Решение № 5014 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2009 г.

Решение № 5014 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 149/20.02.2008 г., постановено по адм. дело № 4079/2007 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отменен РА № 20000067/09.05.2007 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1103/16.07.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София за отказано право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "МММ - Христина Емилиянова" в размер на 20 691 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Ибгаля Али" за данъчен период - месец август 2003 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, довели и до необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. В допълнението към касационната жалба по повод оставяне без движение от съда на тази жалба с оглед необоснованост на отменителните основания, които са посочени, касаторът е въвел и отменителното основание - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като счита, че съдът неправилно е приел, че представените по делото доказателства са достатъчни за да оборят констатациите на приходния орган. Твърди се също, че не са представени доказателства за наличие на помещение, където доставчикът е извършвал дейността си, както и ДМА, с които са преработени карборундовите трошки в отпадъчни керамични блокчета. Касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът е приел, че доставчикът е разполагал с кадрова обезпеченост. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 863 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба ЕТ "МММ - Христина Емилиянова" - гр. София, редовно призована не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Според прокурора съдът правилно е констатирал, че по време на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, довели до материална незаконосъобразност на издадения акт, както и че обосновано е прието, че с представените по делото доказателства са оборени констатациите в акта за нереалност на доставките. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени РА № 20000067/09.05.2007 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "МММ - Христина Емилиянова" в размер на 20 691 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Ибгаля Али" за данъчен период - месец август 2003 г., Административен съд, София - град е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в акта не са обсъдени всички доказателства от предшестващата ревизия и с оглед указанията в отменителното решение на решаващия орган. Освен това съдът е установил, че ДДС по процесните доставки е начислен от доставчика съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и са налице доказателства за реалност на доставките. За да обоснове този си извод за реалност на процесните доставки, съдът се е позовал на приложените по делото приемателно-предавателни протоколи, договор за наем на терен с цел съхранение на керамичните отпадъци, граждански договори с физически лица, установяващи кадровата обезпеченост на доставчика, както и доказателства за заплащане на хамалските услуги. Съдът е изследвал и действията на предходния доставчик с оглед представените за това доказателства - фактура от ЕТ "Наско Борисов" и споразумителен протокол, макар да е установил, че при ревизията не е била спорна предходната доставка и не е извършвана насрещна проверка за нея. Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Установено е по безспорен начин по делото, че първоначално на ЕТ "МММ - Христина Емилиянова" е била извършена ревизия, по повод на която е издаден РА № 1760/27.09.2006 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 351 лв. по същите доставки -0 4 бр. фактури от месец август 2003 г., издадени от ЕТ "Ибгаля Али" с предмет на доставките "отпадъчни керамични блокчета за изпичане на чинии и отпадъчни отпадъчни керамични капсели за изпичане на чинии". С решение № 2381/12.12.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" -гр. София е отменен посочения ревизионен акт и е върната преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт за процесния период. В това решение са дадени указания при извършване на новата ревизия да се съберат доказателства за наличие или липса на доставки, тъй като не са били изяснени при ревизията всички факти. Изрично в указанията на горестоящия административен орган при връщане на преписката за извършване на нова ревизия са дадени указания да се изследва въпросът относно транспортирането на процесните стоки, като се има предвид голямото количество, което е фактурирано от прекия доставчик на получателя. От ревизията е установено от извършени насрещни проверки, че транспортът е за сметка на изпълнителя, но доказателства за него не са представени. Съдът е следвало при разглеждане на делото да изследва въпросът за транспортирането на процесните доставки, който е спорен между страните. Реалността на една доставка на стоки не се доказва само с фактура и приемателно-предавателни протоколи, но и със съответните транспортни документи. Правилно приходните органи са установили, че с оглед голямото количество, което е фактурирано по процесните доставки, е необходимо да се представят доказателства за транспортирането на стоките с оглед твърдението, че транспортните разходи са за сметка на изпълнителя. Съдът в тази връзка е следвало да укаже на жалбоподателя в първоинстанционното производство да ангажира доказателства за транспорт или служебно е следвало да изследва този въпрос със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която да изследва в счетоводството на изпълнителя по доставките - прекия доставчик какви разходи за транспорт е осчетоводил за процесните доставки. Доказателствата за транспорт в случая са от съществено значение за преценката на съда относно реалността на доставките, а не само както е приел първоинстанционният съд наличие на фактури и приемателно-предавателни протоколи. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на решението му, тъй като не е изследвал един от спорните въпроси по делото, а именно относно транспортирането на стоките от доставчика до получателя. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изследва въпросът относно транспортиране на процесните стоки. Предвид изхода на делото разноски не се присъждат на касатора на основание чл. 294, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,