Решение № 5006 от 26.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2021 г.

Решение № 5006 от 26.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2021 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново, чрез процесуалния и представител гл. юрисконсулт Байчева и И. В., чрез адвокат Смолички, срещу Решение № 249 от 07.10.2020 г., постановено по адм. дело № 403/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, допълнено с Решение № 16 от 15.01.2021 г. и Решение № 232 от 23.06.2021 г. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на И. В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счета, че по делото не е установено незаконосъобразно действие на полицейския орган, на каквото основание е уважен предявения иск. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. И. В. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди и в частта му, с която е определен началния момент на дължимостта на претендираната законна лихва върху главницата, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част, като се постанови решение по съществото на спора, с което предявеният от него иск се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане. Претендира направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Велико Търново се е развило по предявения от И. В. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново (ОД на МВР - Велико Търново), на основание чл. 203, ал. 1 АПК, иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие на служител на ответника, изразяващо се в използване на огнестрелно оръжие, вследствие на което ищецът е прострелян, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски. С решение № 219 от 24.04.2019 г., постановено по адм. дело № 205/2018 г. предявеният иск като неоснователен е отхвърлен. Това решение е отменено с решение № 9160 от 08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 6918/2019 г. по описа на Върховния административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. При новото разглеждане на делото е постановено обжалваното решение, с което предявеният иск е уважен за сума в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва, на ищеца са присъдени разноски и заплатено адвокатско възнаграждение. Решението е допълнено с Решение № 16 от 15.01.2021 г., с което е осъдена ОД на МВР Велико Търново да заплати на В. законната лихва върху сумата от 15 000 лева за периода от предявяване на иска до окончателното и изплащане и е отхвърлен предявения иск за сума в размер от 285 000 лева като неоснователен. С допълнително Решение № 232 от 23.06.2021 г. е отхвърлен предявения от И. В. срещу ОД на МВР Велико Търново иск за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от датата на увреждането 06.04.2017 г., до датата на предявяване на иска 21.03.2018 г. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по въведените обстоятелства от ищеца, като размерът на обезщетението е определен при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и/или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ОД на МВР Велико Търново, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразно фактическо действие на негов служител по употреба на огнестрелно оръжие, основано на разпоредбата на чл. 87, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Установено е от доказателствата по делото, че ищецът е прострелян от служител на ответника при преследване на лек автомобил и опит за спирането му. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо в посочените пет хипотези на цитираната по-горе законова разпоредба. Ответникът се позовава на приложението на чл. 87, ал. 1, т. 3, а именно, че оръжие може да бъде употребено след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга. Предвидената в закона абсолютна необходимост предпоставя употреба на огнестрелно оръжие тогава, когато след преценка на конкретната ситуация се налага безусловен извод, че търсеният резултат може да бъде постигнат единствено и само по този начин. От установената по делото фактическа обстановка не може да се направи извод, че в случая такава необходимост е била налице. Както правилно е приел и първоинстанционния съд не може да се приеме, че употребата на оръжие за спиране на движещ се автомобил, чрез прострелване на гумите му е най-ефективният и незастрашаващ човешкия живот начин. Съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗМВР при използване на оръжие полицейските органи са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено и да не застрашават живота и здравето на други лица. На служителя на ответника, произвел изстрелите с бойни патрони е било ясно, че в преследвания автомобил освен шофьорът, за чиито неправомерни действия се осъществява преследването, има още четири лица, едно от които ищецът, при което произвеждането на изстрели безспорно застрашава техния живот. Правилно е прието също в обжалваното решение, че действието в случая е в нарушение на разпоредбата на 87, ал. 6 ЗМВР, която забранява употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго. От събраните по делото доказателства такава реална опасност не се установява. От служителя е възприет риск за него и колегата му. Служителят оправдава действията си с осъществявана по време на преследването връзка с дежурния от районното управление, като е възприел задължителност на дадени му указания автомобилът да се спре на всяка цена, а не на база дължимия се по закон анализ на конкретната ситуация. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ОД на МВР - Велико Търново, че законосъобразността на извършените действия произтича от представеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство срещу неизвестен извършител от състава на полицията за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 128, ал. 2 от Наказателния кодекс. Постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен за извършване на престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От свидетелските показания и заключенията на допуснатите по делото съдебно-психологична и съдебно-медицинска експертиза се установяват соченото в исковата молба състояние, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие. Неправилно е обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. Не е налице възприетото от първоинстанционния съд незаконосъобразно поведение на ищеца, довело до съпричиняване на увреждането. Обстоятелството че като непълнолетен е посетил дискотека, е неотносимо към увреждането. Необоснован е и изводът, че ищецът не е предприел действия за спиране или слизане от автомобила, тъй като той не го е шофирал. Установено е по делото, че управляващият автомобила не се е съобразил със желанието на всички пътуващи в него да спре. Следователно в случая не са установени предпоставките на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е доказано от свидетелските показания и назначените по делото експертизи засягане в гореописания аспект, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение. На ищеца са причинени много тежки телесни увреждания, с продължаващ риск за здравето и живота му, включително и сериозно психическо въздействие, макар и преодоляно към момента на извършване на експертизата. Настоящата инстанция счита, че при установеното състояние на ищеца, последица от незаконосъобразното действие първоинстанционния съд в случая не е определил обезщетението в дължимия се размер. С оглед естеството и характера на причинените на ищеца страдания, конкретните обстоятелства, от които произтичат, негативното им въздействие върху обективното му състояние и периода в който са търпени, настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 100 000 лева отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът е основателен и доказан. Основателни са доводите на касационния жалбоподател И. В. за неправилно присъждане на дължима се законна лихва върху обезщетението. Съгласно т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС при незаконни фактически действия на администрацията лихва се дължи от датата на преустановяването им, в случая от 06.04.2017 г., както е и претендирана с исковата молба. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. В. против ОД на МВР Велико Търново иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер над присъдения от 15 000 лв. до размер от 100 000 лева и е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението от 15 000 лева за периода 06.04.2017 г. до 21.03.2018 г. като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените искове и в тази им част. В останалата му част като правилно решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател В. за присъждане на разноски в размер на 15 лева, внесени държавни такси по настоящето дело е основателно. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съобразно уважената част от иска от настоящата инстанция на адвокат Смолички следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при приложението чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 1382 лева. Неоснователно е и искането на ОД на МВР Велико Търново за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Приложимите разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в относимата им редакция, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение