Решение № 13455 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7157/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Н. от гр. Варна, против решение 2855/26.04.2024 г., постановено по адм. дело 6533/2023 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е: оставена без разглеждане жалбата на Н. срещу т. 1 и т. 3 от Решение ППН-01418/2021 от 26.01.2023 г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/ и е прекратено производството по делото в тази му част; отхвърлена жалбата на Н. срещу останала част от Решение ППН-01418/2021 от 26.01.2023 г. на КЗЛД; Н. е осъден да заплати на КЗЛД - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като недопустимо, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу т. 1 и т. 3 от Решение ППН-01418/2021 от 26.01.2023 г. на КЗЛД и неправилно в останалата му част поради допуснати съществени процесуални нарушения, респективно иска да бъде обезсилено и отменено в съответните части. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение - оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касатора адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба Мегапорт М ООД, не излага становище по нея. По делото е постъпила и частна жалба от Н. А. Н. от гр. Варна, срещу определение 7759/06.06.2024 г. по адм. дело 6533/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена молба с искане на Н. за изменение на решение 2855/26.04.2024 г. по същото дело, в частта му за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му. Ответникът по частната жалба Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, а оспореното опраделение - оставено в сила, като правилно и законосъобразно.. Ответникът по частната жалба Мегапорт М ООД, не излага становище по нея. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е решение ППН-01418/2021 от 26.01.2023 г. на КЗЛД, с което е: 1) Оставено без уважение възражението на Мегапорт М ООД по допустимостта на жалба с peг. ППН-01-418 от 01.06.2021г., подадена от Н. А. Н..; 2) Оставена без уважение жалба с peг. ППН-01-418 от 01.06.2021 г., подадена от Н. А. Н. срещу Мегапорт М ООД - администратор на лични данни като неоснователна.; 3) Оставено без уважение искането на администратора на лични данни Мегапорт М ООД, за присъждане на направените в производството разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 1512,00 лева с включен ДДС. За да постанови процесното решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. срещу т. 1 и т. 3 от Решение ППН-01418/2021 от 26.01.2023 г. на КЗЛД и е прекратено производството по делото в тази му част първоинстанционният съд приема, че Н. не е адресат на тези части на решението на Комисията, като същите не са неблагоприятни за него, респективно за последния липсва правен интерес от оспорването им. За да постанови процесното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Н. срещу останала част от Решение ППН-01418/2021 от 26.01.2023 г. на КЗЛД, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че решението е обжалвано изцало от Н. и за недопустимост на жалбата на Н. в частта й срещу т. 1 и т. 3 от Решение ППН-01418/2021 от 26.01.2023 г. на КЗЛД. Обосновано АССГ е приел, че Н. не е техен адресат, като за него липсва непосредствен и личен правен интерес от оспорването им. Нещо повече същите не само не са неблагоприятни за него, но и точно обратното с т. 1 от решение ППН-01418/2021 от 26.01.2023 г. на КЗЛД е оставено без уважение възражението на Мегапорт М ООД по допустимостта на жалбата, подадена именно от Н., а с т. 3 е оставено без уважение искането на дружеството за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо сами по себе си въпросните точки дори са благоприятни за Н., което още веднъж обективира като правилен извода за недопустимост на подадената от него жалба в частта й срещу тях. В заключение следва да се посочи, че самият Н. е изложил в касационната жалба, че за него липсва интерес от оспорването им, като възражението му, че такова не е налице от негова страна в първоинстанционната жалба е неоснователно, тъй като по делото е видно, че същият е оспорил изцяло решението на КЗЛД. По отношение на т. 2 от решение ППН-01418/2021 от 26.01.2023 г. на КЗЛД, по която оспорването правилно е прието за допустимо, са законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на изискванията за негово съдържание и форма. Правилно административният съд е приел, че при процесния пред него случай липсва нарушение по обработването на личните данни на Н.. Последните в обем, посочен от него в жалбата, а именно: имена, ЕГН, данни от документ за самоличност, адрес, номер на банкова сметка и здравословно състояние безспорно представляват лични данни , по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 26.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Регламент (ЕС) 2016/679; Регламента/, съгласно който такива са всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано / субект на данни /; физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Що се отнася до Мегапорт М ЕООД, то дружеството без съмнение е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента, а действията извършени от него по съхранението и обработването им безспорно представляват обработване по смисъла на същия. В конкретния случай обаче, липсват доказателства за неправомерното обработване на личните данни на Н. от дружеството, в какъвто смисъл са и изводите на административния орган. Не са доказани твърденията на настоящия касатор, както за неправомерно съхранение на негови лични данни от дружеството след прекратяване на трудовия му договор с Н. предвид обстоятелството, че към момента на сезиране на КЗЛД не е бил изтекъл 5 - годишния срок от начолото на годината, следваща годината на прекратяването, съгласно Вътрешните правила на дружеството. Въпреки неизитичането на този срок през 2020 година са били унищожени доументите, съдържащи лични данни на Н. и такива не се съхраняват от дружеството, нито са предоставяни на органите на МВР и на ПРБ през 2021 година, както е твърдял Н.. В подкрепа на последното обосновано е отбелязано от АССГ, че не само липсва доказаност на твърденията за съхранение на лични данни на Н., но и са налице доказателства за това, че същите, съдържащи се в документите, цитирани от него в жалбата, са били унищожени през 2020 г. една година по-рано от посочения от него период на извършване на твърдяното нарушение /2021 г./. В допълнение обосновано АССГ е посочил, че макар и в случая да липсва неправомерно обработване, то за МВР като администратор по смисъла на глава осма от ЗЗЛД е налице законово основание за обработване на лизни данни по смисъла на посочената глава. От изложените до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл. 230, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, АССГ е отхвърлил искането на Н. Н. за изменение на Решение 2855/26.04.2024 г. постановено по адм. дело 6533/2023 г. на АССГ в частта за разноските с доводи, че не е налице основание за това. Така постановеното определение е правилно. Правилно АССГ е приел, че след законово упражнено право на жалба от Н. и последвалият съдебен контрол и установена недопустимост и неоснователност на съответните претенции, дължимите разноски, съобразно своевременно заявеното от Комисията искане, следва да бъдат възложени в тежест на Н., като същото е сторено, а размерът им е определен в законоустановения минимум. За пълнота административният съд обосновано е отбелязал, че жалбоподателят /настоящ касатор/ е освободен от заплащане за държавни такси в производството, но не и от разноски по него. Определението като следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ такива следва да се присъдят на ответника по касация КЗЛД в размер на 100 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение