Решение № 5238 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8827/2018 г.

Решение № 5238 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8827/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Златев, чрез адв. Василев против решение № 559/14.05.2018 г. постановено по адм. дело № 746/2017 г. на Административен съд-С.-област, с което е отхвърлена жалбата му, срещу акта на директора на ОД на ДФ "Земеделие"- С., обективиран в уведомително писмо изх. № 01-223-6500/338/12.06.2017 г., с което по отношение на лицето е установено задължение в размер на 24 446 лв., което представлява първо плащане на 26.11.2012 г. по договор от 23/112/7334 от 01.11.2012 г. Релевирани са оплаквания за неправилността на атакуваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му, както и да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на направените от касатора разноски по делото. Ответникът - директорът на ОД на ДФ "Земеделие"-С., не се явява, не се представлява. Чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хинкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 746/2017 г. по описа на Административен съд-С. област е образувано по жалба на Т. Златев, срещу АУПДВ № 23/112/07343/04/01/12.06.2017 г., изх. № 01-223-6500/338/12.06.2017, издадено от директора на ОД на ДФЗ-С., с което по отношение на касатора е установено задължение за плащане в размер на 24 446 лв. Като основание за издаване на акта, с оглед констатираните нарушени са посочени основания- чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г. /Наредба № 9/2008 г. Административният съд е приел, че посоченият акт съставлява подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, като при произнасянето си по съществото на спора приема жалбата за неоснователна, с оглед издаването му от компетентен орган - директора на ОД на ДФЗ, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Въз основа приложените по делото доказателства обосновано е констатирано, че между Т. Иванов и ДФ Земеделие е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на инвестиции основни дейности и цели, заложени в бизнес план по проект № 23/112/07343. Съгласно бизнес плана за втората стопанска година ползвателя има заложени да отглежда 230 кв. м. калифорнийски червеи. Не е било спорно, че с писмо от 09.11.2012 г. е оторизирана сума в размер на 24 446 лв. Сумата е одобрена. Не се спори и че на 04.01.2016 г. е подадена заявка за второ плащане. Във връзка с тази заявка е извършена проверка, при която е установено, че от представения документ –нотариално заверен договор за покупко-продажба на движима вещ /колесен трактор/ от 17.08.2015 г., като в същият е включена клауза, според която сумата от 10 000 лв. е платена на продавачите напълно и в брой от купувача. Проверяващите са установили, че тракторът е вписан в КТИ а 28.12.2015 г. Към заявката за второ плащане не са приложени изискуемите документи по т. 11, 12 и 13 съгласно приложение № 4 от наредба № 9 от 03.04.2008 г. -първични счетоводни документи, доказващи извършени разходи на обща стойност най-малко левовата равностойност на 5000 евро, платежен документ, доказващ плащане по банков път и банково извлечение от деня на извършване на плащането. Представен е анекс към договора от 17.08.2015 г., като в същия се твърди за техническа повреда на колесния трактор, без данни кога това се е случило, какъв е дефекта. В анекса е записано, че след отстраняване на нередовностите сумата от 10 000 лв. отново е преведена на продавачите. При тези данни проверяващите са приели, че е налице неизпълнение на т. 4. 22 от договора-ползвателят да извърши инвестиции на стойност най-малко левовата равностойност на 5000 евро в срок от три години от датата на подписване на договора, съобразно т. 3. 1 от същия, с краен срок 01.11.2015 г. При извършена повторна проверка от проверяващият орган в стопанството на бенефициента на 29.09.2015 г. също не установено наличие на стопанска техника. По делото е изслушана икономическа и аграрноикономическа експертиза. Законосъобразно обжалваният пред първата инстанция акт е обоснован с неизпълнение на изискването по чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., и т. 4. 21 и т. 4. 22 от сключения между ползвателя и ДФ "Земеделие" Договор, с оглед липсата на извършени инвестиции на стойност най-малко левовата равностойност на 5000 евро в срок от три години от датата на подписване на договора. Няма доказателства за закупени калифорнийски червеи, а обектът на инвестиция-колесен трактор не е бил наличен към датата на повторната проверка на място след подадената заявка за второ плащане. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. дава право на лицето, в случай, че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, да поиска връщането на заплатените средства, ведно със законните лихви, или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Не се доказва по делото, че реално е извършено плащане и предаване на веща на купувача п сключения договор от 17.08.2015 г. Не са ясни и причините за сключване на анекс към договора. Така се цели саниране на липса на изпълнение на основно задължение по договора, обективирано в т. 4. 22 от същия, а именно извършване на инвестиции на стойност най-малко левовата равностойност на 5000 евро. Обстоятелството, че при извършена повторна проверка е установено, че не е налице наличен трактор, потвърждава съмнението кога тракторът е станал собственост на ползвателят на помощта. Предвид изложеното, правилно е прието, че към момента на издаване на атакувания акт са били налице посочените в него фактически и правни основания и същият като законосъобразен е оставен в сила от административния съд. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията му след изменението по Д. вестник бр. 8/2017 г. и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 лв до 200 лв. Поради това за производството по настоящето дело съдът определя разноски в размер на 100 лв, които като своевременно поискани от процесуалния представител на ответната страна, следва да й бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,