Решение № 13935 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2009 г.

Решение № 13935 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Пламен Дончев Петков от гр. София чрез процесуален представител адв. Е. Сярова против Решение № 7 от 23.03.2009 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 7081 по описа за 2008 г. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът бъде решен по същество чрез отмяна на заповедта. Ответникът по касационната жалба - Комисар при "Противодействие на общата престъпност" при ГД "Криминална полиция към МВР чрез процесуалния си представител юрк. Христова оспорва жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е било образувано по жалбата на Пламен Дончев Петков срещу Заповед № з-2887/06.11.2008 г. на комисар В. Стойчев при Дирекция ПОП при ГДД Криминална полиция" - МВР, с която е отказано снемането на полицейската му регистрация № 34411/15.12.1992 г., извършено в РУ - МВР - Стара Загора. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд наред с другото е приел, че не е налице никоя от предпоставките, визирани в чл. 160, ал. 2 ЗМВР за снемане на регистрацията, а така също, че регистрацията е извършена в съответствие с материално правните предпоставки за това, а именно Инструкция I-90/10.01.1977 г. (изписването на годината 1077 в решението е техническа грешка). Инкорпорираната от съда Инструкция не е нормативен акт, не е публикувана в ДВ, не е приложена по делото, но въпреки това съдът е изградил правните си изводи върху нея. Нито жалбоподателя, нито настоящата инстанция може да формира извод защо и как полицейската регистрация е извършена в съответствие по смисъла на чл. 160, ал. 2, т. 1 ЗМВР със закона като вид нормативен акт. До приемането на ЗМВР ( Обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г.) израза "полицейска регистрация", снемането й или аналогична процедура не е била предвидена в друг нормативен акт и в частност закон. Така постановено, решението не съответства на действителното правно положение поради допуснатите пороци при установяване на фактите и при извеждане на правните им последици. Независимо от това, при неустановеност на фактите по делото, а именно как и по какъв ред е извършена полицейската регистрация, в доказателствена тежест на административния орган е било да установи освен съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения акт, така и изпълнение на законовите изисквания за издаването му по аргумент за противното от чл. 160, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Указания съобразно чл. 171, ал. 4 АПК в тази връзка не са давани от съда, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото ако то не беше допуснато, съдът вероятно щеше да стигне до други правни изводи относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. При тази неустановеност на фактите, за настоящата инстанция е невъзможно да реши спора по същество, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение