Решение № 4127 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5670/2015 г.

Решение № 4127 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5670/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Мусадай Адам Амин Мухтар, гражданин на Судан, против решение № 2183 от 01.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1513/2015 г., по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът, заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно, мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производството по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на Мухтар срещу решение № 50/09.01.2015 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Анализирайки понятието "преследване" съгл. разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, възможните форми на това преследване и основанията за такова, съдът е направил извод, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не се доказва спрямо него наличие на преследване или основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Изхождайки от бежанската му история и актуалните данни от представената справка за обществено-политическата обстановка в Судан към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Съдът е посочил, че с оглед цялостната оценка на ситуацията в Судан не е налице заплаха от безогледно насилие. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на чужденеца против оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и актуалната справка с вх. № 01-13903 от 25.11.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Судан. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съдът правилно е приел, че по отношение на касатора не са налице обстоятелства, които могат да породят основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. Преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи обоснован извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. В обжалваното решение подробно и обосновано е мотивирано, че изложеното в бежанската история не основава преследване поради етнически произход. Въз основа на противоречията в бежанската история на чужденеца, основали и административния акт, първостепенния съд е направил правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по см. на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на жалбоподателя поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Насилието в страната не е достатъчно основание и не презумира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателя. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Ситуацията в Судан не разкрива наличие на основания за предоставяне на субсидиарна закрила на молителя. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че оценката на ситуацията показва, че въпреки наличието на данни за дългогодишен конфликт в Судан, характерът на конфликта, обхванатите територии и текущото развитие на обстановката по данните от приложената справка не разкрива само по себе си и в контекста на твърденията на касатора да е основание за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в държавата. Налице се региони, части от държавата по произход в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там, което е основание за отказване на статут по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Действително има конфликти и въоръжени сблъсъци, но нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директивата. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че по делото не е отразена актуалната обществено-политическа ситуация в страната по произход на търсещия закрила, а е на база "остаряла статистическа информация". Обстановката в Судан е обсъдена в обжалваното решение съобразно актуална справка с вх. № 01-13903 от 25.11.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Въз основа на същата както и на бежанската история, съдът е направил правилен извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. В хода на касационното производство касационният жалбоподател не представя данни да принадлежи към рискова група, която поради определени специфики от религиозно или професионално естество е подложена на риск за живота и личността в по-голяма от обичайната за всички останали граждани на тази страна степен. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че в твърденията на чужденеца са установени значителни противоречия, което налага извода, че бежанската история е недостоверна и измислена с цел получаване на статут по ЗУБ в Република България. С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение