Решение № 3771 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4042/2014 г.

Решение № 3771 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4042/2014 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба на Емилия Иванова Богоева, Теменужка Георгиева Николаева, Иванка Георгиева Иванова и Антон Константинов Божилов срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София. Първите три жалбоподателки оспорват решението в частта му относно отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 68134.1351.67 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Столична община, район "Надежда", м. "Гладно поле", с площ 0, 571 дка. Жалбоподателят Антон Божилов оспорва решението освен в тази част, също и относно отчуждаването на ПИ 68134.1351.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Столична община, район "Надежда", м. "Гладно поле", с площ 0, 247 дка. Жалбоподателите твърдят, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на административно-производствените правила, на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочат, че от останалата неотчуждена част от имотите не може да се образува самостоятелен УПИ. Изтъкват, че актът е незаконосъобразен, тъй като цените на имотите в този район на гр. София са много по-високи. Молят административният акт да бъде изменен в обжалваната част относно определеното обезщетение, което да се увеличи съобразно справедливата пазарна цена на имота. Ответникът - Министерски съвет на Република България моли жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" молят жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни Юлиян Викторов Благоев, Станчо Красимиров Иванов, Мартин Димитров Богоев, Виолетка Стефанова Донева, Даниела Любенова Кръстева, Стефан Пейков Златарев, Божидар Пейков Златарев не вземат становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 302 от 20.04.2012 г. на министър-председателя на Република България, пътят "Северна скоростна тангента" в участък "о. п. София-запад - о. п. София -изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 е обявен за обект с национално значение - републикански път. С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към писмото са приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите-предмет на отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии са разделени на две части: част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад". С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София . С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Предмет на оценката, възприета в решението на Министерския съвет, са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии, част от територията на Столична община. Оценката е възложена на оценител от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато е възможно определянето на пазарна цена, тя трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. Съгласно приложението, раздел "Землище Илиенци, Столична община" от решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет, се отчуждава имот с идентификатор 68134.1351.67 по кадастралната карта и кадастралните регистри (имот № 011067 по картата на възстановената собственост), представляващ нива с площ от 0, 571 дка, за която е определено обезщетение от 488 лв. В приложението е посочено, че имотът е собственост на Босилка Божилова Донева. В същото приложение е посочен и ПИ с идентификатор 68134.1351.71 (имот № 011071 по картата на възстановената собственост), представляващ нива с площ от 0, 272 дка, за която е определено обезщетение от 200 лв. В приложението е посочено, че имотът е собственост на Константин Божилов Тодоринов. С решение № 1616 от 07.09.1995 г. на ПК "Връбница", на наследниците на Босилка Божилова Донева е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 0,571 дка, четвърта категория, м. "Гладно поле", имот № 011067 по картата на възстановената собственост. Към решението е приложена скица, издадена от поземлената комисия. Съгласно удостоверения изх. № ГР0104-1477 от 05.09.2014 г., изх. № ГР-0104-349 от 27.02.2015 г. и изх. № ГР0104-356 от 04.03.2015 г. на район "Надежда", Босилка Златкова Кирова е починала на 04.01.1976 г. и е оставила за наследници Антон Константинов Божилов, Юлиян Викторов Благоев, Станчо Красимиров Иванов, Георги Иванов Богоев, Мартин Димитров Богоев, Виолетка Стефанова Донева, Даниела Любенова Кръстева, Стефан Пейков Златаров и Божидар Пейков Златаров. Представено е удостоверение от 29.05.2013 г., издадено от район "Сердика" за това, че имената Босилка Златкова Кирова и Босилка Божилова Донева са имена на едно и също лице. Георги Иванов Богоев е починал в хода на процеса и е оставил за наследници Емилия Иванова Богоева, Теменужка Георгиева Николаева и Иванка Георгиева Иванова, съгласно удостоверение № 0169 от 24.01.2015 г. Представено е завещание от пряката наследодателка на Георги Иванов Богоев и Мартин Димитров Богоев - Костадинка Божилова Новакова, починала през 2003 г., в полза на първия от тях. С решение № 1382 от 20.06.1994 г. на ПК "Надежда", на наследниците на Константин Божилов Тодоринов е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 0,270 дка, четвърта категория, м. "Гладно поле", имот № 510 от кадастралния план на махала Илиянци, изработен 1950 г. Към решението е приложена скица № 1382/07.09.1995 г., издадена от поземлената комисия, видно от която нива от 0,272 дка четвърта категория, м. "Гладно поле", е възстановена на Константин Божилов Тодоринов с решение № 1615 от 07.09.1995 г. на ПК "Надежда". Възстановената нива представлява имот № 11071 по плана на махала "Илиянци". Константин Божилов Тодоринов се е снабдил с нотариален акт за имота, издаден на основание чл. 483, ал. 1 ГПК. В акта имотът е описан като неурегулирано празно място - бивша нива с площ от 272 кв. м., съставляващ имот пл. № 652, заснет през 1998 г. в неодобрения кадастрален план на София, м. "Илиянци - индустриална зона", м. "Гладно поле". Видно от представените удостоверения за наследници, Константин Божилов Тодоринов е починал на 14.04.2011 г. и е оставил наследник Антон Константинов Божилов. Представена е скица № 40986/04.07.2013 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София за ПИ с идентификатор 68134.1351.67 с площ от 571 кв. м. В тази скица като трайно предназначение на територията е посочено "земеделска", а като начин на трайно ползване - "нива". Същите отбелязвания се отнасят и до ПИ с идентификатор 68134.1351.71, видно от скица № 40991/04.07.2013 г. на СГКК. В последващи скици обаче, съответно с № № 15-83542 от 27.02.1015 г. и 15-87986 от 05.03.2015 г. и за двата имота е посочено, че попадат в урбанизирана територия за друг вид застрояване. В