Решение № 163 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2019 г.

Решение № 163 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по молбата на адвокат Н. М. като процесуален представител на Н. М. Н. със съдебен адрес [населено място] за отмяна на решението на СРС от 13.12.2018 г. по гр. д. № 10470/2018 г. В молбата се твърди, че поради нарушаване от съда на правилата по призоваване на молителя /чл. 51 и чл. 41 ГПК/, той е лишен от възможността да участва в производството по делото. Изложени са твърдения и за наличието на новооткрити обстоятелства. Ответникът по молбата за отмяна "Напоителни системи" ЕАД София е заел становище за нейната недопустимост, евентуално за неоснователност. ВКС намира, че молбата за отмяна е допустима като подадена в предвидения в закона преклузивен срок и от страна, имаща право и интерес от нея. За да се произнесе по молбата за отмяна, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение СРС е отхвърлил предявените от Н. М. Н. срещу "Напоителни системи" ЕАД искове с правно основание чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за присъждане на 10000 лв., представляващи неустойка по чл. 9 и чл. 11 от договора от 10.11.1997 г. във вр. с чл. 7 от анекса към договора от 21.03.2004 г., поради изпълнение на задължение на ответника към трети лица – адв. И. Г. Й., и за присъждане на 1250 лв. мораторна лихва. Исковата молба е подадена от молителя чрез процесуалния му представител адвокат Н. М., като за призоваването му е посочен съдебен адрес [населено място], [улица]. На 03.04.2018 г. на този адрес чрез адвокат Н. М. е връчено съобщение за отстраняване нередовности на исковата молба, във връзка с което на 16.04.2018 г. пълномощникът е подал заявление. На 17.04.2018 г. заявление е подадено и лично от молителя /посочвайки същия съдебен адрес/ с искане за продължаване на срока, с изявление, че е оттеглил пълномощията и представителната власт на всички процесуални представители по делото и е предявил искане за предоставяне на правна помощ. С разпореждане на СРС от 19.04.2018 г. на Н. е дадено указание за представяне на доказателства за имуществено, семейно и здравословно състояние с оглед искането за предоставяне на правна помощ, а с разпореждане от 24.04.2018 г. му е дадена последна възможност за това, като съобщенията за тях са връчени на 26.05.2018 г. чрез адвокат М.. С разпореждане от 12.06.2018 г. срокът за изпълнение на указанието е продължен, съобщение за което е получено от адвокат М. на 08.07.2018 г. На 31.08.2018 г. е подадено заявление от адвокат М. като повереник на Н. с приложени към него доказателства във връзка със спора по делото. На 04.09.2018 г. съдът е разпоредил да се връчат на ответника преписи от исковата молба и от доказателствата по делото. След постъпването на отговор от ответника с определение от 22.10.2018 г. делото е насрочено в о. с. з. на 11.12.2018 г. и е отхвърлено искането на Н. за предоставяне на правна помощ. Съобщение за това определение е върнато с отбелязване от връчителя, че адресът /посочения в исковата молба/ е посетен на 02.11.2018 г. – 9. 00 часа, на 17.11.2018 г. /събота/ и на 30.11.2018 г. – 19. 30 часа, но адвокат М. не е намерена и че е търсена и по конкретен мобилен телефон, но не отговаря. В откритото съдебно заседание на 11.12.2018 г., в което Н. не се е явил и не е бил представляван, съдът е приел, че ищецът Н. е редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК – изпратената до него призовка на посочения по делото адрес, на който той е получавал книжа по делото, е върната в цялост с отбелязване, че е търсен повече от три пъти в рамките на един месец, но не е намерен. С оглед на това е даден ход на делото, счел го е за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество. На 13.12.2018 г. съдът е постановил атакуваното по реда на отмяната решение, за което на М. е съобщено чрез адвокат М. на 09.02.2019 г., а на ответното дружество – на 02.01.2019 г. При тези обстоятелства касационният съд намира, че молбата за отмяна е основателна. С оглед оттеглянето от М. на представителната власт на адвокат Н. М. и липсата на доказателства за упълномощаването й впоследствие неоснователно е твърдението на молителя за приложимост в случая на реда по чл. 51 ГПК за призоваването му чрез адвокат. Тъй като не е посочено по делото лице за съдебен адресат по смисъла на чл. 39 ГПК /посочен е съдебен адрес – в исковата молба и в молбата на Н. от 17.04.2018 г. /, следва да се приеме, че адресът по исковата молба и в последващите молби е адрес на Н., при което за призоваването му е приложим чл. 41 ГПК. Неправилно, обаче, съдът е приел, че са налице предвидените в ал. 2 на чл. 41 ГПК предпоставки да приложи към делото и да сметне за връчено съобщението за откритото съдебно заседание. Това е така, защото връчването на съобщението не е съобразено с изискванията на ал. 1 на чл. 41 ГПК, а именно – констатиране от връчителя, че Н. е отсъствал повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото и на който вече са му били връчвани съобщения. Приетото, че Н. е търсен повече от три пъти в рамките на един месец, освен че е фактически невярно /връчителят е отбелязал в съобщението три посещения на адреса, а не повече от три такива/, то и не отговаря на изискването на закона за отсъствие от адреса повече от един месец /посещенията на адреса от връчителя са между 02.11.2018 г. и 30.11.2018 г. /. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг негов състав от фазата на призоваване на страните с връчване на препис от определението от 22.10.2018 г. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските на страните за отменителното производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Районен съд София, № 561268/13.12.2018 г. по гр. д № 10470/2018 г. и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.