Решение № 14609 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5898/2017 г.

Решение № 14609 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5898/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР - Видин, подадена срещу решение № 20/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 23/2017 г. по описа на Административен съд – Видин (АС-Видин). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и в писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът В. Миков, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 20/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 23/2017 г. по описа на АС - Видин е отменена Заповед рег. № 368 з-80/16.01.2017 г. на директора на ОДМВР - Видин за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от десет месеца чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на старши инспектор В. Миков. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати нарушения на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка въз основа на обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства АС–Видин е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. От фактическа страна решаващият съд приема, че на 6.11.2016 г. в землището на гр. Грамада, района на м. "Божурица", В. Миков и други двама полицейски служители от РУ - Кула (Петков и Миков) задържат К. Иванов и му поставят белезници поради отказ да изпълни полицейско разпореждане. За употребените помощни средства и физическа сила не е изготвен доклад от В. Миков като началник на група Криминална полиция". Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121 з-1130/14.09.2015 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от органите на МВР (отм.); в случаите на употреба на физическа сила и помощни средства се изготвя писмен доклад от служителя, който ги е използвал, и/или ръководителя, разпоредил използването им. Неизготвянето на доклад представлява нарушение, но като такова е описано само в справката, но не и в оспорената пред АС-Видин заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Фактът, че В. Миков не е упражнил контрол спрямо подчинените си, за които също е възникнало задължение за изготвяне на доклад, също не фигурира в съдържанието на заповедта за наказание и не го обосновава нито правно, нито фактически, а то е споменато единствено в справката. Като е установил тези обстоятелства правилно административният съд приема, че съществуват съществени противоречия между съдържанието на оспорената заповед, от която не е ясно какво точно е извършеното нарушение и намиращите се в преписката документи. Това от една страна ограничава правото на защита на служителя да разбере в какво дисциплинарно провинение е уличен, а от друга страна препятства съдебния контрол. В този смисъл отменената от АС-Видин заповед не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР като не съдържа точно описание на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на административния съд и съответно да обосновават отмяна на съдебното решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Ответникът в касационното производство не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение,