Решение № 3974 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2016 г.

Решение № 3974 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Л.- гражданин на Конго подадена, чрез адвокат В. Б. против Решение № 426/25.01.2016 г., постановено по административно дело № 6691/2015 г. на Административен съд С.- град (АССГ). Излагат се твърдения, че съдебният акт е неправилен. Оспорват се изводите на съда, че жалбоподателят не е изложил достатъчно данни за заплаха на неговия живот в Конго. Посочва се, че съдът не е взел предвид факта, че лицето вече трайно се е установило в България, работи по трудов договор и сам се издържа, а не разчита на помощи от държавата. Счита, че не следва да бъде аргумент за отхвърляне на жалбата фактът, че лицето има предишни молби за предоставяне на статут на бежанец и те са му били отказвани. Предвид това се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно и да се постанови друго, с което се уважи жалбата срещу Решение № 5008/18.06.2015 г. на Държавна агенция на бежанците (ДАБ). Ответникът- Заместник- председателят на Държавна агенция за бежанците в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Петровска моли да се остави в сила, като правилен и законосъобразен обжалваният първоинстанционен акт. Счита за правилно преценено, че не са налице предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Аргументира своето заключение с това, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и административният съд е приложил правилно материалния закон. Намира, че въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 426/25.01.2016 г., постановено по административно дело № 6691/2015 г. на Административен съд С.- град е отхвърлена жалба на П. Л., гражданин на ДР Конго, срещу Решение № 5008/18.06.2015 г. на Зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този резултат, съдът приема, че оспореното решение е издадено в предвидената от закона форма и от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ. Изложени са аргументи, че в производството, жалбоподателят не е изложил убедителни твърдения за това спрямо него въз основа на нови факти и обстоятелства да има опасност от преследвано било от държавата, било от друг субект, по причини изложени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/ или убеждение. На следващо място според АССГ в преписката не се откриват причини, които да дават основание на лицето да се предостави хуманитарен статут, тъй като молителят не сочи обосновано такива обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 1. и т. 2 от ЗУБ. Анализирана е информацията в представената справка, като е преценено, че в ДР Конго не е налице подобна ситуация, която да се окачестви като въоръжен конфликт. Предвид тези мотиви съдът приема, че оспореното решение на Заместник-председателя на ДАБ е законосъобразно и жалбата на П. Л. срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно и необосновано, поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на П. Л. в Конго, не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите свързани с бежанската история на лицето. В съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната относно представената бежанска история. Съдът на база приетата доказателствена маса е изградил правилни и обосновани изводи. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В Конго към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от справки от 25.02.2015 г. и от 01.03.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, в Конго липсват граждански войни и междуособици, като положението в държавата е относително спокойно. Изпълнителната власт се контролира от президента, който води засилени преговори с опозицията с цел осигуряване на политическа стабилност. Правителството успява да постигне напредък в подобряването на сигурността на цивилното население в страната. От решаващия съд са взети предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето. Изложената бежанска история не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Молителят не е имал проблеми с официалните власти в Конго, и срещу него не са предприемани репресивни действия от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Описаната причина за напускането на страната от чужденеца поради е страх, че ще бъде арестуван, тъй като се е включил в протести срещу президента на Конго не представлява основание за предоставяне на статут. Пред административния орган и пред съда не са представени никакви доказателства за обстоятелства, свързани с тези твърдения. Това, както и наличието на противоречия и нелогичност в бежанската история на лицето създава основателни съмнения в нейната достоверност. Предишните четири административни производства са приключили с откази за предоставяне на статут и са потвърдени от съдебните инстанции. Мотивите за търсената закрила са идентични с тези, които са посочени по време на предходното производство. Видно от доказателствата по делото предходното решение на административния орган, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут е обжалвано по съдебен ред и е влязло в законна сила. При подаването на процесната молба, която се явява последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата на произход. Посоченото в настоящото административно производство като ново обстоятелство- провеждане на протести в гр. К. срещу президента К. не може да обоснове предоставяне на статут. Твърдението на лицето, че се е интегрирал в българското общество и иска да легализира престоя си не променя извода за законосъобразност на решението на ДАБ. Пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), но не и за статут по приложимия в случая Закон за убежищата и бежанците. Искането му да се установи в България и придобие съответните документи е предмет на други административни производства. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,