Решение № 6504 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11247/2013 г.

Решение № 6504 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11247/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1797/05.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4321/12 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните оплаквания са подробно развити в жалбата. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Плавекс" ООД гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Найден Иванов, в писмен отговор и в становище по съществото на спора, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС Варна е отменил по жалба на "Плавекс" ООД ревизионен акт /РА/ № 031201076/22.06.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, потвърдена с решение № 603/21.09.2012 г. на директор на дирекция "ОУИ" /ДД"ОУИ"/ Варна при ЦУ на НАП, в която за данъчни периоди м. 09.2008 г., по фактури, издадени от ревизираното лице /РЛ/ и с получател AGRO DELTA PROD SLR, Румъния, са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 40000 лв. във връзка с декларирани, но непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки - палмово масло. За да уважи жалбата, съдът е приел, че са налице всички предпоставки за признаване на декларирания ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Приел е също, че са налице и всички документи, удостоверяващи извършването на ВОД на стоки, изискуеми по смисъла на чл. 45 ППЗДДС /в ред. ДВ бр. 101/2006 г./ - фактура за доставката по б. "а" на т. 1 и транспортни документи /международни товарителници, ЧМР или писмени потвърждения от получателя/ по б. "а" на т. 2 - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка на ЕС. Счел е, че товарителниците съдържат необходимите реквизити и са годни доказателствени средства. Съдът е приел, че е доказан произходът на стоката при доставчика. Не е била спорна регистрацията на доставчика и получателя за целите на ДДС съответно в РБ и в Република Румъния, както и посочването във фактурите на идентификационния номер по ДДС, под който е извършвана доставката. Приел е, че изложените от приходните органи съображения, касаещи отказа им да признаят ВОД са недоказани. В тази връзка съдът е приел, че постъпилата информация от румънската данъчна администрация по линия на обмена по Регламент ЕС 1798/2003 относно превозвача - трето лице /F&S LOGISTIKA-EXPEDITE SRL Румъния/, ценена заедно с останалите събрани писмени доказателства по делото, не е достатъчна да обоснове извод за липса на вътреобщностна доставка досежно прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката от доставчика на получателя и досежно физическото напускане на стоката на територията на РБ и транспортирането й до територията на РРумъния. Приел е за установена възможност на превозвача да извърши транспорта предвид данните за международния му лиценз и сключените превозни сделки. Съдът е приел също, че извършването на ВОД се доказва и от данните за извършените плащания по фактурите, от получените писмени потвърждения от получателя за доставка на стоките, и от данните за деклариране и начисляване на данъка от получателя по получен ВОП за периода. Съдът е приел също така, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1/ да е налице доставка на стоки, 2/ да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3/ доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4/ получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че за релевантния период м. 09.2008 г. доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателят притежава валиден VAT № в Румъния, регистриран за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани от ревизираното лице като ВОД в СД за м. септември 2008 г. и са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. Извършено е разплащане в брой, за което са налице касови бележки и ПКО. Приложени са към фактурите писмени потвърждения от получателя за получаване на стоките и товарителници с място на получаване Констанца, Румъния. Не е спорно също, че транспортът е уговорен от получателя за негова сметка, извършен е от трето лице - превозвач. Спорен е въпросът относно наличието на ВОД от РЛ към AGRO DELTA PROD SLR, Румъния относно предпоставката - транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая - Румъния. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. ППЗДДС в ред. ДВ бр. 101/2006 г. относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът, в случая - ревизираното лице - следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на РРумъния. Приетите като доказателства по делото транспортни документи - международни товарителници /ЧМР/ съдържат всички необходими реквизити, вкл. положени подписи и печати на получателя, заверени нотариално, което е удостоверено с апостил, поради което представляват годни писмени доказателства, удостоверяващи отразените в тях обстоятелства относно страните, транспорта, вида на стоките, изпращането им от РБ, както и получаването им на територията на РРумъния, Констанца -като местоназначение. Истинността на тези писмени документи не е оспорена от ответника, поради което доказателствената им сила е ценена надлежно от съда. За да обори удостовереното с товарителниците обстоятелство относно транспортирането на стоките от РБ до РРумъния, касаторът, който счита, че транспортът не е извършван изобщо, се позовава на полученото по реда на обмена обяснение от управителя на превозната фирма, в което е изложено, че положените подписи и печат на товарителниците не са на превозната фирма, не са издавани от нея, същата не е работила с получателя и/или доставчика по процесните фактури. Съобразно този отговор приходната администрация намира са разколебана удостоверителната сила на товарителниците относно фактическото транспортиране на стоките до Румъния. В този смисъл са и основните довод на касатора в подкрепа на оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Счита също, че писмените потвърждения не съдържат мястото на получаване на стоките, поради което също не са годни да удостоверят и установят фактическото преминаване на стоките от територията на РБ до територията на Румъния. Оплакванията са неоснователни. Правилно съдът е приел, че товарителниците съдържат всички необходими реквизити, въз основа на което е направил обоснован извод, че е доказано фактическото напускане на стоките на територията на РБ и преминаването им на територията на РРумъния, съгласно легалното определение на § 1, т. 1 и 2 ДР ЗДДС. Представените товарителници, независимо че са частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките от България за Румъния, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя, с адрес в Констанца, с идентификационния му номер по ДДС, име и адрес на превозвачите. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача и на получателя, които подписи са заверени и нотариално, т. е. извършено е официално удостоверяване на автентичността на подписите. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR или Конвенцията/ е посочено, че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Обосновано, при преценка на всички доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност съдът е отчел, че доказателствената сила на товарителниците като писмени доказателства не е оборена по силата на представените от приходните органи доказателства - обяснение от управителя на превозвача, още повече, че това обяснение не е заверено официално, не е събрано като гласно доказателство и не кореспондира с останалите неоспорени писмени доказателства - договор за превоз между получателя и превозвача и издадени фактури /надлежно заверени, вкл. и нотариално/ за извършен превоз между превозвача и получателя, данните по които кореспондират с тези по приетия график за извозване на стоките и товарителниците. При наличие на годни транспортни документи, доказващи транспортирането на стоките до територията на Румъния, и при наличие на останалите предпоставки за това, изводът е, че по процесните доставки е налице ВОД. Настоящата инстанция намира, че българският доставчик е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, както са поставени от тази процесуална норма, като при съставянето на данъчния си документ е действал добросъвестно и не е целял участие в данъчна измама, доколкото е взел възможните и разумните мерки, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в такава измама. В конкретния случай на плоскостта на изискванията по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС и с оглед на събраните по делото доказателства не може да се счете, че доставчикът е декларирал ВОД по фактури, издадени от лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка и удостоверяващо писмено и с транспортен документ получаването на стоките на територията на друга държава-членка, с оглед на участието му в данъчна измама. Обратното, налице са писмени доказателства по делото за начисляване и деклариране от страна на получателя на ВОП на стоките по процесните фактури. От изложеното следва, че декларираните от касатора ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД се дължи нулев данък. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи и е отменил РА като незаконосъобразен, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно този резултат по касационната жалба, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции е неоснователно. Ответникът по жалбата е заявил искане за присъждане на разноски в касационното производство и е представил списък на разноски и доказателства за извършване на такива в размер на 2300 лв. за адвокатско възнаграждение. Разноските следва да се присъдят в този размер в тежест на бюджета на касатора. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение