Решение № 5571 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4770/2016 г.

Решение № 5571 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4770/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., против решение № 29 от 11.03.2016 г. по адм. дело № 542/2015 г. на Административен съд - В., с което е отменена заповед № 6023/04.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В.. Изложени са съображения, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост и неправилно прилагане на чл. 16 от ППЗСП и на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП. О. С. И. П. от гр. В. не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил заповед № 6023 от 04.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., потвърдена с решение № 67 от 18.12.2015 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - В., с която на С. И. П. от гр. В. е отказано отпускане на еднократна социална помощ на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнала потребност от здравословен характер. За да постанови решението си, Административен съд - В. е обосновал извод за издаване на оспорената заповед при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. При извършената преценка на събраните доказателства съдът е установил, че закупените в началото на м. ноември 2015 г. четири лекарствени продукта на обща стойност 60.16 лв. са предназначени за вирусни или бактериални инфекции при простуда и грип, както и за лечение на инфекция на отделителната система. Ненавременно или забавено лечение на подобни инфекции потенциално може да доведе до животозастрашаващо състояние. Възникналата потребност от лечение на внезапно заболяване няма връзка с основното психическо заболяване на лицето. С оглед стойността на закупените лекарства в размер на 60.16 лв. съдът е приел, че месечният доход на нуждаещото се лице (236.39 лв., от които 196.39 лв. пенсия и 40.00 лв. от наем) не е достатъчен, за да покрие разходите за инфекциозното заболяване. Преписката следва да бъде върната на административния орган за събиране на информация във връзка със семейната среда на заявителя на социалната помощ и за представяне на медицинска документация, от която да се установи, че лекарствата по двете фактури са били закупени за неговото лечение. Така постановеното решение е правилно. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. При преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), съгласно което в кръга на лицата с право на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП целта на закона е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. В разглеждания случай в социалния доклад е отразено, че лицето е инвалидизирано със степен на трайно намалена работоспособност 85 на сто при водеща диагноза "Шизофрения". Месечният му доход е 236.39 лв., а закупените лекарства за лечение на вирусни и бактериални заболявания, както и на заболявания на отделителната система, са на стойност 60.16 лв. Разходът е доказан с представени заверени копия на фактура № 0100002494/05.11.2015 г. и фактура № 0100002491/04.11.2015 г. Налице са данни за внезапно възникнала потребност от здравословен характер, която налага извършването на непредвидени и непланирани разходи за лекарства. Необходимо е да се представят медицински документи (амбулаторни листове, рецепти и др.), за да се установи, че заявителят на помощта е закупил лекарствата лично за себе си за провеждане на неотложно и внезапно възникнало заболяване. Обжалваното съдебно решение, с което оспореният акт е отменен като незаконосъобразен, е постановено при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. В мотивите на решението сие прието, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В диспозитива на решението съдът е пропуснал да постанови изпращане на преписката на компетентния орган. Допусната е очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,