Решение № 9285 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2009 г.

Решение № 9285 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2009 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). С решение № 102/1.04.2009 г., постановено по адм. д. № 58/2009 г. на Административен съд - гр. Стара Загора е отхвърлена като неоснователна жалбата на Димо Стоянов Тодоров от гр. Казанлък, ул. "Розова долина" № 20, вх. "А", ет. 3 ап. 5, подадена срещу Заповед № 20001/15.01.2009 г. на Началника на РПУ-Казанлък, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП му е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление". Димо Стоянов Тодоров е подал касационна жалба срещу цитираното решение, като иска отмяната му по мотивирани оплаквания, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, след което да бъде отменен административният акт като незаконосъобразен. Твърди, че решението противоречи на материалния закон, тъй като съдът не е съобразил, че към датата на издаване на оспорената заповед не му е било връчено НП № 150/09 от 13.09.2009 г., с което се отнемат 8 контролни точки от водача. Страните не се явяват и не се представляват, ответният административен орган - Началникът на РПУ гр. Казанлък не е изразил писмено становище по жалбата. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратера дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което същата притежава правен интерес. При наличието на двете абсолютни положителни предпоставки за допустимост на жалбата, тя подлежи на разглеждане по същество. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК провери валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Оспорената пред първата съдебна инстанция Заповед № 20001/15.01.2009 г. на Началника на РПУ-Казанлък, издадена на основание чл. 171, т. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП съдържа волеизявление за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - изземване на свидетелството за правоуправление на МПС от водача Димо Стоянов Тодоров за неизпълнено задължение по чл. 157 ал. 4 ЗДвП. За да постанови обжалвания правен резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложен материален закон. Изложил е съображения, че още преди издаването на НП № 150/09 от 13.01.2009 г. са били налице фактически основания за приложението на чл. 171 т. 4 ЗДвП, тъй като към по-ранен момент-към 18.10.2008 г. на водача са били отнети по-голям брой контролни точки от нормативно лимитирания с Наредба № I-139/16.09.2002 г. брой контролни точки. При тези констатации е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушение на материалния закон поради връчването на НП № 150/09 след издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Съдът е изяснил фактическата обстановка и обосновано е приел, че с приложената по административната преписка справка относно извършените от Тодоров нарушения на ЗДвП и издадените наказателни постановления за периода след 12.05.2005 г. е доказано отнемането на общо 55 контролни точки и възстановяването към 18.10.2008 г. на 14 контролни точки. При тези релевантни факти, които не са оспорени от жалбоподателя, аритметичното пресмятане има за резултат отнемането на 41 контролни точки, т. е. с 2 точки повече от установения лимит от 39 контролни точки съгласно подзаконовия нормативен акт. Поради това правилно съдът е заключил, че към визираната дата са възникнали фактически основания по чл. 157, ал. 4 ЗДвП за водача да върне свидетелството за правоуправление на съответната контролна служба. Обстоятелството, че административният орган е констатирал тези факти едва с издаването на НП 150/09, както и че е издал заповедта за ПАМ в тази връзка, не опорочават административният акт и не водят до отмяната му, както обосновано е заключил първоинстанционният съд. Съдебният акт съдържа мотиви за ирелевантност на датата връчване на НП № 150/09 на касатора след издаване на оспорената заповед. Повторното акцентиране в касационната жалба на това обстоятелство не обосновава противоречие с материалния закон, тъй като касационният състав изцяло споделя съображенията на първата инстанция и не счита за необходимо да ги преповтаря. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК