Решение № 142 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2015 г.

Решение № 142 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на П. Ц. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 293 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 112/2014 г. на районен съд [населено място], потвърдено с решение № 285/14.08.2014 г. по гр. д. № 709/2014 г. на Великотърновски окръжен съд. С решенията са разгледани три имуществени претенции на молителя, свързани с трудовото му правоотношение с ответника [фирма] [населено място] - за неправилно удържано трудово възнаграждение по две изпълнителни дела в размер на 1397, 17 лв. /като този иск е уважен за 280 лв./, за неизплатено възнаграждение в размер на 44, 83 лв. и за сумата 600 лв., представляваща неполучена и полагаема се храна и напитки по време на дежурства, като тези два иска са отхвърлени изцяло. В молбата за отмяна се поддържат хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като от изложението и направеното уточнение е видно, че тези основания се поддържат само за първата част от решението- за отхвърляне на иска за неправилно удържано трудово възнаграждение по две запорни съобщения от съдебния изпълнител за разликата от 280 лв. до 1397, 17 лв. Поддържа се, че съдът не е изследвал доколко тези удръжки са основателни, както и че молителят не бил запознат с наличните в изпълнителните дела документи, послужили като основание за предприемане на съответните изпълнителни действия, не бил получил и самото запорно съобщение. По тези съображения молителят счита, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза е невярно. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения могат да се отнесат и към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът- [фирма] е подал отговор, в който излага становището си, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл. 303 ГПК. С оглед на изложеното и като съобрази данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че следва да остави молбата за отмяна без уважение. За да е налице първото поддържано основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е необходимо твърдяната неистинност на заключението на съдебната експертиза, върху което е основано решението, да е установена по надлежния ред, а именно с присъда по чл. 291 НК или съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Такива доказателства не се представят, поради което молбата за отмяна не може да бъде уважена на това основание. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което е свързано с откриване на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства, които не са били известни на страната или са й били известни, но не е могла да се снабди с тях своевременно. Необходимо е освен това пропускът да не се дължи на процесуалното бездействие на страната. В молбата не се излагат такива нови обстоятелства, а представените писмени доказателства- молба до кмета на [община] и удостоверение за настоящ и постоянен адрес на молителя, както и за липсата на адресна регистрация в [населено място], кв. О., не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителят е могъл да се снабди с тях и по време на процеса, нито имат съществено значение за изхода на спора. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК изисква вследствие нарушаване на съответните процесуални правила страната да е била лишена от възможност да участва по делото или да не е била надлежно представлявана. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като е видно, че ищецът е бил редовно призоваван за всички заседание по делото, явявал се е лично и с упълномощени от него двама адвокати, отправял е към съда доказателствени искания и е участвал в събирането и обсъждането на доказателствата. По изложените съображения следва да се приеме, че и трите основания за отмяна на влязлото в сила решение не са установени, поради което молба следва да се остави без уважение и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение