Решение № 1289 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2018 г.

Решение № 1289 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Винарска изба - Логодаж" ООД със седалище в гр. Благоевград. Жалбата е против решение № 1997 от 11.12.2017 г., постановено по адм. дело № 511/2017 г. от Административен съд Благоевград. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с представено по делото писмено становище изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение № 1997 от 11.12.2017 г., постановено по адм. дело № 511/2017 г. от Административен съд Благоевград: 1. е оставена без разглеждане жалбата на "Винарска изба - Логодаж" ООД срещу заповед № 03-РД/1074 от 26.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която е одобрено заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК № 103/11.03.2015 г. и е прекратено производството в тази част, и 2. Е отхвърлена жалбата на "Винарска изба - Логодаж" ООД против заповед № 03-РД/1074 от 26.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й, с която е определена финансова помощ в размер на 240 346,66 лева за загуба на доход по ППК № 103/11.03.2015 г. По първата част от това решение първоинстанционния съд е приел, че жалбата в тази част е недопустима поради липса на правен интерес за оспорващия. Съдът е счел, че с оспорената заповед в тази й част е одобрено подаденото от жалбоподателя заявление за обезщетение за загуба на доход, поради което липсва негов правен интерес да иска отмяна на заповедта в тази й част. По втората част от съдебното решение първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия по чл. 28, ал. 2 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. /Наредба № 2/. Спазена била изискуемата от закона писмена форма, като били посочени фактически и правни основания за издаването му. Съдът е приел също, че правилно е изчислен размерът на обезщетението, като при определянето му правилно е приложена нормативната уредба на Наредба № 2, действала при подаване на 29.09.2016 г. на заявлението за обезщетение за загуба на доход, подадено от "Винарска изба - Логодаж" ООД. Съдът е приел, че е приложимо изменението от 2015 г. и 2016 г. на Наредба № 2, тъй като е относим моментът на възникване правото на обезщетение и е подадено заявлението за това. А уредбата, действала към датата на сключване на договор № 201551/8.05.2015 г. е неприложима, тъй като същата междувременно е изменена. Административният съд се е позовал на назначената по делото експертиза, като при приложение на изменението от 2015 г. и 2016 г. на Наредба № 2, е счел, че размерът на обезщетението с процесната заповед е правилно определен. Затова съдът е приел, че заповедта в тази част е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. С процесната заповед № 03-РД/1074 от 26.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е одобрено заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК № 103/11.03.2015 г. на "Винарска изба - Логодаж" ООД в размер на 240 346,66 лв., която е постановено да се предостави на две равни вноски, всяка в размер на 120 173,ЗЗ лв. Така издадената заповед няма различни части, а разпореденото с нея е в една и съща т. I. Административният съд необосновано е разделил заповедта на две различни части, явно повлиян от факта, че заповедта не съдържа отхвърлителен диспозитив по подаденото от "Винарска изба - Логодаж" ООД заявление за обезщетение за загуба на доход по реда на раздел VII от Наредба № 2, което е с изх. № 9/27.07.2016 г. на "Винарска изба - Логодаж" ООД. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че процесната заповед не съответства на изискванията на нормите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорената от "Винарска изба - Логодаж" ООД заповед обективира само позитивна част, без в нея да е отразен какъвто и да е отказ по отношение на съответната част от претендираната сума като обезщетение, по отношение на която издателят на административния акт явно е счел, че заявлението е неоснователно. В случая изобщо липсва разпоредителна част, в която да е формулиран изричен мотивиран отказ за обезщетяване над одобрената сума, възлизаща на 240 346,66 лв. В атакуваната заповед не се съдържат никакви правни и фактически основания за отказ за предоставяне на претендираното от заявителя обезщетение в неговия пълен размер. Това нарушение е съществено, тъй като поради допускането му, както първоинстанционният жалбоподател, така и съдът са били възпрепятствани да установят по какви конкретни причини заявеното от земеделския производител обезщетение не му е било одобрено в пълния претендиран размер. По делото е приложен контролен лист 02 за допустимост от 11.05.2017 г. /л. 77 от делото на АС/, в който е поставена отметка "да" за всички посочени в контролния лист критерии, включително и за "съответствие с критериите за допустимост". Също е приложена докладна записка от 11.05.2017 г. от И. Мизова – зам. -изпълнителен директор на ДФЗ, в която е посочено, че на основание чл. 28, ал. 2 кандидатът е допустим за изплащане на обезщетение в размер на 240 346, 66 лв. При тези данни от административната преписка, както и предвид разпореденото с процесната заповед, се създава