Решение № 8424 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2017 г.

Решение № 8424 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. главен архитект на община - С. З., против решение № 346/12.01.2017 г. по адм. дело № 199/2016 г. на Административен съд - С. З., с искане за отмяната му като недопустимо, на основание чл. 209, т. 2 АПК. Ответниците - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. О. И. Г. Р., Р. Г. Р., Х. С. А. и М. Г. М., последните двама чрез пълномощника им - адв. Ламбов, са постъпили отговори - становища, с които оспорват касационната жалба като неоснователна. Х. А. и М. М. претендират разноски за касационната инстанция. Ответникът: "А. Т. Т." ООД, редовно призован, не се представлява. Ответниците: собственици на обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост /ЕС/ с адрес: гр. С. Загора, ул. "Д. Стаев" № 30, вх. "...", чрез управителя - К. К., собственици на обекти в жилищна сграда в режим на ЕС, с адрес: гр. С. Загора, ул. "Д. Стаев" № 30, вх. "...", чрез управителя - Х. А. и собственици на обекти в жилищна сграда в режим на ЕС, с адрес: гр. С. Загора, ул. "Д. Стаев" № 30, вх. "...", чрез управителя - М. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът: община - С. З., редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. З. е отменил Заповед № 19-12-91/24.03.2016 г. на главния архитект на община-С. З., с която на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрено изменението на ПУП - ПЗ на УПИ I-186, кв. 149 по плана на гр. С. Загора, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата на Х. С. А. и М. Г. М., собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда и носители на ограничено вещно право на строеж върху съседния УПИ X-192, кв. 149 на гр. С. Загора, е допустима, а по същество е и основателна, тъй като изменението на ПУП-ПЗ на УПИ I-186, е извършено в нарушение на материалния закон - чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ. От съвкупната преценка на доказателствата е извел правни изводи за противоречие на одобрения ПУП-ПЗ с влезлия в сила общ устройствен план /ОУП/ на гр. С. Загора, одобрен с решение на ОбС № 1158/26.05.2011 г., по показатели: устройствена зона за имота и максимално допустима стойност на застрояване - Кинт, което е недопустимо. Отчел е, че имота - предмет на изменения ПУП, не попада в ЦУЗ на града, нито в ЦУЗ в обхвата на Археологически резерват "А. Т." и охранителната му зона, за които в забележка към ОУП е разрешено завишаване на Кинт до 4,5, поради което оспорения ПУП не може да предвижда такъв коефициент на застрояване. Несъответствието на ПУП - ПЗ с ОУП представлява според съда съществено нарушение на закона, обуславящо незаконосъобразност на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че обжалваното решение е недопустимо, поради недопустимост на подадената жалба на основание чл. 159, т. 4 АПК - липса на правен интерес. С. него оспорващите А. и М. не са заинтересовани лица по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и най-вече по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като с оспорения ПУП-ПЗ не се променя предназначението на имота. Настоящата инстанция не споделя това виждане. Не е било спорно, че оспорващите са собственици на СО-ти в жилищна сграда и носители на вещно право на строеж в съседния УПИ X-192, кв. 149 по плана на гр. С. Загора. Съдът е приел, че те са заинтересовани лица в производството по одобряване изменението на ПУП-ПЗ, на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, поради това, че са носители на вещни права върху съседен имот, когато се променя предназначението на имота-предмет на плана. Установено е, че по действащия до изменението ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № 1159/26.05.2011 г., процесния имот попада в УЗ за обществено обслужване - Оо, с показатели за застрояване: плътност на застрояването - 40%, Кинт - 1,2, минимално озеленена площ - 20% и свободно застрояване с височина на сградите - над 10 м. С оспорения ПУП-ПЗ, за процесния УПИ I-186 се отрежда смесена устройствена зона /Сж, Одо/ - за жилищно застрояване и обществено и делово обслужване, със следните показатели: плътност на застрояването - 70%, Кинт - 4,5, минимално озеленена площ - 30% и свободно основно застрояване с голяма височина на сградите - до 24 м. При тези данни правилни са изводите на съда, че оспорения ПЗ променя конкретното предназначение на УПИ I, дадено с действащия ПУП-ПЗ от 2011 г. От имот, отреден "за обществено обслужване", с конкретни показатели за застрояване, същият се преотрежда "за жилищни нужди" и "за обществено и делово обслужване", представляващи смесено предназначение, с други, завишени показатели за застрояване, което е промяна в предназначението на УПИ, което е имало до изменението. Правилни са изводите на съда, че всяко едно от тези предназначения, са посочени като отделни хипотези в чл. 4, ал. 7, т. 1 и т. 7 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, а смесеното предназначение също - в т. 18 от тази разпоредба. В този смисъл е и заключението на СТЕ, неоспорено от страните. Ето защо като е приел, че жалбата е допустима, поради наличие на правен интерес за оспорващите, съдът е постановил допустимо решение. При извършената служебна проверка за правилно приложение на материалния закон, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Спрямо установените данни, съдът е приложил правилно материалния закон. Безспорно е налице несъответствие на одобрения ПУП- изменение на ПЗ за УПИ I, кв. 149 на гр. С. Загора с действащия ОУП на града, одобрен през 2011 г. по показател устройствена зона и интензивност на застрояване - Кинт, което е недопустимо съгласно чл. 103, ал. 4 ЗУТ и чл. 104, ал. 1 ЗУТ. По ОУП устройствената зона е високо жилищно строителство - Жг, с показател за интензивно застрояване /Кинт/ - 1-1,5, максимум - 3 и по изключение - за имоти попадащи в ЦУЗ на града и в Археологически резерват "А. Т." и охранителната му зона - до 4,5. В нарушение на тези показатели с оспорения ПУП-ПЗ за имота - предмет на плана е предвидена УЗ - смесена "за жилищно застрояване и обществено и делово обслужване" /Сж, Одо/ и интензивност на застрояването /Кинт/ - 4,5 при положение, че имота не попада в територия, за която е предвидено изключението по ОУП. Предвид изложеното и отсъствие на основания за отмяна на обжалваното решение като недопустимо или неправилно, поради нарушение на материалния закон, същото следва да се остави в сила. При този изход по спора и направеното искане, на ответниците Х. А. и М. М. следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, в общ размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ и списък на разноски. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение