Решение № 13723 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2011 г.

Решение № 13723 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) - д-р Цветанка Георгиева" гр. Варна, ЕИК ХХХХХХХХ, представляван от собственика Цветанка Георгиева Иванова, против решение № 524 от 02.03.2011 г., постановено по административно дело № 2384 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата на ЕТ "АИППМП - д-р Цветанка Георгиева" срещу писмени покани изх. № 29-05-3336/10.05.2010 г. и № 29-05-4454/23.06.2010 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Варна; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на РЗОК - Варна сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение като неправилно, както и да му бъдат присъдени разноските по делото за двете инстанции, в това число и адвокатско възнаграждение. Оспорва изводите на съда за законосъобразност на писмените покани. Твърди, че в нарушение на процесуалния закон поканите не са редовно връчени, те са немотивирани, налице е оспорване на превишения размер. Обосновава теза, че съдът не се е произнесъл по възраженията му, че е нарушен редът за връчване на протоколи за определяне на регулативни стандарти по тримесечия. Изразява несъгласие с извода на съда, че не е нарушен материалния закон. Допълнителни аргументи в подкрепа на изложеното са развити и от повереника му адв. Василиса Иванова в писмени становище и бележки. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса - Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Петя Иванова - Сотирова в писмено възражение моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, което моли да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага същата да се отхвърли, а атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от повереника на касатора пороци, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна по реда на чл. 145 и сл. от АПК са оспорените от ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Цветанка Георгиева" гр. Варна писмени покани изх. № 29-05-3306/10.05.2010 г. и № 29-05-4454/23.06.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Варна за възстановяване на заплатени от НЗОК средства за МДД, назначени от изпълнителя на медицинска помощ съответно за второто и третото тримесечие на 2009 г. в размер на 217.45 лв., и за четвъртото тримесечие на 2009 г. в размер на 716.19 лв., представляващи превишение на договорения регулативен стандарт извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Решението на Варненския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Правилно на база събраните доказателства в мотивите на проверяваното решение е прието, че обжалваните пред първоинстанционния съд административни актове са издадени от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на законоустановената форма и съблюдаване на материалноправните разпоредби и административно процесуалните правила. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал е и преценката на съда, че писмените покани са надлежно мотивирани с коректно посочени фактически и правни основания, а при издаването им не са допуснати съществени нарушения на приложимата процедура. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция недвусмислено е доказано наличието на фактическите предпоставки по чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. Съгласно чл. 169 от решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО, при осъществяването на контрола по изпълнение на регулативните стандарти се спазва редът на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006. При определяне на подлежащите за възстановяване средства за МДД (медико-диагностична дейност), назначени от изпълнителя на медицинска помощ, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, компетентният орган е действал съгласно разпоредбите на чл. 233 и следв. от НРД 2006 г., съгласно които, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание, следва да се извърши проверка от контролните органи на РЗОК, които да установят това обстоятелство; за неоснователно получените суми се съставя финансов или медицински протокол, както и "протокол за неоснователно получени суми", който се връчва на лицето - обект на проверката, като му се дава възможност в 7-дневен срок да подаде писмено възражение пред директора на РЗОК, едва след което се издава писмена покана. В разглежданият случай тази процедура е изцяло спазена, поради което издадените покани се явяват законосъобразни, както обосновано е приел съда, а инвокираните възражения от касатора в тази връзка са неоснователни. Неоснователно е оплакването на касатора, че нередовното връчване на поканите представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо тяхната незаконосъобразност. В случая несъобщаването на административните актове по надлежния ред не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, водещо до отмяната на писмените покани, защото правото на защита не е накърнено и жалбоподателят дейно е упражнил същото пред компетентния съд. Противно на касаторовото твърдение, изводът на съда за мотивираност на административните актове е обоснован и кореспондира с доказателствата по делото. Директорът на РЗОК се е позовал на съставения протокол за неоснователно получени суми, отразените фактически констатации и посочените като нарушени материалноправни разпоредби в който се явяват като мотиви на писмените покани, защото обосновават тяхното издаване. Освен това, в самите покани са изложени мотиви защо директора на РЗОК в условията на оперативна самостоятелност е преценил, че жалбоподателя следва да възстанови неоснователно заплатените средства за медико-диагностична дейност. Административният орган е посочил конкретно разпоредбата, която вменява в задължение на изпълнителя на медицинска помощ да възстанови на възложителя по договора заплатените от РЗОК средства, назначени от него извън разрешеното надвишение, като точно е посочено и правното основание за издаване на акта. Твърдението на касатора, че е оспорвал пред първоинстанционния съд посочения превишен размер в протоколите за неоснователно получени суми, е невярно. Както личи от жалбата му до Варненския административен съд и от изложеното от повереника му в съдебно заседание, не се оспорват фактическите констатации, а правилността на задължението за връщане на получените суми за назначените в повече медицински дейности. По силата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. протоколите за регулативни стандарти представляват неразделна част от индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ. Със сключения индивидуален договор касатора се е задължил да възстанови на НЗОК изплатените от бюджета й средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти. По отношение задължителността на спазване на регулативните стандарти правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 167 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на НЗОК за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договори с тях и други условия по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., както и решение № 2 по конституционно дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Последното дава отговор и на въпроса защо определянето на регулативни стандарти не е противоконституционно. Въпросът с правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен именно с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че принципите на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, равнопоставеност и свободен избор на изпълнители на медицинска помощ, установени от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от Закона за здравното осигуряване, не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Неоснователно е и касаторовото възражение, че е нарушен редът за връчване на протоколи за определяне на регулативни стандарти по тримесечия. В случая те са връчени своевременно съобразно реда по чл. 25, ал. 2 от Правилата по чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. за определяне на броя и стойността на назначаваните от изпълнителя на медицинска помощ СМД и МДД. Неотносими към предмета на делото са развитите в касационната жалба съображения, релевиращи незаконосъобразност на решение № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. за приемане на правила за реда за определяне броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, издадени от НЗОК на основание чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. Приетите Правила за реда за определяне броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, както и определените по техния ред регулативни стандарти за всеки изпълнител на медицинска помощ, не подлежат на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производството по оспорване на писмена покана, издадена за събиране на неоснователно изплатени суми от бюджета на НЗОК. Не е налице и твърдяната от касатора липса на основание за събиране на неоснователно получени суми от административния орган. Законът за здравното осигуряване е действащия през 2010 г. нормативен акт, който урежда контролната дейност на НЗОК/РЗОК, и с оглед на това, че административното производство е започнало през 2010 г., директорът на РЗОК правилно е посочил като основание за издаване на писмените покани чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО. При изготвянето на поканите обаче административният орган се е съобразил надлежно с приложимата за казуса материалноправна уредба, действаща през 2009 г. - чл. 36 и 37 от индивидуалния договор на изпълнителя на медицинска помощ с касата за посочената година, и чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е превишил регулативните стандарти за процесния период, като стойността на заплатените от НЗОК суми, които е получил неоснователно, е в размер, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане. След като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК, а не за нарушение на Конституцията и на Закона за здравното осигуряване, както твърди жалбоподателя. Предвид изложеното тезата, която се силаеха да докажат касатора и неговият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдените с него писмени покани, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,