Решение № 12492 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2009 г.

Решение № 12492 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във връзка с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на "Глобъл Линк" ООД със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. "Тодор Кирков" № 77а, представлявано от управителя Росен Йорданов Киришев, срещу решение № 854/30.12.2008 г. на Министерски съвет на Република България (ДВ, бр. 4/16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизирането на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, относно определеното обезщетение за част от имот № 65677.502.012 с отчуждена площ 0.885 дка, находящ се в местността "Бялата пръст", в землището на Свиленград, целият с площ 7.280 дка. Изложени са съображения, че решението на МС, в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота, противоречи на правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Претендира се изменение на акта в обжалваната част, като се увеличи размера на определеното обезщетение. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи, като му присъди направените по делото разноски. Ответната страна - Министерски съвет на РБ не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на подадената жалба, по изложени съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: В процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 854/30.12.2008 г. на МС е отчуждена част с площ 0.885 дка, от имот № 65677.502.012, целият с площ 7.280 дка, находящ се в местността "Бялата пръст", в землището на Свиленград, от "Глобъл Линк" ООД - Свиленград. Имотът е придобит от дружеството по силата на покупко - продажба, осъществена по нотариален акт № 114, том IV, рег. № 5208, дело № 635/2008 г. на нотариус рег. № 420, вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Свиленград под № 36, том IХ, дело № 1706/2008 г. На собственика е определено парично обезщетение, за отчуждената площ от 0.885 дка в размер на 617 лв., въз основа независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, изготвена през юли 2008 г. (по договор за възлагане № 2718/21.07.2008 г.). Последната е определена съгласно чл. 7б от Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ за реда за определяне на цени за земеделски земи във връзка с чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, по изложени от оценителя съображения, че цените при сделките с подобни имоти варират в широки граници и осреднената им цена няма да отразява действителната пазарна стойност. Изготвената в хода на административното производство оценка е възприета от МС, без допълнителни мотиви в тази връзка. Така определеното обезщетение противоречи на изискването по чл. 32, ал. 2 ЗДС. Според последната разпоредба, равностойното парично обезщетение при принудително отчуждаване на имоти въз основа влязъл в сила подробен устройствен план, се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на този план и въз основа пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост да отчуждавания. Възможност за определяне на обезщетението по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ действително е предвидена в чл. 32, ал. 3 ЗДС, при отчуждаване на земеделски земи, но поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, което условие в случая не е налице, а не с оглед широките граници, в които варират цените на земите по такива сделки. Според заключението на вещо лице Спас Георгиев Милчев, изготвено по допуснатата от съда съдебно - оценителска експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно дадено, имотът с идентификатор 65677.507.012, за отчуждена част от който е определено оспореното обезщетение, представлява земеделска земя извън строителните граници на населеното място, намира се в землището на гр. Свиленград, местност "Бялата пръст" е пета категория, с много добра транспортна достъпност и разположение; осъществената промяна на предназначението му, като последваща отчуждаването, правилно не е съобразена от вещото лице при определяне на оценката; средната цена за 1 кв. м отчуждена площ от имота, въз основа пазарни аналози по данни от нотариални актове, вписани в Служба вписвания в срока визиран от § 1а ДР ЗДС, възлиза на 9.05 лв. Респективно равностойното парично обезщетение за отчуждената площ от 0.885 дка от имот № 65677.502.012 е в размер на 8 009 лв., надвишаващи размера на обезщетението от 617 лв., определен с оспорената част от решението. Въз основа заключението на вещото лице, съобразено с изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а ДР ЗДС, съдът приема, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената от жалбоподателя площ 0.885 дка от имот 65677.502.012, възлиза на 8 009 лв. По изложените съображения решението на Министерски съвет, следва да бъде изменено, като бъде увеличен размера на обезщетението определено за отчуждената част от недвижим имот. Така наместо определения в оспорения акт, размер на дължимо парично обезщетение от 617 лв. за част с площ 0.885 дка от имот 65677.502.012, равностойното парично обезщетение във връзка с подадената жалба, следва да бъде определено на 8 009 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установява, че такива са направени общо в размер на сумата от 1 350 лв., включваща платените от дружеството, държавна такса по делото, депозит за вещо лице и възнаграждение за адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,