Решение № 4447 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9555/2012 г.

Решение № 4447 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9555/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Златина Бояджиева, против решение № 1469/18.06.2012 г. по адм. д. № 2021/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, XVI състав, с което е отменено решение № 1231/14.07.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0075691/25.05.2010 г. в размер на 1418,51 лв. и е вменено на "Садат" ООД ДДС за доплащане по същия ЕАД в размер на 179,78 лв. и лихва з забава за периода от датата на поставяне на стоките под режим - 25.05.2010 г., до датата на погасяване на задължението. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез юрисконсулт Нина Гацова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било посоченото по-горе решение на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000H0075691 от 25.05.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати посочената сума ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим до окончателното погасяване на задължението поради промяна на декларираната митническа стойност. Фактически установено по делото е, че на 25.05.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0075691 от Република Турция на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стоки: пластмасови опаковки с вместимост по-малка от 2 л. - бутилки - 262 кг. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 301929/20.05.2010 г. на стойност 275.89 евро, съобразно която е декларираната митническа облагаема стойност на стоката. Доставчикът "EKO-KIM TEMIZLIK URUNLERI SANAYI VE TICARET LTD. STI." гр. Гебзе е издал посочената фактура. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, към което са приложени заверени копия на фактура със същия номер и износна декларация, в които е посочено условие на доставката "FOB GEBEZE", а фактурираната стойност, посочена в щатски долари е в размер на 920,08 щ. д., равняващи с е на 1418,51 лева, изчислени по курса за митнически цели на валутата към момента на регистриране на митническата декларация за свободно обръщение - 1,54172 лева. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока на основание чл. 201, § 1, буква "а" и § 2 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, буква "б" от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г. и чл. 56, ал. 2 от ЗДДС, като е приел, че договорната стойност за стоките по ЕАД № 10BG003000H0075691 от 25.05.2010 г. е в размер на 920,08 щ. д. с левова равностойност 1418,51 лева, а транспортните разходи са определени по реда на чл. 164 от Регламент 2454/93. Определено е "Садат" ООД да доплати 179,78 лв. ДДС, ведно със законната лихва, от датата на поставяне на стоките под режим - 25.05.2010 г. Според съда решението на митническия орган е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Наред с това съдът е приел, че износната ЕАД и фактурата във варианта, приложен към тази декларация пред турските митнически власти, не са достатъчни, за да бъде определена нова митническа стойност, различна от декларираната. Съдът е приел, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респ. чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена е 275.89 евро. Административният съд е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Пловдив незаконосъобразно е определена митническата стойност на стока внесената с процесния ЕАД. Според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността /МКО/, която фигурира в представената пред тях фактура № 301929/20.05.2010 г. на стойност 275.89 евро 539,59 лв. с условие на доставката "СРТ Пловдив", а е тази по фактура със същия номер и дата на издаване, изпратена им от турските митнически власти - 920,08 щатски долара с условие на доставката "FOB GEBEZE". Началникът на митница незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за коригиране на митническата стойност, тъй като подлежаща на плащане цена според него е тази по фактурата, представена при износа от турското дружество пред турските митнически власти и вписаната в износната митническа декларация, към която са прибавени и транспортни разходи съобразно чл. 32, § 1, буква "д" от МКО в размер на 287,70 лв. Тези си изводи административният съд е мотивирал със събраните по делото доказателства, представената от жалбоподателя фактура и квитанция от турския доставчик, в който е посочено, че са направени плащания по фактура № 301929/20.05.2010 г., като е положен подпис и печат на дружеството доставчик за платена сума, в която е вписана същата стойност - 275.89 евро, което кореспондира и на условията по договора. В тази насока от ответника по жалбата пред настоящата инстанция са представени и приети по делото счетоводно отразяване на митническата декларация от 25.05.2010 г., извадка от дневник за покупки за м. 06.2010 г., справка-декларация по ЗДДС за м. 06.2010 г., протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, извадка от счет. регистър - сметка 302, извадка от счетоводен регистър сметка 404-5 /сметка доставчици във валута/, от които се установява, че стойността, която е счетоводно отразена по процесния ВОП, е 275.89 евро, съответно левовата й равностойност. В този смисъл е и заключението на вещото по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Сама по себе си фактурата с по-високата стойност е частен документ, не е съпроводен с официален удостоверителен документ - писмото от турските митници, в което да е удостоверена стойността на износа. Същата не оборва представените от жалбоподателя доказателства, а не са и оборени представените от него доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че турските износители с определена декларирана стойност на износа получават кредити при преференциални условия. Съдът намира за обоснован изводът, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 275.89 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, буква "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си и като не го е направил, правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. Настоящият съдебен състав също като касатора счита, че няма причина митническата стойност да не бъде определена по реда на чл. 29 МКО, но предвид представените от жалбоподателя доказателства, митническите органи е следвало безспорно да докажат, че платената или подлежаща на плащане цена е твърдяната от тях, което не са направили - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана СИЕ в тази насока. В този смисъл е практиката на ВАС по идентични казуси - Решение № 2528/21.02.2012 г. по адм. д. № 9318/2011, Решение № 5857/25.04.2012 г., по адм. д. № 9317/2011 г. и др. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение