Решение № 1938 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10990/2009 г.

ВАСVI отделение15.02.2010 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 48 от 9.06.2009 г. по адм. д. № 2227/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 16 състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Христо Секулов Силянов от гр. София срещу Решение № 58 от 4.03.2009 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него Разпореждане № 2907246522 от 11.11.2008 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при СУ "Социално осигуряване". РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1938 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10990/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" срещу решение № 48 от 9.06.2009 г. по адм. д. № 2227/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 16 състав. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Христо Секулов Силянов от гр. София не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна. С решение № 48 от 9.06.2009 г. по адм. д. № 2227/2009 г., Административен съд - София-град, Първо отделение, 16 състав е отменил Решение № 58 от 4.03.2009 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него Разпореждане № 2907246522 от 11.11.2008 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при СУ "Социално осигуряване", като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията. Обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че осигурителния стаж на Силянов, положен като общ работник в Рудник "Г. Димитров" за периода 8.07.1953 г - 15.11.1953 г. /4 м. и 7 дни/, като подземен главен инженер на рудник в "Редки метали" Бухово за периода 1.01.1958 г. - 31.01.1958 г. /1 месец/, като подземен началник на рудник в "Редки метали" Бухово за периода 1.01.1962 г. -29.07.1968 г. /6 г., 6 м. и 28 дни/ или общо 7 години и 5 дни е от първа категория. Единственият спорен въпрос по делото е бил дали този стаж се преобразува при условията на специалната разпоредба на чл. 104, ал. 3 КСО. Административният орган е приел, че стажа на лицето като подземен главен инженер на рудник и подземен началник на рудник не се обхваща от разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО, тъй като заеманите длъжности се отнасят към ръководещия и контролиращия персонал в рудника и в йерархията са над ръководител на участък, а по отношение на положения стаж като общ работник не е налице изискването трудът да е положен под земята. Изложената теза на административният орган е законосъобразна. Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Христо Секулов Силянов от гр. София е отпусната с Решение № 21322778 от 30.08.1979 г. на Пенсионната комисия при ГДПО гр. София, считано от 1.08.1979 г. Пенсията е изменяна във връзка с предоставени документи за допълнителен осигурителен стаж след пенсиониране и актуализирана. Съгласно § 7, ал. 1 от ПЗР на КСО, пенсиите отпуснати до 31.12.1999 г. включително, се преизчисляват съгласно разпоредбите на този кодекс. Към 1.01.2000 г., датата на влизане на КСО в сила, е налице разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО, обн. в. ДВ, бр. 110 от 1999 г. Съгласно нея, за работещите в добива на радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни вещества, определени с акт на Министерския съвет, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж. Този текст за осигурителен стаж до 2000 г. следва да се тълкува във връзка с Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП-отм./ В тази връзка трябва да се имат пред вид измененията му, отразени в Постановление № 31 от 10.04.1990 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране и Постановление № 40 на Министерския съвет от 1968 г. Това е така, защото видно от самата й редакция, цитираната законова разпоредба не претендира за изчерпателност, тъй като препраща към акт на Министерския съвет. А в т. 4б на постановлението изрично е казано, че преференциалното изчисляване на трудовия стаж се отнася до работници, инженерно-технически работници до началник участък включително, заети на работа в подземните силикозоопасни рудници за добив на радиоактивни вещества и подземните силикозоопасни, подготвителни, добивни, геологопроучвателни и тунелни работи в радиоактивна среда. От казаното се налага извода, че да се ползват преференциалното превръщане на трудовия стаж работниците и инженерно-техническите работници трябва да са заети на работа под земята и да са на длъжност до началник участък включително. Касае до такива, които са непосредствено работещи в добива на цитираните вещества. С ПМС № 30 от 10.03.2003 г. е приета Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която съгласно § 9 ПЗР от същата е в сила от 1.01.2000 г. Необходимостта от тази наредба възниква още след отмяната на ПКТП. Текстът на чл. 16, ал. 3 от НПОС поставя посочените по-горе изисквания за зачитане на една година осигурителен стаж от първа категория за три години осигурителен стаж от трета категория. В тази връзка този текст не е в противоречие с разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО в цитираната й по-горе първоначална редакция. Нещо повече с чл. 16, ал. 3 НПОС се допълва и детайлизира волята на законодателя по чл. 104, ал. 3 КСО, в първоначалната й редакция. За това свидетелства и редакцията на чл. 104, ал. 3 КСО обн. в ДВ, бр. 64 от 4.08.2000 г., която възпроизвежда текста на чл. 16, ал. 3 от НПОС. В тази връзка не се споделя тезата на първоинстанционния съд, която е в смисъл, че с разпоредбата на чл. 16, ал. 3 НПОС се създава по-неблагоприятен режим при преобразуване на осигурителния стаж на жалбоподателя, както и че тази норма няма действие спрямо него, тъй като обратната сила, която се придава на наредбата противоречи на нормата на чл. 14, ал. 2 от ЗНА. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО представлява изключение от общото правило на чл. 104, ал. 2 КСО. Това изключение е въведено от законодателя с оглед особения характер на условията на труд, при които е положен осигурителния стаж и е приложимо единствено за лица, за които трудовите функции включват непосредствено добив на радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни вещества. Общият работник, подземен главен инженер на рудник и подземен началник на рудник не са с трудови функции включващи непосредствен добив на тези вещества. При тях вредността на работното среда е по-малка. Стигайки до различни правни изводи първоинстанционния съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо това решение се отменя, а вместо него се постановява друго, по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1