впечатлението, че подаденото от "Винарска изба - Логодаж" ООД заявление за обезщетение за загуба на доход, е удовлетворено изцяло. В същото време се установява, че това не е така, предвид следното: Към делото е приложено ч. адм. д. № 670/2016 г., в което на л. 19-22 е приложено Заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", в което на стр. 2 е отбелязало с "да" възможността за "парично обезщетение-предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плододаване на новосъздадените лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава три години, с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда". По делото е представен и сключения между страните договор № 201551/08.05.2015 г., за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, по силата на който е одобрена финансова помощ в размер на 664931, 47 лв. Установява се, че при така заявеното от "Винарска изба - Логодаж" ООД и действащата нормативна уредба към сключването на договора /чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2 обезщетението за загуба на доход е за три години и без по-късно въведеното ограничение до 9000 кг/ха на средния годишен добив. Според приетата по делото експертиза в този случай обезщетението за загуба на доход в този случай би било 614 459, 58 лв. Следователно изпълнителният директор на ДФЗ не е уважил изцяло заявлението на "Винарска изба - Логодаж" ООД за обезщетение за загуба на доход, а е отказал частично обезщетението за загуба на доход за сумата над 240 346, 66 лв. до 614 459, 58 лв. В процесната заповед обаче липсва такъв диспозитив. Допуснато е нарушение на чл. 59, ал. 1 и т. 5 от АПК, както и на чл. 28, ал. 2 от Наредба № 2, според която изпълнителният директор на ДФЗ одобрява или отказва със заповед финансиране по заявлението за обезщетение за загуба на доход, като уведомява писмено заявителя за размера на обезщетението или за мотивите за постановяване на отказ. Освен това в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не са и изложени никакви фактически и правни основания за частичния отказ за обезщетение за загуба на доход. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспорената заповед, основателни са били доводите на жалбоподателя, че административният акт не съдържа ясно изложение нито на фактическите, нито на правните основания, при наличието на които е издаден частичен отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма. Основателни са доводите в настоящата жалба, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за обезщетение за загуба на доход. В горния смисъл е и формираната съдебна практика по решение № 5251 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2017 г., IV отд. и решение № 7161 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2018 г., IV отд. При липса на разпоредителна част за отхвърляне на заявлението за обезщетение за загуба на доход, както и при липса на изложени фактически и правни основания за това, не може да се обсъжда приложението на материални закон в контекста на това, кой материален закон следва да бъде приложен – преди или след изменението в чл. 8 от Наредба № 2. Като е достигнал до обратния правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК, което обстоятелство налага отмяна на обжалвания съдебен акт и вместо него постановяване на ново решение, с което да се отмени оспорената заповед № 03-РД/1074 от 26.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като незаконосъобразно постановена. Преписката следва да се върне на административния орган с указание за издаване на нова заповед по заявлението на "Винарска изба - Логодаж" ООД за изплащане на обезщетение за загуба на доход по ППК № 103/11.03.2015 г., при съобразяване на дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът по касационната жалба следва да заплати своевременно претендираните от касатора направени в производството разноски. В приложения по делото списък с разноските /л. 212 от а. д. № 511/2017 г./ е отразен адвокатски хонорар пред първа инстанция - 16800 лв., държавна такса в размер на 50 лв. и 100 лв. депозит за вещо лице. А за касационното производство – 7920 лв. адвокатски хонорар и 25 лв. държавна такса. Както в първоинстанционното, така и в касационното производство е направено възражение от процесуалния представител на ответника срещу размера на претендирания адвокатски хонорар. Според чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500 лв. При наличие на специална разпоредба за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, е неприложима разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от посочената Наредба № 1, на която се позовава пълномощникът на касатора. Още повече, че в случая спорът е за законосъобразността на оспорената заповед № 03-РД/1074 от 26.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, а не за материалния интерес по нея. Настоящият съдебен състав счита, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК възражението за прекомерност следва да бъде уважено, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до 2000 /две хиляди/ лева за всяка инстанция. Така общо разноските са 4175 лв. Затова и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,