Решение № 17117 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2011 г.

Решение № 17117 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Бандар Джамал Расул срещу решение № 9001 от 22.06.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 16479/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което преписката да се върне за ново разглеждане. Ответникът Държавна агенция за бежанците, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № 61 от 29.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С оспорения административен акт е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Бандар Джамал Расул, гражданин на Ирак. Производството по делото се е развило след отмяна на постановено по същата жалба съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане при дадени задължителни указания във връзка с произнасяне по представени нови писмени доказателства. При новото разглеждане на делото, съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е преценил, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е преценил бежанската история на жалбоподателя и при съпоставката й с представените по делото доказателства е приел, че са налице несъответствия, които разколебават достоверността на данните. С оглед дадените указания в отменително решение, съдът се е произнесъл във връзка с представени нови писмени доказателства и е приел, че те не са относими към преценката за законосъобразност на оспореното решение, тъй като удостоверяват новонастъпили факти. По тези доводи съдът е потвърдил оспореното решение на председателя на ДАБ. Обжалваното решение е неправилно в частта, с която е потвърден отказа за предоставяне на хуманитарен статут. В тази връзка съдът неправилно е интерпретирал представените нови писмени доказателства, като настоящият състав счита, че следва да се прецени и представеното пред тази инстанция ново писмено доказателство - удостоверителен документ за смърт на майката на жалбоподателя, причинена от огнестрелни рани. Правилен е направеният от съда извод, че в резултат преценката на бежанската история на кандидата, не може да се направи извод, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ, "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Наличие на обстоятелства, които да обосновават наличие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец не могат да се изведат от бежанската история, както и действията на жалбоподателя при напускане на страната по произход. Основателен е доводът на касационния жалбоподател за неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. С бежанската история са релевирани факти, които сочат на наличие на материалните предпоставки, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Жалбоподателят е напуснал страната, поради реална опасност от тежко посегателство лично спрямо него. Към момента на подаване на молбата за закрила са изложени факти, че бащата, който е бил висш военен служител при режима на Саддам Хюсеин, е отвлечен и е в неизвестност. В хода на производството пред съда са представени писмени доказателства, че Джамал Расул - баща на жалбоподателя, е починал в резултат на огнестрелни рани в областта на главата - пет куршума. От същия документ се установява, че смъртта е настъпила в лагер - Рашид. Противно на приетото от решаващият съд, настоящият състав счита, че представеното писмено доказателство удостоверява релевантни за спора факти. С този документ напълно се потвърждава бежанската история на жалбоподателя за наличие на реална опасност от тежки посегателства спрямо неговата личност. От друга страна описаното място на настъпване на смъртта на бащата на жалбоподателя напълно опровергава извода на решаващия съд, че изложените факти, могат да се интерпретират като опасност от криминално посегателство. Този извод се потвърждава и от представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство - документ удостоверяващ, че и майката на жалбоподателя - Мидия Фаузи Салех, е била убита няколко месеца след бащата. Представените пред съда писмени доказателства дават основание да се приеме, че за жалбоподателя е налице реална опасност от тежко посегателство, което го е мотивирало да напусне страната по произход и да търси закрила в трета сигурна страна. Установените нови факти с представените писмени доказателства са относими към произнасяне на административния орган, тъй като видно от мотивите на обжалваното решение председателят на ДАБ е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице тежки и лични заплахи, поради което при него има минимални лични причини за страх от посегателство. Този извод се опровергава от представените доказателства за упражнени тежки и крайни репресии по отношение на неговите майка и баща. Именно поради тази причина и на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, настоящият състав счита, че представените релевантни доказателства следва да бъдат преценени от административния орган при произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Бандар Джамал Расул, гражданин на Ирак против решение № 61 от 29.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и в тази част преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут, предвид указанията по тълкуването на закона, както и при съобразяване на представените в хода на производството нови писмени доказателства, относими към установяване на фактите в бежанската история на лицето търсещо закрила. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,