Решение № 5855 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 398/2020 г.

Решение № 5855 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 398/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" /ОД на ДФ3 гр. София град, подадена чрез юрк. Пелтекова, против решение № 476/31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 529/2019 г. по описа на Административен съд Перник. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу издадения акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по жалбата – В. Славчев, в писмено становище, изготвено от адв. Маринова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на В. Славчев, първоинстанционният съд е отменил АУПДВ № 14/06/3/0.0.3380/3/01/04/01 от 15.07.2019 г. издаден от директор на ОД- София на Държавен фонд "Земеделие", с който в частта по т. I е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9779. 00 лв., представляваща второ плащане на договор № 14/06/3/0.0.3380 от 14.03.2018 г. във връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г., респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Договор № 23/06/3/0.0.3730 от 12.05.2017 г. и в частта по т. II е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558. 00 лева. С решението съдът е изпратил преписката на ОД на ДФ "Земеделие" - София град за произнасяне по заявка за второ плащане на В. Славчев с № 14/06/3/0.0.3380/3/01 от 30.11.2018 г. направена по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., по УРН 191236 и по договор № 14/06/3/0.0.3380 от 27.03.2017 г., съобразно мотивите на настоящото решение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ, в частта му по т. I, с която на Славчев е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9779. 00 лв., представляващо второ плащане, е издаден в противоречие с материалния закон – основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Според решаващия състав с АУПДВ се установяват публични вземания, докато отказът за плащане на одобрена финансова помощ, която обаче не е изплатена и не подлежи на връщане, не съставлява установяване на публично вземане и не следва да е във формата на АУПДВ. С оглед на това, че в тази си част въобще няма започнато административно производство за издаване на акт за отказ административната преписка не подлежи на връщане за ново произнасяне. По отношение на АУПДВ в частта му по т. II, съдът е приел, че е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Този извод е обоснован с липсата на еднозначна воля на административния орган отразена в обстоятелствената част на акта и неговия диспозитив. От една страна в диспозитива на акта е отразено, че се отказва плащане по договор № 14/06/3/0.0.3380 от 14.03.2018 г. и договор № 23/06/3/0.0.3730 от 12.05.2017 г., но такива договори не са сключвани с жалбоподателя. От друга страна административното производство е образувано със съобщение с изх. № 01-220-6500/68 от 29.03.2019 г. във връзка с нередности по заявка за второ плащане от дата 14.03.2018 г., каквато обаче не е подавана, като липсва проверка и произнасяне по заявка за второ плащане от 30.11.2018 г. Искани са обяснения във връзка с нарушения на Наредба № 14 от 28.05.2015 г., която обаче е неприложима в процесния казус, тъй като жалбоподателят е одобрен и съответно му е предоставена безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", която е регулирана от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. По делото не е представен акт по чл. 62, ал. 2 АПК, с който да са отстранени фактически грешки. Това според решаващия състав води до невъзможност жалбоподателя да организира защита си по адекватен начин, както и препятства съдебния контрол по съществото на спора. В тази част актът е отменен като незаконосъобразен, а преписката е изпратена на ОД на ДФ "Земеделие" - София град за произнасяне по заявка за второ плащане на В. Славчев с № 14/06/3/0.0.3380/3/01 от 30.11.2018 г. направена по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. във връзка с договор № 14/06/3/0.0.3380 от 27.03.2017 година. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на обжалвания АУПДВ. Неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост на изводите на съда с аргумент, че се касае за техническа грешка допусната в писмо изх. № 01-220-6500/68 от 29.03.2019 г. /л. 387-389/, с което е стартирало производството по издаване на акта, която не следва да бъде квалифицирана като съществено процесуално нарушение, доколкото същото писмо не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и е налице пълно съответствие между посоченото от органа нарушение по Наредба № 14 и действителното нарушение по Наредба № 10. В конкретния случай съдът е констатирал, че в хода на административното производство са допуснати множество нарушения, които в своята съвкупност правилно е квалифицирал като съществени. Не е спорно по делото, че В. Славчев е одобрен и му е предоставена безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", регулирана от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Съобщението, с което той е уведомен, че е стартирала процедурата по издаване на АУПДВ и му е предоставена възможност за писмени възражения е за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 15 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. От друга страна производството по издаване на оспорения акт е започнало във връзка със на заявка за второ плащане с № 14/06/3/0.0.3380/3/01 от 14.03.2018 г., каквато не е подадена от Славчев, като липсват данни за извършена проверка и произнасяне по заявка за второ плащане от 30.11.2018 г. В АУПДВ е посочено, че производството се открива във връзка с договор № 14/06/3/0.0.3380 от 14.03.2018 г., а договорът между ответника и касатора ДФ "Земеделие" е сключен на 27.03.2017 г. В диспозитива на акта е посочено, че се отказва финансова помощ, представляваща второ плащане по същия договор с № 14/06/3/0.0.3380 от 14.03.2018 г. във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Договор № 23/06/3/0.0.3730 от 12.05.2017 г., каквито договори не са сключвани. С оглед така установените обстоятелства от фактическа страна и липсата на произнасяне на органа по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, то обоснован е изводът на съда, че допуснатите процесуални нарушения препятстват съдебният контрол по съществото на спора. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда с твърдения за отказ за събиране на доказателства от значение за правния спор. Видно от протокола от с. з. на 20.09.2019 г. /л. 471 процесуалният представител на директора на ОД на ДФЗ е депозирал молба за събиране на писмени доказателства от трето неучастващо в процеса лице Национална агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/, като съдът е констатирал, че по делото има достатъчно отговори от НАПОО, които са възприети от административния орган при издаване на акта. Правилно съдът е приел, че АУПДВ в частта по т. 1, с която на Славчев е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9779. 00 лв., представляващо второ плащане, е издаден в противоречие с материалния закон, като в този смисъл е и практиката на ВАС по адм. дело № 3263/2019 година. По изложените по-горе съображения решението е правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съобразно изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски. Неоснователна е и претенцията на ответника за присъждане на разноски, тъй като липсват доказателства за платени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,