Решение № 67 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2015 г.

Решение № 67 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. С определение № 388/22.12.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на решение № 3259/15.05.2015 г. по гр. д. № 9283/2014 г. в частта, с която Софийски градски съд е оставил в сила в сила първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 288, ал. 2 ГПК делбеният имот е възложен в собственост на съделителя П. Н. Б. и на основание чл. 288, ал. 6 ГПК първоинстанционният съд е определил парично уравняване на дяловете на съделителите Ж. Н. Б., Г. И. Б. и Н. И. Т. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за проверка на неговата правилност при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси: Представлява ли промяната в пазарната цена на делбения имот обективно настъпил (новонастъпил) в хода на делото факт; длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с тази настъпила в хода на делото промяна; следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта относно определеното парично уравнение, но не и относно приложеният способ за извършване на делбата. К. П. Н. Б. се оплаква, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като пазарната (действителната) цена на възложеният в нейна собственост имот е определена към ирелевантен момент. Ответниците по касационната жалба Ж. Н. Б., Г. И. Б. и Н. И. Т. не вземат становище по нея. Решението е постановено по въззивна жалба от касатора с искането за изменение на първоинстанционното решение в частта, с която като последица от уважената възлагателна претенция на касатора по чл. 288, ал. 2 ГПК е определено парично уравняване на дяловете на ответниците по касация (чл. 288, ал. 6 ГПК ). Ответниците по касация не са обжалвали първоинстанционното решение. Съобразявайки ограниченият предмет на произнасяне, следващ от забраната на чл. 208, ал. 2 ГПК да не се влошава положението на жалбоподателя (на касатора, който е въззивникът) и пред вид липсата на въззивни жалби от ответниците по касация, въззивният съд е изключил възможността той да приложи различен способ за извършване на делбата или в приложението на чл. 288, ал. 6 ГПК той да определи по-високо парично уравняване на дяловете на ответниците по касация. Съобразил е и законовия критерий за базата, при която с оглед тези ограничения, той е длъжен да определи паричното уравнение на делбения имот - по неговата действителна (пазарна) стойност на имота. Счел е, че има задължението да я определи към 18.06.2013 г. - датата, на която е изтекъл законният срок за обжалване на първоинстанционното решение и по отношение на ответниците по касация, а с това се е преклудирала и възможността пред въззивният съд да бъде отнесен въпросът за способа на извършване на делбата, приложен с първоинстанционното решение. Квалифицирал е като неотносими доказателствата, събрани чрез заключението на съдебнотехническата експертиза, допусната и приета от самия него. Мотивирал се е с ирелевантния момент, към който с това заключение е определена действителната (пазарната) стойност на имота - година и половина след настъпилата преклузия. За това е счел, че следва да възприеме за действителната (пазарна) стойност на делбения имот тази по заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза от 24.10.2012 г. Тази стойност, следваща от това заключение, е била възприета и от първостепенния съд, а въззивното решение завършва с резултата, че обжалваното първоинстанционно следва да се потвърди в частта по определеното парично уравнение на дяловете на ответниците по касация. Така въззивният съд не се е съобразил с направеното оплакване във въззивната жалба от касатора, че стойността не отговаря на пазарната, нито е възприел, че следва да я определи към различен момент. Липсват и мотиви, че в периода 24.10.2012 г. - 18.06.2013 г. тази стойност, следваща от заключението на тройната съдебнотехническа експертиза, не се е променила. Настоящият състав на Върховният касационен съд и в настоящото решение провежда своята практика с решение № 266/17.10.2014 г. по гр. д. № 3333/2014 г. ВКС, ГК, I-во отделение, постановено по реда на чл. 290 - 293 ГПК по сходен казус, като дава следните отговори на повдигнатите от касатора въпроси: Ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност в частта, с която е определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата в хода на делото промяна в пазарните цени на делбените недвижими имоти, да събере и цени доказателствата за тази промяна. Тази промяна представлява обективно настъпил в хода на производството факт от значение за спорното право, който съдът съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК , съответно чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да вземе пред вид. Съображенията за това са следните: Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки съделител има право да получи съответната припадаща му се част от съсобственото имущество. Ако съществува възможност всеки съделител да получи реален дял от съсобственото имущество и стойността на този дял съответства напълно на стойността на квотата на получилия го съделител, делбеното имущество се разпределя, без да се извършва парично уравняване. Ако обаче определеният за някой от съделителите реален дял е на стойност, по-малка от стойността на квотата, определена с решението по допускане на делбата, неравенството се изравнява в пари. За да е налице пълно съответствие между получения от всеки един от съделителите дял (в имот или пари) с неговата квота, имуществото, предмет на поделяне, се остойностява според действителната му пазарна цена към момента на извършване на делбата и въз основа на тази цена се определя дължимото уравнение. Стойността на получения от всеки един от съделителите дял се определя към един и същи момент и това е моментът, в който се извършва разпределянето на делбеното имущество. Ако стойността на получения от един съделител реален дял се определи към един момент, а стойността на дължимото на другия съделител парично уравнение - към друг момент и в изтеклия период от време пазарните цени на имотите са претърпели промяна, състоянието на неравенство няма да бъде преодоляно. Поради това е необходимо чрез изслушване на експертиза да се установи стойността на имуществото към момента на извършване на делбата. Ако решението на първоинстанционния съд е обжалвано само в частта за дължимото парично уравнение (чл. 288, ал. 6 ГПК (отм), а сега чл. 349, ал. 5 ГПК) и е недопустимо въззивният съд да определи (повторно) кой от съделителите какъв реален дял да получи или да разгледа (отново) претенцията за възлагане, като последица от зададения с въззивната жалба ограничен предмет на произнасяне, паричното уравнение следва да бъде определено според стойността на делбеното имущество към датата, на която се е погасило правото на въззивно обжалване за всички съделители. В този случай въззивната инстанция е длъжна да допусне изслушване на експертиза за установяване на действителната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата, към релевантния момент - датата, към която се е преклудирало правото на въззивно обжалване за всички съделители. Такова задължение въззивната инстанция има поради суспензивния ефект на въззивната жалба, в упражнение на правомощията си на инстанция по същество (чл. 188, ал. 3 ГПК , а сега чл. 235, ал. 3 ГПК) и поради необходимостта от специални знания за изясняване на въпроса (чл. 157, ал. 1 ГПК , а сега чл. 195, ал. 1 ГПК). Задължението възниква, когато от релевантния момент (датата на настъпилата преклузия по правото на въззивно обжалване за всички съделители) е изминал значителен период от време.