Решение № 8118 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2020 г.

Решение № 8118 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - гр. С., бул. "Цар Борис III", № 136, с ЕИК *********, подадена чрез юрк. Колева против Решение № 7126/21.11.2019 г. на Административен съд С. - Град, Т. отделение, 45 състав, постановено по адм. д. № 6183 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отменен по жалба на ЕТ "А. Ж.", Акт за установяване на публично държавно вземане № 01 - 6500/1133 от 08.05.2019 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В полза на търговеца са присъдени разноски в размер на 5050 лева. В КЖ се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Между страните е сключен договор 201730/05.09.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", който урежда правата и задълженията на страните. Отклонението от реалното изпълнение по договора като одобрени дейности, или липсата на такова, влече след себе си като последица отказ от изплащане на финансова помощ и връщане на изплатеното авансово плащане. Според касатора неизпълнението на задължението за подаване на заявление за подаване на заявление за окончателно плащане е скрепено със санкционната разпоредба на т. 8. 5 вр. с т. 8. 1, предложение 2 - ро от договора, съответно на императивните разпоредби на Наредба № 2 от 4.04.2014 г. и чл. 55, параграф 1, б. "а" от Регламент за изпълнение № 908/2014 г. на Комисията за определяне на правила за прилагане на Регламент № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансово управление, уравняване на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността. В КЖ се сочи, че ако усвояването на гаранцията е поставено в зависимост от влизане в сила на заповед за отказ, това би довело до изтичане на сроковете, за които е издадена, т. е. ще се осуети нейното предявяване и удовлетворяване на административния орган, вследствие констатираното неизпълнение на задълженията. Моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - ЕТ "А. Ж.", притежаващ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Л., бул. "Черни връх", № 66, вх. "...", ет. ..., ап. ..., я е оспорил с доводи, обосновани в писмен отговор и поддържани в с. з. от адв. Б. Е. Пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок и от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. В първоинстанционното производство е установено следното: На 26.05.2017 г. ЕТ "А. Ж." е подал заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Националната програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2014 - 2018 година. На 05.09.2017 г. между търговеца и ДФЗ е сключен договор № 201730 за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" за извършване на агротехнически мероприятия по дейност "Смяна на формировката със смяна на подпорна конструкция" върху площ от 24, 4884 ха. В полза на ДФЗ е учредена Банкова гаранция от 18.09.2017 г., издадена от "Уникредит Булбанк" АД, на стойност 270 880, 88 лева и срок на валидност до 15.11.2018 година. На 19.09.2017 г. ЕТ "А. Ж." е депозирал заявление за авансово плащане по сключения договор, което е одобрено със заповед от 05.10.2017 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, до 80% от пълния размер на първоначално одобрената финансова помощ - в размер на 246 255, 34 лева. Между търговеца и ДФЗ е подписано допълнително споразумение на 13.11.2017 г., с което срокът на договора за предоставяне на финансова помощ е удължен до 15.02.2019 година. На 11.10.2017 г. е изплатена авансово сумата в размер на 246 255, 34 лв. на ЕТ "А. Ж.". При осъществяване на административни проверки е констатирано неспазване разпоредбата на т. 3. 1 от договор № 201730/05.09.2017 г. и на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/04.04.2014 г., респ. не е подадено заявление за окончателно плащане съгласно чл. 18 а, т. 1 от Наредба № 2/04.04.2014 година. Търговецът е уведомен с писмо от 08.03.2019 г., че ДФЗ е открил производство по издаване на АУПДВ, като е отбелязано, че предвид установеното нарушение е необходимо да бъде възстановена авансово изплатената финансова помощ в размер на 246 255, 34 лева. На 18.03.2019 г. в ДФЗ е получено писмо, с което ЕТ "А. Ж." е поискал да подаде заявление за окончателно плащане, като заявлението е приложено към писмото. Срещу откриване на производството по издаване на АУПДВ търговецът е депозирал и възражение в ДФЗ на 27.03.2019 година. С процесният АУПДВ № 01 - 6500/1133 от 08.05.2019 г., издаден на основание чл. 18 а, т. 1 от Наредба 2/04.04.2014 г., чл. 59, ал. 1 и 2 АПК вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, чл. 20 а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, са определени на ЕТ "А. Ж." задължения в размер на 246 255, 34 лева. При така установената фактическа обстановка административният съд е формулирал правилния извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и е валиден. Това е така, защото изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" разполага с правомощието да издава АУПДВ по всички схеми и мерки за финансово подпомагане. Първоинстанционният съд е обсъдил нормата на чл. 18 а, т. 1 от Наредба № 2/04.04.2014 г., регламентиращ, че отказ за изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане се постановява, когато инвестицията не е извършена в срок ИЛИ заявлението за окончателно плащане не е подадено в срока, съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата. Приел е за доказано, че заявлението за окончателно плащане по делото, не е подадено в срок, т. к. сроковете за изпълнение на дейности са уредени в Раздел III от договора. По - конкретно, крайният срок за изпълнение на дейности по чл. 3. 