Решение № 744 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2012 г.

Решение № 744 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 38/29.06.2012 г., постановено по административно дело № 51/2012 г., Административен съд - Търговище е: 1) отменил решение № 91-РД-2 от 23.02.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Търговище за потвърждаване на разпореждане № 5108058296 от 25.11.2011 г., в частта, в която целият осигурителен стаж на жалбоподателката (Фатме Ибрахимова Алиосманова) за периода от 17.09.1979 г. до 15.04.1994 г. е зачетен от трета категория труд; 2) разпоредил изпращане на административната преписка (като правно действие) на директора на РУСО - Търговище за произнасяне в законния срок от влизане в сила на съдебното решение по жалбата срещу разпореждане № 5108058296 от 25.11.2011 г., в частта, в която целият осигурителен стаж на жалбоподателката за периода от 17.09.1979 г. до 15.04.1994 г. е зачетен от трета категория труд, съобразно указанията по прилагане на закона, дадени от съда в мотивната част на решението му; 3) осъдил РУСО (ТП на НОИ) - Търговище да заплати на Фатме Ибрахимова Алиосманова разноски по делото в размер на 100 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Търговище. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез оставяне в сила на решението на директора на РУСО - Търговище. Ответникът по касация Фатме Ибрахимова Алиосманова от гр. Омуртаг не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесното разпореждане от 25.11.2011 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена отпуснатата на Фатме Ибрахимова Алиосманова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в реален размер, при изчисляването на който участва осигурителен стаж само от трета категория труд 36 години, 8 месеца и 3 дни. Разпореждането е обжалвано от Алиосманова по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно е категоризиран положеният от нея труд за периода от 17.09.1979 г. до 15.04.1994 г. на длъжност "плетачка" в "Новита" АД (бивш промкомбинат) гр. Омуртаг, а същият е следвало да бъде зачетен във втора категория труд, тъй като е работила в плетачен цех. При осъществения административен контрол жалбата й е отхвърлена с аргумента, че липсват неоспорими доказателства за прекатегоризиране на трудовия стаж през процесния период от трета във втора категория труд, защото това, че Алиосманова е работила в плетачен цех, не е основание трудовият й стаж да се зачете от втора категория труд. Директорът на РУСО - Търговище е развил съображения в насока, че в конкретният казус е неприложима т. 66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), защото записът й ползват само плетачките на плетачни машини, а не и работничките в плетачен цех и даже не всички плетачки в плетачен цех (тези, които работят ръчно плетиво, а не на плетачни машини, не попадат в хипотезите на цитираната разпоредба). В хода на развилото се пред него съдебно-административно производство Търговищкият административен съд е приел, че са налице непълноти и противоречия в документите, доказващи характера на изпълняваната работа, поради което на основание чл. 165, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК е допуснал събиране на гласни доказателства. Основавайки се на показанията на доведените от Алиосманова две свидетелки, съдът е приел, че през спорния период тя е работила като плетачка на плетачна машина с ел. задвижване, което може да се отнесе към хипотезата на т. 66и от ПКТП (отм.) и съответно към втора категория труд. Въз основа на изложеното съдът е формулирал извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила (непълно и неточно изясняване на всички обстоятелства от значение за конкретния случай) и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което е уважил сезиралата го жалба. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. На първо място, противно на приетото в мотивите на проверяваното съдебно решение, липсва нарушение на процесуалните правила от страна на администрацията, защото както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директора на РУСО в производството по обжалване на разпореждането са направили всичко възможно чрез използване на допустими от закона механизми да изяснят всички обстоятелства от значение за случая. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесният случай е налице трудова книжка № 654, в която е посочено, че през процесния период Алиосманова е била "работничка в плетачен цех". Има и запазени ведомости за заплати, в които Алиосманова е вписана като "работник в плетачен цех". При наличие на трудова книжка (която съдържа вписвания относно заеманата длъжност и се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална удостоверителна сила относно вписванията в нея) и ведомости за заплати (съдържащи вписвания в графите длъжност, работни дни и трудово възнаграждение) не е имало основание за субсидиарно прилагане на нормата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, която урежда допустимост на свидетелски показания в случаите, в които законът изисква писмен документ, само ако документът е изгубен или унищожен. При липса на установена загуба или унищожаване на изискуеми документи, съдът не е следвало да допуска на основание чл. 165, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК удостоверяване със свидетелски показания на релевантните факти (аргумент за това е и установената с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК забрана за опровергаване съдържанието на официален документ със свидетелски показания). За пълнота на изложението в тази връзка изрично следва да се отбележи, че с оглед допустимостта на свидетелски показания първоинстанционният съд некоректно се е позовал на неотносима към настоящия случай практика на ВАС, доколкото решението по посоченото от него дело е постановено при напълно различна от процесната фактическа обстановка. Ако и да е обсъждан също пенсионен казус, става въпрос за лице, работило като дърводелец, а се водило монтьор, за което не са запазени документи, доказващи категорията труд, тежест на труда, специално работно облекло и ползване на храна при тежки условия на труда, от които би се извел извод за тежестта на труда и неговата категория. От компетентно изготвеното заключение (неоспорено от страните и прието от съда) от назначеното от съда вещо лице по възложената му експертиза се установява, че не може да се даде отговор на въпроса каква работа Алиосманова е извършвала в цеха - на плетачна машина или ръчно плетиво (последното не попада в записа на ПКТП (отм.). Освен това вещото лице не е констатирало при проверката на ведомостите да е внасяна осигурителна вноска за Алиосманова за втора категория, а след 1991 г. осигурителната вноска е диференцирана по категории (съгласно ПМС № 43/1991 г.): I-ва категория - 50 %, II-ра категория - 45 %, III-та категория - 35 %. От изложеното явства, че обратно на приетото от решаващия съдебен състав, осигурителният стаж на Фатме Ибрахимова Алиосманова за периода от 17.09.1979 г. до 15.04.1994 г., положен като работничка в плетачен цех, правилно е зачетен от трета категория труд, защото не може да бъде причислен към втора категория по т. 66и от ПКТП (отм.). Няма допустими доказателства тя да е била плетачка на плетачна машина, което попада в уредените хипотези на цитираната норма. Изложеното обуславя извода, че в случая липсва задължително изискуем компонент, за да се признае положения от Алиосманова труд през спорния период за такъв от втора категория. Освен това нормата на т. 66и от ПКТП (отм.) не само изчерпателно изброява длъжностите, но и мястото на полагане на труда, а естеството на дейност на промкомбината в гр. Омуртаг като цяло не попада сред изброените в нея видове промишленост, т.е. отрасловата принадлежност на предприятието също е критерий за определяне на категорията на труда, а установените факти относно предприятието, в което е положен този труд през периода, на допълнително основание го определят като трета категория труд. В случая няма как да се приложи и правилото на т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), дори да се приеме, че извършваната от Алиосманова работа е била със същата вредност и тежест като тази по т. 66и от цитирания правилник, защото нормата на т. 67, ал. 1 се прилага само по отношение на дейности, визирани в раздел I и II на правилника, а трудът, полаган на процесната длъжност не е обхванат от раздел I и II на ПКТП (отм.). По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. Не е налице и твърдяното от Търговищкия административен съд съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са стриктно спазени от административните органи в процесния случай (вкл. и тези по чл. 35 и чл. 36 от АПК). При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон (т. 66и от ПКТП (отм.), чл. 5, ал. 4 от КСО, чл. 40, ал. 1 от НПОС) и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Фатме Ибрахимова Алиосманова се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,