Решение № 8070 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2019 г.

Решение № 8070 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от "Н. " ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., за отмяна на влязлото в сила Решение № 418 от 22.11.2007 г., постановено по адм. дело № 247/2003 г. по описа на Окръжен съд - П.. В искането се поддържа, че е налице основанието по чл. 239, т. 2 от АПК - по надлежния съдебен ред, с влязла в сила присъда № 81/08.05.2018 г. на Районен съд - гр. П. по н. о. х. дело № 3239/2016 г. е установена неистинност на заключението на вещото лице П. Влайчев, върху което е основан актът /Решение № 418 от 22.11.2007 г., постановено по адм. дело № 247/2003 г. по описа на Окръжен съд - П./. Не се претендират разноски. Ответницата Е. Стамболска оспорва искането за отмяна като неоснователно. Твърди, че не са налице предпоставките за отмяна на цитираното решение. Останалите ответници - В. Т., "Маги 2002" ЕООД, Х. Х., Е. Х., М. И., М. С., Д. Пападополу, Н. Щърбев и Областен управител на Област П., редовно призовани, не са представлявани и не е изразено становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на искането за отмяна, както и наведените за това основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за отмяна е депозирано от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 от АПК, с оглед на което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. С влязла в сила присъда № 81/08.05.2018 г., постановена по НОХ Дело № 3239/2016 г. по описа на Районен съд П., потвърдена с Решение № 107/05.12.2018 г., постановено по ВНОХ Дело № 526/2018 г. по описа на Окръжен съд Л., изменена в частта относно размера на наложеното наказание с Решение № 51/14.03.2019 г., постановено по КНОХ Дело № 32/2019 г., по описа на Апелативен съд В. Т., е установена неистинност на заключението на вещото лице П. Влайчев, върху което е основано Решение № 418 от 22.11.2007 г., постановено по адм. дело № 247/2003 г. по описа на Окръжен съд - П.. При тази фактическа установеност, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е основано на неистинност на заключението на вещото лице, установено с влязла в сила присъда. Това релевантно обстоятелство се съдържа в хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК, регламентираща, че влязло в сила решение подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на заключението на вещите лица, върху което е основан актът. Разноски по делото не са претендирани поради което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение