Решение № 7452 от 6.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Б. Стоянов срещу Решение 1045/ 10.06.2023 г., постановено по административно дело 204/ 2022 г. на Административен съд- гр. Пловдив (АС Пловдив). В жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му изцяло, като вместо него да се постанови друго, с което да се уважи исковата му претенция в претендирания размер, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез пълномощника си юрисконсулт Манолева, в писмен отговор депозира становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение адм. съд е ОТХВЪРЛИЛиска на Б. Стоянов срещу НАП, с който претендира да му бъде присъдено обезщетение в размер общо на 25 860 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2021г., за причинени имуществени вреди в размер на 35 860 лева- заплатен адвокатски хонорар във връзка с изготвяне и подаване на възражение срещу ревизионен доклад и изготвяне на жалба против ревизионен акт пред директора на Дирекция ОДОП" Пловдив към ЦУ на НАП, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020г., сключен с адв. П. Негалова и претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, които вреди са настъпили вследствие на отменен като незаконосъобразен акт на държавата, а именно РА Р-16001619001211-091-001/18.12.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив. Осъдил е ищецът да заплати на Националната агенция за приходите, разноските по делото в размер на 300лв. /триста лева/ за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат е приел, че при безспорната отмяна на Ревизионен акт Р-16001619001211-091-001/18.12.2020г. на орган по приходите в НАП като незаконосъобразен, е налице първата материалноправна предпоставка незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. Не са налице обаче останалите две предпоставки, за да бъде уважена исковата претенция. В случая обективно не е доказано настъпването на сочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. В заключение преценил, че искът е неоснователен, поради липсата на всички кумулативно предвидени в чл.1, ал.1 ЗОДОВ материалноправни предпоставки, обуславящи отговорността на държавата за вреди. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл.19, ал.1 и ал.3 от Закона за националната агенция приходи, Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в ЗОДОВ ред. Изведения от закона сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността. Частично основателна е касационната жалба в частта за претенцията за претърпени имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че по делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността налице е отменен по административен ред ревизионен акт. M Р-16001619001211-091-001/ 18.12.2020 г. по административен ред. Установено е от първоинстанционния съд, че разходът за адвокатско възнаграждение е направен с цел защита на ищеца срещу ревизионния акт на приходната администрация, целящ да създаде данъчни задължения за ищеца. По делото е безспорен фактът на платен адвокатски хонорар за представителство и защита в производството по оспорване на ревизионния акт. Същото е извършено от друго лице, което не участва в ревизионното производство. С оглед установеното от фактическа страна неправилно съдът е приел, че не са налице всички кумулативно- изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което е следвало да се уважи частично исковата претенция, като основателна и доказана до размера, за който има данни, че е платен лично от ищеца. Пред касационната инстанция е представена вносна бележка от 16.05.2020 г. на Банка ДСК АД за връщане на финансова помощ във връзка с обжалвания ревизионен акт. Това именно е и размерът на претърпяната вреда за лицето. В останалата част до пълния претендиран размер вредата не е настъпила в патримониума на ищеца, тъй като липсва плащане на негови средства. Липсва претърпяна вреда от ищеца, тъй като няма намаление на неговото имущество. Плащането е извършено от друго лице. Претенцията за разликата над 2000 лева до пълния предявен размер е неоснователна. Съответно съдебното решение в тази отхвърлителна част е правилно и обосновано. Частично основателна е и касационната жалба в частта за претенцията за претърпени неимуществени вреди. Претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, нервно- психическо напрежение, чувство на тревожност, раздразнителност, липса на настроение, притеснение относно ревизионното производство са доказани с оглед ангажираните писмени и с гласни доказателства. Доказана е причинната връзка на претърпените неимуществени вреди с отменения като незаконосъобразен ревизионен акт. Следва да се определи размер на обезщетение при съобразяване на чл. 52 ЗЗД, продължителността и интензитета на търпените вреди. Колебливите настроения, както и бързата раздразнителност е за дълъг период отпреди ревизионното производство. Съответно не следва да се свързва само и единствено като последица от незаконосъобразния адм. акт. Според настоящият състав същите следва да се определят в размер на 1500 лева. В останалата му отхвърлителна част решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 297 лева за платени държавни такси и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска в размер на 240 лв., или общо съдебни разноски в размер на 537 лева. По изложените съображения и на основание чл.21, ал.2 и чл. 221, Върховният административен съд, трето отделение,