Решение № 13063 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4187/2016 г.

Решение № 13063 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4187/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. М., чрез адвокат Кацарски срещу решение № 218/16.02.2016 г. по адм. дело № 1582/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 434зз310/08.08.2015 г., издадена от старши полицай при 2-ро РУ на ОДМВР гр. Б.. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган - старши полицай при 2-ро РУ на ОДМВР гр. Б. К. В., не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на И. Г. М. срещу заповед за задържане на лице рег. № 434зз310/08.08.2015 г., издадена от старши полицай при 2-ро РУ на ОДМВР гр. Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на М. за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. При издаването й са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат фактическите и правни основания за нейното издаване, поради което не са налице основания за отмяната й. Касационната инстанция намира постановеното съдебно решение за правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 ЗМВР. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая са били налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно - наличие на данни, че задържаното лице е възможно да е извършило престъпление. Задържането е било извършено във връзка с намерена в жалбоподателя торбичка, съдържаща зелена суха тревна смес, за която е обяснил, че е марихуана. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа правни и фактически основания за задържане на лицето. Последните макар и кратки, обсъдени в контекста на останалите данни по преписката и разгледани заедно с правното основание разкриват мотивите на административния орган за прилагане на принудителната мярка, поради което доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Предвид на изложеното, оспореното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,