Решение № 1862 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2019 г.

Решение № 1862 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Ямбол, подадена чрез адвокат Р. Ножарова, против Решение № 58/22.03.2019 г., постановено по административно дело № 267/2018 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменена негова Заповед № ТУ/04-00023/13.10.2017 г., разпореждаща на "Сакарела" ООД да премахне строеж: Сграда 7, съгласно схема – заснемане от 17.07.2017 г., изградена в имот с идентификатор 87374.520.9. и представляваща пристройка към западната фасада на производствена сграда с идентификатор 87374.520.9.6. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се оспорва правния извод, мотивирал съдът да отмени заповедта, а именно, че процесния строеж не попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Сакарела" ООД против Заповед № ТУ/04-00023/13.10.2017 г. на Кмета на Община Ямбол. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Ножарова, която я поддържа и претендира присъждане на разноски. Ответната страна – "Сакарела" ООД се представлява от адвокат Вълчева, която оспорва касационната жалба, чрез депозиран по делото писмен отговор, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Представя списък със сторените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Ямбол е заповед, издадена от Кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на дружеството – жалбоподател да премахне строеж, представляващ пристройка към западната фасада на производствена сграда с идентификатор 87374.520.9. 6., изградена в имот с идентификатор 87374.520.9., квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без разрешение за строеж и одобрен проект. С обжалваното решение, съдът е отменил заповедта, развивайки мотиви за това, че процесната пристройка представлява част от основната производствена сграда, с предназначение санитарно-хигиенни помещения към същата и е включена в обема на Разрешение за строеж № 174/28.06.2002 г., в последствие въведена в експлоатация. На следващо място, съдът е приел, че дори да е допуснато отклонение от изпълнението на одобрения проект, то същото е такова по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, за което строежът не се квалифицира като незаконен и не подлежи на премахване. На трето място са изложени аргументи за това че процесната заповед не съответства на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така постановеното съдебно решение е правилно. Събраните по делото доказателства, в това число и заключенията по двете съдебно-технически експертизи са внимателно и подробно анализирани. Възприети са правни изводи, които са обосновани, логични и съответни на закона. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че съдът е бил длъжен да се съобрази със заключението на вещото лице, назначено при първоначалното разглеждане на делото за това, че разрешението за строеж от 2002 г. не касае процесния строеж. Съдът мотивирано се е обосновал защо счита това заключение за необосновано, респективно не го е съобразил при постановяване на решението си, каквато възможност е разписана в чл. 202 ГПК. Действително, при наличието на издадено разрешение за строеж за преустройство на съществуващите сгради в имота в мандра, което по вид на извършване включва ремонт, ново строителство и преустройство, и като се съобрази факта, че това преустройство касае основната производствена сграда, към която процесния строеж е функционално свързан, както и с оглед увеличената застроена площ на основаната сграда след преустройството, се налага изводът, възприет от съда за отсъствие на хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В този смисъл административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, като не е изследвал задълбочено и в пълнота всички относими за случая факти и обстоятелства, включително и дали не е налице хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски, но не в пълния претендиран размер от 3 000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита за основателно възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на спора, като счита, че следва да се присъди сума в размер на 1 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,