Решение № 11888 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6136/2015 г.

Решение № 11888 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6136/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на началника на ДНСК против решение № 1050/25.02.2015 г. по адм. дело № 5270/2014 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяната му. Ответната страна Александър Христов Матеев оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е прието за установено по предявения от Александър Христов Матеев срещу ДНСК иск с правно основание чл. 292 АПК, че правото на принудително изпълнение на заповед № 1665/11.10.2000 г. за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна пристройка" към партерния апартамент на жилищна сграда в парцел ХII-12, кв. 462, м. "Център" по плана на гр. София на ул. "Ст. Караджа" № 15, вх. Б се е погасило на 03.06.2012 г., поради изтекла 5-годишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Решаващият съд счита, че давностният срок тече от влизане в сила на 2.06.2007 г. на обжалваната заповед и към подаване на исковата молба са изтекли повече от 5 години. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно въз основа на представените от страните доказателства административният съд е установил релевантните по делото обстоятелства и е направил обосновани и верни изводи за погасяване на изпълнението на административноправното задължение по давност. Давността е институт на материалното право и при липса на уредба в административното производство (както е по АПК) са приложими общите правила по чл. 115 и сл. ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая заповед № 1665/11.10.2000 г. на началника на ДНСК, като изпълнително основание за премахване на незаконен строеж, е влязла в сила на 2.06.2007 г. и давността не е прекъсната с покана за доброволно изпълнение с изх. № СО-1343-01-835/24.03.2014 г., тъй като към този момент тя е изтекла, както правилно приема първоинстанционният съд. Дори да е налице частично премахване на незаконния строеж през 2001 г., както твърди жалбоподателят, давността ще е изтекла до предявяването на иска, защото 5-годишният давностен срок започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание, което в случая е на 2.06.2007 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че разпоредбата от АПК, уреждаща погасителната давност на административните задължения не се прилага спрямо влезлите в сила изпълнителни основания при действието на ЗАП (отм.). Няма норма в АПК, която да ограничава действието му само по отношение на актове, издадени след влизането на кодекса в сила. Изпълнението на административните актове се извършва по реда, който действа към момента на изпълнението, а не към момента на издаването им. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,