доклада за оценката на отчуждения имот, изготвена от независим оценител, е посочено, че за землище "Илиянци" са намерени 7 сделки (удостоверение № 23/15.01.2013 г. и удостоверение № 24-00-979/18.05.2013 г. на Службата по вписванията-София ). Според оценителя, сделките не могат да се използват за определяне на пазарната стойност на имота, тъй част от тях са сключени между физически лица, една-между юридически лица, но без да има посочена пазарна стойност на пазарните имоти по отделни землища съгласно предвижданията на Закона за държавната собственост и една, която има за предмет застроен имот в регулация. Поради това паричното обезщетение за имота, възприето в решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, е определено съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. В процеса е представено основно и допълнително заключение на назначена съдебно-оценителна експертиза, което дава варианти за оценка на имота въз основа на представените в процеса пазарни аналози и по удвоената данъчна оценка. Съгласно обясненията на вещото лице, и двата имота се намират в урбанизирана територия. Поради това съдът приема, че имотите попадат в регулация и следователно в урбанизирана територия още от 1989 г. В подкрепа на този извод е представено и писмо № РА-92-00-224 от 07.05.2014 г. на Главния архитект на СО, цитираната по-горе скица от кадастралната карта, както и скица на ОбНС "Надежда" от 20.06.1994 г. относно бивш имот пл. № 510. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). При издаването му обаче неправилно е приложен материалният закон. Според приложимата правна уредба по Закона за държавната собственост, отчуждаването на имоти и части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Към предложението за отчуждаване се прилагат: копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение; описание на имотите според тяхната характеристика, вид, местонахождение, и размер, данни за собствениците и документи за собственост; оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че обезщетение следва да бъде определено и за останалата част от имота, която не се отчуждава. По принцип ЗДС предвижда обезщетения само за отчуждаване на имота, а за да бъде отчужден имот по този ред, той трябва да бъде предвиден за изграждане на обект за задоволяване на държавна нужда със съответен устройствен план. След като само отчуждаваната част от имота е предвидена за задоволяване на тази нужда, няма основание за останалата част да се определя обезщетение. Освен това преценката за възможността за отреждане на самостоятелен УПИ за неотчуждената част на имота се извършва съгласно чл. 19, ал. 5 ЗУТ, като условията за това се определят със самия подробен устройствен план, т. е. в случая законът не задава предварително определени ограничения за площ и лице на имота. Ето защо доводите на жалбоподателите за невъзможността да се образува самостоятелен УПИ от частите от имотите, които не се отчуждават, е следвало да бъдат релевирани в производство по обжалване на самия устройствен план. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти и части от имоти се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Възприетият от законодателя подход се характеризира с прилагането на административно-териториални и градоустройствени критерии. Легалната дефиниция на израза "имоти в близост до отчуждавания" е дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и гласи, че "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че оценката на имота следва да се направи съобразно пазарни аналози за имоти в близост до отчуждавания по смисъла на § 1а, т. 4, буква "а" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. За проверка на материалната законосъобразност на решението в обжалваната част по делото бяха изслушани основно и допълнителни заключения на вещо лице - оценител. Настоящият състав счита, че нито един вариант от предложените, основани на пазарни аналози, не може да бъде кредитиран, тъй като приложените по делото пазарни аналози не съответстват на критериите, залегнали в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Подлежащите на кредитиране пазарни аналози би следвало да отразяват сделки, сключени на пазарен принцип за имоти със сходни характеристики: в урбанизирана територия, незастроени, без отредени за тях УПИ, предназначени за друг вид застрояване, като поне една от страните по сделките следва да е търговец. Единствената сделка, която отговаря на тези критерии по настоящото дело е тази по НА № 16 от 09.02.2012 г. Всички останали приложени по делото пазарни аналози не отговарят на законовите изисквания, тъй като касаят имоти, които не са в близост до отчуждавания по смисъла на закона, имат различни характеристики или страна по тях не е търговец или в един нотариален акт са изброени множество имоти с различни характеристики, без посочена отделна цена за всеки от тях. Договор № 111-11 от 12.07.2012 г., сключен между Столична община и физическо лице не е приложим, тъй като нито една от страните по него не е търговец, а това изискване се отнася за всички пазарни аналози, посочени в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Договор № 116-11 от 27.07.2012 г. касае урегулиран поземлен имот, който поради това е с различни характеристики от процесния. Договор № 033-11 от 31.05.2012 г. касае застроен имот, докато процесният е незастроен. НА № 73 от 04.10.2011 г. се отнася за идеални части от имот. Договори № № 114-11 от 13.03.2013 г. и 117-11 от 24.10.2013 г. са извън относимия период. По изложените съображения и предвид обстоятелството, че имотите се намират в урбанизирана територия, равностойното парично обезщетение следва да бъде определено чрез удвояване на данъчната оценка. По този начин обезщетението следва да бъде завишено, както следва: за ПИ с идентификатор 68134.1351.71 на 12354,36 лв и за ПИ с идентификатор 68134.1351.67 на 28560,20 лв, на основание чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК оспореното решение следва да бъде изменено в частта относно определеното обезщетение, съобразно обсъдените доказателства. На жалбоподателките Емилия Иванова Богоева, Теменужка Георгиева Николаева, Иванка Георгиева Иванова следва да се присъдят сторените разноски, съобразно представените разходооправдателни документи и списък на разноските, в общ размер 900 лв. Не следва да се уважи претенцията за присъждане на разноски в размер на 10 лв за държавна такса, тъй като съгласно чл. 42 от ЗДС по тези дела не се дължи държавна такса за завеждане на делото. Сумата подлежи на възстановяване, при поискване от жалбоподателките. Антон Константинов Божилов не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд