Решение № 13663 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14346/2015 г.

Решение № 13663 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14346/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. И. В. от гр. П. против решение № 1914/19.10.2015 г. по адм. д. № 1041/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлен предявения от него иск срещу МВР, с който се претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. и имуществени вреди в размер на общо 27 538,14 лв., ведно със съответни лихви върху посочените суми. Осъден е Б. В. да заплати на МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В касационната жалба твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че претендираното вземане е погасено по давност, поради това, че давностен срок не тече, преди решението на КЗДискр да е окончателно постановено. Иска да бъде отменено оспореното решение. О. М. на вътрешните работи е подадена частна жалба срещу решението в частта за разноските. Претендира се в тази част решението да бъде изменено, като се увеличи юрисконсултското възнаграждение на 1600 лв. Ответникът по касационната жалба - Министерство на вътрешните работи, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт М. Намира решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че частната жалба е основателна, поради това, че по делото е представена молба за присъждане на 1600 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба на Б. В. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендираните имуществени вреди са настъпили най-късно на 29.05.2009 г., а неимуществените - на 18.12.2008 г. Моментът, в който възниква субективното материално право на обезщетение е моментът на настъпване на вредата. От този момент тече и петгодишната давност. Изтичането на повече от пет години от момента на настъпване на вредите обуславя погасяване на иска по давност. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира че касационната и частната жалба са подадени в законоустановения срок по АПК и са процесуално допустими. Административният съд е сезиран с иск на Б. И. В. срещу МВР, с който се претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. и имуществени вреди в размер на общо 27 538,14 лв., ведно със съответни лихви върху посочените суми. Исковата молба е подадена в РС - С. на 11.07.2014 г. Претендираните имуществени и неимуществени вреди се основават на дискриминационни действия на министъра на вътрешните работи, който със заповед № К-6535/20.11.2008 г. е изпратил в състава на мисията на ЕС в К., считано от 29.11.2008 г., 11 служители и в заповедта не е включен ищецът. За установяване на дискриминационните действия на министъра, ищецът е подал жалба до Комисията за защита от дискриминация на 26.11.2008 г. След постановяване на решение от Комисията и обжалването му по съдебен ред, с решение № 4667/04.04.2014 г. по адм. д. № 14281/2013 г. на ВАС, съдът се е произнесъл окончателно по наличието на дискриминационно отношение. Съдът е приел в мотивите си, че след приемането на АПК, моментът на изискуемостта не е задължително да съвпада с момента на отмяната на незаконосъобразния акт, на издаването на нищожен административен акт, или преустановяването на незаконно действие или бездействие. Този извод следва от факта, че признаването на незаконосъобразността на фактическо действие или бездействие, прогласяването нищожността на административен акт, е допустимо да стане в самото исково производство, преюдициално, и то от същия съд, който е сезиран с иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следователно моментът, от който възниква субективното материално право на обезщетение по ЗОДОВ, е моментът на настъпване на вредата. От този момент вземането става изискуемо и съответно тече давност - чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Дали актът, действието или бездействието са незаконосъобразни е въпрос, по който ще се произнесе съответният компетентен орган в хипотезите на чл. 204 от АПК, включително съдът в исковото производство, а в конкретния случай - КЗД, която е установила дискриминационно отношение спрямо ищеца, но към минал момент. От момента на настъпване на вредата тече и давността. Следва да се приеме, че тя се определя по общите правила на чл. 110 от ЗЗД и е петгодишна. Изтичането на повече от пет години както от последната дата, така и от момента на настъпване на вредите означава, че искът е погасен по давност. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В Закона за защита от дискриминация са уредени две алтернативни възможности за установяване на нарушения в равенството на третирането. Едната е уредена в чл. 50 и сл. от закона и се развива пред Комисията за защита от дискриминация, а другата е по реда на чл. 71 и сл. от закона и се установява по съдебен ред. Право на всеки гражданин е да избере една от двете предоставени му от закона възможности да защити правата си. Установяването на дискриминационно действие в конкретния случай е основание за претендираните вреди. Поради това вземането за обезщетение за вреди от това действие става изискуемо след влизане в сила на решението, с което се установява дискриминационното действие. Само по себе си издаването на заповедта на министъра на вътрешните работи, с която ищецът не е бил определен за участник в мисията на ЕС в К., не може да се определи като дискриминационно, за да се приеме, че вредите от тази заповед са станали изискуеми, считано от 2008 г. ЗЗДискр въвежда специален ред за установяване на дискриминационно третиране и вземането за вреди става изискуемо след установяването по съответния ред на това третиране. Неоснователни са доводите на съда, че така ищецът определя по свое усмотрение началния момент на давността. Не ищецът, а законът определя по различен начин началния момент на давността, уреждайки два различни способа за установяване на дискриминационното нарушение. Решението на административния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд в друг състав. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,