Решение № 245 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6253/2007 г.

Решение № 245 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6253/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Р. Т. З. и Б. Т. Д. и по касационна жалба на ответниците Е. Д. Х., В. И. М., С. И. Б., Г. П. Х., З. И. М. и П. С. Б. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 847 от 11.07.2007 г. по гр. д. № 719/2007 г., с което е оставено в сила решение от 19.02.2007 г. по гр. д. № 2461/2004 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 109 ЗС ответниците са осъдени да премахнат изградената в имот пл. № 13 по КП от 1969 г., за който е отреден УПИ № V* в кв. 70 по плана на гр. В., 7-ми микрорайон сграда означена с жълт цвят на скица № 3 към заключението на вещите лица П., В. и Б. заключена между точките А-Б-В, която пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху този имот и на основание чл. 108 ЗС ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху реална част от недвижим имот, съставляващ имот пл. № 13 по КП от 1969 г., за който е отреден УПИ № V* в кв. 70 по плана на 7-ми микрорайон, гр. В., представляваща частта заключена между точки А-Б-В на скица № 3 към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза с посочените вещни лица, неразделна част от решението и са отхвърлени исковете на ищците по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената в имот пл. № 9 по КП от 1969 г., за които е отреден УПИ IV-9 в кв. 70 по плана на гр. В., 7-ми микрорайон, сграда, заключена между точки В-Г-Д по скица № 3 към заключението на посочените вещи лица и да да предадат владението върху реална част от описания недвижими имот, заключена между точките В-Г-Д по скица № 3, неразделна част от решението. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила с искане за неговата отмяна - ищците в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, ответниците в частта, с която по отношение на тях тези искове са уважени. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбите и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. По исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС уважени по отношение на ответниците. От фактическа страна, след обсъждане на приложените по делото писмени доказателства и заключение на единична и тройна съдебно-технически експертизи съдът е приел, че със заповед № Г-58/12 юни 2000 г. на Кмета на Община гр. В. е било одобрено изменение на ЗРП на част от кв. 80 в 7-ми микрорайон, според което е извършено първично урегулиране на имотите на двете страни с отреждане на парцели предназначени за индивидуално застрояване. За първи път е била проведена и вътрешно регулационна линия между двата съседни имота, която съвпада с имотната граница по КП от 1969 г. (показана в черно по скицата на вещите лица), и която регулационна граница не съвпада с означената в червено по скицата на тройната съдебно - техническа експертиза фактическа граница между имотите. Това разминаване между двете граници е довело до фактическо навлизане на ответниците в имота на ищците с 2,88 кв. м, което съвпада с навлизането на фактическата граница. В частта заключена между червената фактическа граница и регулационната граница означена в черно по точки А-Б-В на скицата е разположена сградата на ответниците по т. 1-т. 3, предмет на иска по чл. 109 ЗС. Съдът е посочил, че извършеното по фактическата граница строителство, която не съвпада с регулационната сочи, че строежа е осъществен в отклонение на строителните книжа, доколкото по аргумент на чл. 21 ЗУТ при свързано застрояване е допустимо да се строи на регулационната граница. Преминаването на тази граница е довело до разполагане на част от сградата на ответниците в имота на ищците, което е дало основание на съда да приеме, че същата подлежи на премахване по иска по чл. 109 ЗС. Съдът е приел, че ответниците ще следва да предадат владението на тази реална част от имота, заета от сградата по ревандикационния иск с площ 2,88 кв. м заключена в точките А-Б-В обозначена в жълто по скицата към заключението. Решението е правилно. Касаторите - ответници по предявения иск излагат едно основно възражение за неправилност на решението, като поддържат, че съдът е следвало да зачете споразумителния протокол сключен между страните на 11.06.2001 г., с който са били съобразени издадени строителни книжа - разрешение за строеж, трасиране на имота утвърдено с трасировъчен план, дадена строителна линия и ниво за започване на строителството. Съдът е обсъдил споразумителния протокол (л. 131 по гр. д. № 2461/2004 г. на ВРС), представен пред общинските органи, за разполагане на границата между двата имота, която съвпада с фактическата граница посочена в червено по скицата, като законосъобразно е приел, че протокола няма характеристиките по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, доколкото няма нотариална заверка на подписите на страните. Посочената разпоредба е едно изключение, което дава възможност при един вече урегулиран поземлен имот да се променят границите му при изпълнение на определени изисквания. Споразумителният протокол от м. юни 2001 г. не отговоря на условията по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, поради което съдът не е имал законово основание да го съобрази, въпреки че строителните книжа и строителството е било съобразено и извършено на място по фактическата граница между имотите. В тази връзка правилно съдът е посочил, че не е обвързан от актовете на административния орган по отношение на разрешението за строеж и съпътстващите го строителни книжа, които са относими към техническата и благоустройствена допустимост на строежа, респ. статута на законен строеж или в режим на търпимост, но не касаят правната допустимост на строежа. Съдът е обсъдил възможността, по аргумент на чл. 21 ЗУТ, за строителство на регулационната линия при свързано застрояване, като границата на това застрояване между двата имота е именно вътрешната имотна граница. Преминаването извън тази граница, правилно е свързано от съда с основателността на иска по чл. 109 ЗС. Съдът се е позовал на протокол № 18/13.05.2003 г. за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво, където е посочено, че предвидената нова постройка в имота на ответницата стига до регулационната вътрешна граница. Постройката на ответниците, според заключението на тройната съдебно - техническа експертиза, преминава отвъд тази граница и навлиза в имота на ищците с площ от 2,88 кв. м, поради което законосъобразно съдът е приел, че строежа е изпълнен в отклонение на строителните книжа. Строеж извършен при съществено отклонение от строителните книжа е незаконен. Съдът е аргументирал незаконността на изпълнения от ответниците строеж и с предвижданията на застроителния план, като се е позовал на чл. 108 ЗУТ, според който предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. При тези съображения извода на съда, че исковете по чл. 109 ЗС и чл. 108 ЗС са основателни е изведен при точно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, които са обсъдени в съответствие с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) В тази част решението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновано и законосъобразно съдът е отхвърлил исковете на ищците за осъждането на ответниците да премахнат изградената в имот пл. № 9 по КП от1969 г., за който е отреден УПИ IV-9 в кв. 10 по плана на гр. В., 7-ми микрорайон, сграда, заключена между точки В-Г-Д по скица № 3 на вещите лица и за предаване владението на реална част от недвижимия имот, заключена в точки В-Г-Д, тъй като ищците не са доказали да са придобили правото на собственост върху тази реална част. Касационната жалба на ищците е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на решението, поради което и в тази обжалвана част решението ще следва да се остави в сила. Направените пред касационната инстанция съдебни разноски с оглед изхода на делото ще следва да останат в тежест на ищците, както са направени. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.