Решение № 7657 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13510/2015 г.

Решение № 7657 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13510/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на А. С. Б., от гр. Копривщица, за отмяна на влязлото в сила определение № 769/27.10.2015 г. по адм. д. № 848/2015 г. на Административен съд София-област. Твърди в молбата си за отмяна, че са нарушени правата й на участие в процеса, тъй като не е получила съобщение за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Ответникът по молбата за отмяна-началника на РДНСК-Югозападен район-София не взема становище. Молбата за отмяна е подадена в срок и е процесуално допустима. В искането за отмяна като конкретно правно основание се сочи чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесния съдебен акт. В разглеждания аспект неоснователно се явява твърдението в молбата за отмяна, че влязлото в сила определение е постановено, без да се провежда производство в открито съдебно заседание. Съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ, ако началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол приеме за недопустима жалбата срещу оспореното разрешение за строеж, същият прекратява производството с нарочна заповед. Тази заповед подлежи на обжалване чрез частна жалба пред съответния административен съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Така формулирана, разпоредбата на чл. 216, ал. 5 ЗУТ сочи, че открито производство не се провежда. Оспорването на изрична заповед за прекратяване е чрез частна жалба, а първоинстанционният съд се произнася с окончателно определение. Обстоятелството, че в цитираната норма се сочи, че заповед като процесната може да се оспори с частна жалба по реда на чл. 215 ЗУТ, означава, че тази заповед е приравнена на индивидуален административен акт. Както се посочи, нормата на чл. 216, ал. 5 ЗУТ предвижда произнасяне от административния съд в закрито заседание. Поради това не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК - съдът не е допуснал нарушение на процесуални права на жалбоподателката. Що се касае до представени писмени доказателства, те също не сочат на наличие на предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК - няма разминаване в публикуваното на сайта на съда и представено заверено копие на определението, чиято отмяна се претендира, а представените разрешение за строеж, инвестиционен проект и становище са неотносими в производството по молба за отмяна. С оглед на изложеното искането за отмяна на влязлото в сила определение е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,