Решение № 5724 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2018 г.

Решение № 5724 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на Н. Илиева от [населено място], чрез процесуалния й представител, срещу решение № 4586 от 05.07.2018 г., постановено по адм. дело № 8093/2017 г. по описа на Административен съд София – град, 39 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РКП17 – РД48 - 32 от 16.06.2017 г. на Кмета на Столична община – район "Красна поляна", с която на основание чл. 65, ал. 2 от ЗОС е наредено изземване от жалбоподателката и членовете на домакинството й на общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] тъй като се държи без правно основание. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Твърди, че не са били налице предпоставките за изземване на общинското жилище, тъй като не е бил коректно прекратен наемният й договор, т. е. че жилището се държи на годно правно основание. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Ответникът кметът на СО – район "Красна поляна" изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че с влязла в сила заповед № РКП17 – РД56 - 139 от 12.05.2017 г. на кмета на СО - район "Красна поляна", е прекратен сключеният договор за наем за общинското жилище, в което е била настанена жалбоподателката, като тази заповед е влезнала в сила без да е била оспорена на 30.05.2017 г., като връчването й е станало при отказ, удостоверен по предвидения ред. Приел е, че тази заповед е станала известна на жалбоподателката и включително до приключване на производството пред АССГ не е била оспорена, поради което е влезнала в сила и въз основа на нея е прекратено наемното правоотношение. Приел е, че тъй като е налице влезнала в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение, то общинското жилище се държи без правно основание и при липса на доброволно изпълнение от страна на жалбоподателката, правилно е издадена оспорената заповед за изземване на общинския имот. Решението е правилно. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Законосъобразен е изводът за наличие материално правните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от ЗОС. Съгласно на ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай тези изисквания са били налице. Правилен е изводът на съда, че имота се държи на отпаднало правно основание, тъй като е било редовно прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката за общинското жилище. Редът за това е по чл. 46 от ЗОС, който е спазен и наемното правоотношение е прекратено с нарочна заповед, която е влезнала в сила. Правилен е и извода на съда относно това, че от доказателствата се установява връчване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение при отказ същата да бъде получена, като отказът е оформен по предвидения за това ред. Настоящата инстанция споделя обаче и извода на съда, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е станала още един път известна и в хода на производството пред АССГ и пак не е оспорена. Неоснователно е позоваването на касационната жалбоподателка на чл. 238 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Цитираната разпоредба не е приложима за прекратяване на наемни договори по ЗОС, тъй като в чл. 46 от същия е предвиден специалния ред за прекратяване на наемните договори за общински жилища, като при изтичане на срока на наемен договор съгласно ал. 4 на чл. 46 от ЗОС наемното правоотношение може да бъде продължено ако лицето отговаря на изискванията в закона. При всички случаи обаче прекратяването става с нарочна заповед на съответен орган, а не с едномесечното предизвестие по ЗЗД. Заплащането на наемната цена след изтичането на срока на договора или след прекратяването му както е в настоящия случай следва да се преценява като заплащане на обезщетение в размер на наемната цена до опразване на имота. На следващо място неоснователно е възражението на касатора за това, че първоинстанционният съд не е съобразил допуснато в административното производство нарушение на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт). При издаване на оспорената пред първата инстанция заповед не е допусната нарушение на посочената разпоредба. Административното производство по изземването на общинско жилище не е от такъв характер, че да изисква изслушването на детето, чието местоживеене следва това на родителя, натоварен с упражняването на родителските права. Административните, съответно съдебните производства, в които детето задължително се изслушва, са тези, в хода на които се упражняват негови лични права и се вземат решения, свързани с въпросите на здравето, образованието, гражданското му състояние, режимът на лични отношения и семейната му среда. Предметът на производството по чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗОС не е такъв, поради което детето не може да формира правнорелевантно мнение нито в административното, нито в съдебното производство по оспорването на такава заповед. По изложените съображения е правилен извода на АССГ за наличието на материално правните предпоставки за издаване на заповед па чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗОС, тъй като общинското жилище се държи от жалбоподателката без правно основание, поради и което е правилен извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация и представени доказателства за сторени такива в размер на 600 лв. и представителство от адвокат, искането следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,