Решение № 8711 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7891/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. В. Д. от гр. Петрич, чрез процесуален представител срещу определение № 4871/22.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1040/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което съдът е отхвърлил искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2014354/09.07 .2026 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ Петрич към ОД МВР Благоевград. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото и не е извършил съпоставка между защитимия обществен интерес с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт и засягането на основните права на жалбоподателя. Изтъква се, че жалбоподателят е международен шофьор и предварителното изпълнение на мярката води до невъзможността му да полага труд и да получава доходи. Изтъкват се и доводи във връзка с неправилност на самата мярка. С жалбата са представени доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение с Г. Д. поради невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът оспорва частната жалба. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на Г. Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2014354/09.07 .2026 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ Петрич към ОД МВР Благоевград. Със заповедта, за нарушение на чл. 140 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП била наложена ПАМ – отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. С жалбата оспорващият е поискал и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. С обжалваното определение Административен съд – Благоевград е отхвърлил искането за спиране предварителното изпълнение на наложената ПАМ. За да стигне до правните изводи за неоснователност на искането за спиране, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1 и ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е съображения, че релевираните твърдения за затруднения при упражняване на трудовата дейност на Д., произтичащи от фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС, както и свързаната с това отнемане загуба на трудови доходи безспорно засягат неблагоприятно правната му сфера, но сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват извод, че е налице такава значителна или трудно поправима вреда, която да надделява над обществения интерес, защитаван чрез предварителното изпълнение на мярката. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да се спре, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Пречките и вредите от временното преустановяване на упражняването на трудова дейност като шофьор не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Това, че на Д. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ и след отнемането на СУМПС е лишен от възможността на упражнява професията си и да реализира доходи не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност на голяма част от нарушенията на Закона за движение по пътищата и ПП на същия, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по ЗДвП, да са с предварително изпълнение по силата на самия закон. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението. В случая, дори и да се приеме, че на Д. би била причинена вреда от невъзможността да извършва трудова дейност, предвид невъзможността му да управлява товарния автомобил, тази вреда не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. В проведеното съдебно производство, както пред първата инстанция, така и пред касационната такава, жалбоподателят не доказва, че конкретните вреди, които търпи от предварителното изпълнение надделяват над защитимия обществен интерес. С оглед гореизложеното, правилен е изводът на съда в насока, че всички твърдени факти не биха могли да обосноват противопоставим значим интерес до степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв, свързан основно с опазване на живота и здравето на обществото при управление на МПС. При липсата на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил направеното в тази насока искане. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд