Решение № 1120 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2011 г.

Решение № 1120 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Белла България" АД против решение № 3710/18.11.2010 г. постановено по адм. д. № 3279/2010 г. от Административен съд София-град. Твърди се, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му. Ответниците - председателят на Патентно ведомство на Република България и "Лимекс" ЕООД, не вземат становище по жалбата. Ответникът Огнян Василев Ганев оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законния срок от страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Белла България" АД със седалище и адрес на управление гр. София против решение, постановено на 11.03.2010 г. от председателя на ПВ на РБ, с което е отказано вписване на прехвърляне правото върху марка с рег. № 49262 "Лактеа", притежавана от "Лимекс" ЕООД. Административният акт е мотивиран с извършено вписване на 9.12.2009 г. в Държавния регистър на марките на обезпечителна мярка - забрана за разпореждане с посочената марка. Вписването извършено от заместник председателя на ПВ е на основание на запорно съобщение от частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20098380404943.На същата дата е издадено решение от председателя на ведомството за вписване на втора обезпечителна мярка - забрана за разпореждане с цитираната вече марка. Административният съд отхвърля жалбата на търговското дружество срещу решението на Патентното ведомство (ПВ) като мотивира обжалвания правен резултат с изводи за законосъобразност на административния акт, като издаден от компетентен орган при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Приема, че запорът или забраната за разпореждане с марка става противопоставим на правата, придобити от "Белла България" АД по договора от 23.11.2009 г. сключен с "Лимекс" ЕООД на 23.11.2009 г. за прехвърляне на правата върху марката. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Според разпоредбата на чл. 22а от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) в относимата към спора редакция, правото върху марката може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на ищеца, без да уведоми ответната страна, може да допусне и някои от следните обезпечителни мерки: 1. забрана за използване правата върху марката от притежателя или лицензополучателя; 2. забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя. В конкретния случай, основният спор по делото пред първоинстанционния съд се свежда до въпроса дали изброените обезпечителни мерки според така изложената регламентация са допустими само и единствено в обезпечителния процес като средство на осуетяване на фактически и правни промени, които да осуетят осъществяването на правните последици в които се състои исковата защита или правото върху марка като субективно право може да служи като обект върху който да бъде насочено и принудителното изпълнение. Административният съд излага подробни аргументирани правни съображения които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 401 от ГПК е прието, че след като действието на запора и възбраната в обезпечителния процес е еквивалентно на действието им уредено и в изпълнителния процес и целите на обезпечението са ограничаване на правната сфера на длъжника чрез запазване на имуществото му, то макар и непредвидено като самостоятелен изпълнителен способ по ГПК изпълнението върху правото на марка е допустимо. Като прилага по аналогия на закона приложимост на разпоредбата на чл. 22а от ЗМГО в изпълнителния процес, решаващият съд приема законосъобразност на административния акт и като отхвърля жалбата срещу него постановява правилно решение което следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, ВАС, пето отделение