1 и чл. 3. 2 е 15.02.2019 година. Правилни са мотивите на административния съд за липса на форсмажорни обстоятелства, препятстващи подаването на заявлението за окончателно плащане в срок. По делето не е доказано настъпването на непреодолима сила, извънредни обстоятелства в хипотези като смърт на производителя, дългосрочна професионална негова неработоспособност, тежко природно бедствие, засягащо сериозно лозовите насаждения, отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от него, което да не е могло да бъде предвидено при депозиране на заявлението. Травмата на коляното на лицето при игра на футбол, не може да бъде квалифицирана в случая като форсмажорно обстоятелство. Още повече, че търговецът писмено е уведомил ДФ "Земеделие", че пропускането на срока за подаване на заявление е поради объркване в изчисленията на крайния срок за окончателно плащане. Упълномощаването на лицето Л. Ж. да представлява ЕТ "А. Ж." пред ДФ "Земеделие", потвърждава извода за липсата на форсмажорни обстоятелства. Неправилно административният съд е приел обаче, че неспазването на срока за депозиране на заявление за окончателно плащане, в случая не е предпоставка за издаване на процесния АУПДВ, разпореждащ връщане на авансово получената сума от едноличния търговец. Според първоинстанционният съд предпоставките, относими към възстановяване на авансово плащане са предвидени в чл. 20, т. 2, 3, 4 от Наредба № 2/04.04.2014 г., свързани са с неизпълнение от бенефициента на задължения по договора, каквото не е доказано по делото чрез съответните проверки. Тези мотиви некореспондират с доказателствата по делото. На л. 180 от делото е приложено уведомление с писмо на ДФ "Земеделие", изх. № 01 - 6500/1133 от 08.03.2019 г. до А. Ж., в качеството му на управител на ЕТ "А. Ж.". Търговецът е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 34, ал. 3 АПК, че ДФ "Земеделие" открива производство по установяване на публично държавно вземане. Изрично е записано, че производството се открива във връзка с неспазване на срока по чл. 17, ал. 1 вр. с чл. 18 а, т. 1 от Наредба № 2/04.04.2014 г. за подаване на заявление за окончателно плащане по Договор № 201730/05.09.2017 г. и Анекс № 1/13.11.2017 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Националната програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014 - 2018 година. В уведомителното писмо е направено позоваване на раздел III, т. 3,. 1 от Договора, предвиждащ, че срокът за изпълнение на дейността е до 15.02.2019 г. и по силата на т. 4. 22 от Договора, ЕТ "А. Ж." е задължен да подаде заявление за окончателно плащане до 10 работни дни след изтичане на крайния срок за изпълнение на Договора и Анекса. Предвид на това нарушение търговеца е уведомен за необходимостта да възстанови по сметка на ДФ "Земеделие", авансово изплатената финансова помощ в размер на 246 255, 34 лева. Уведомлението е получено лично от А. Ж., който е подал писмо и последващо възражение до ДФ - РА "Земеделие", сектор Вино на 18.03.2019 година. След съответното становище от Дирекция "Правна" на ДФ "Земеделие", молбите на ЕТ "А. Ж." за подаване на заявление за окончателно плащане, са оставени без уважение. Няма данни търговецът да е предприел други правни действия срещу това, преди издаване на процесния АУПДВ. По делото е приложен Договор № 201730/05.09.2017 г., сключен между ДФ "Земеделие" и ЕТ "А. Ж." за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014 - 2018 година, л. (11 - 15). Ползвателят ЕТ "А. Ж." е поел с клаузата на т. 4. 22, "а", задължението да подаде заявление за плащане на остатък в случаите, когато е получил авансово плащане. Безспорно е доказано по делото, че такова заявление в срока не е подадено. Касационната инстанция приема, че вследствие неизпълнение на цитираното договорно и нормативно задължение, са възникнали материалноправните предпоставки за реализиране на предвидената в чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП възможност за органа да поиска връщане на вече платените авансово суми по договора, (вж. приетото в Решение № 5826/20.05.2020 г. на ВАС, Осмо отд. по адм. д. № 11702/2019 г., Решение № 15483/14.11.2019 г. на ВАС, Първо отделение по адм. д. № 7087/2019 година.). Неспазване на горното задължение е констатирано също така при извършване на административни проверки и е доказано по делото с писмените документи. Ако едноличният търговец е считал, че с договора е ограничен срока за извършване на инвестицията му, каквото оплакване се прави в КЖ, той е могъл да не го подпише. Касаторът твърди за пръв път в това производство, че му е наложена прекомерна санкция, т. к. органът е следвало да изчисли размера на сумата, която трябва да дължи поради забава, да направи съответните проверки, за да прецени дали са налице основания за задържане на цялата останала сума. Тези твърдения обаче, е трябвало да бъдат направени и доказани от ползващата се страна в първоинстанционното производство, включително при необходимост чрез изслушване на експертно заключение, което не е било направено. Съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед на тези мотиви, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради което трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата на едноличния търговец срещу процесния АУПДВ. Разноски: С оглед на резултата по делото и направените искания от процесуалните представители на ДФ "Земеделие", в полза на тази страна трябва да се бъде присъдена сумата общо в размер на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение