски. Според чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая не е имало процесуално представителство на ответника. Представената по делото молба с искане за присъждане на разноски също не обективира такова. С тази молба се изразява единствено становище за неоснователност на жалбата и се иска присъждане на разноски за юрисконсулт. На са изразени никакви доводи по съществото на спора, нито е осъществено процесуално представителство. Затова съдът не може да приеме, че е реализирано юрисконсултско представителство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,