Решение № 93 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 608/2020 г.

Решение № 93 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 608/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С молба вх. № 122966/09.10.2019 г., Е. Н. Б. чрез адвокат Е. Е. от АК–София е поискал отмяна на влязло в сила решение № 3437/30.05.2018 г. по гр. д. № 3100/2017 г. на Софийски градски съд, 22 състав, потвърдено с решение № 709/27.03.2019 г. по гр. д. № 3621/2018 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК с което са уважени предявените от А. С. Н. искове на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено по отношение на Е. Н. Б., че А. С. Н. не дължи главница в размер на сумата от 14 300 лева по договор за целеви заем от 13.04.2010 г. и анекс към него от 27.07.2010 г., възнаградителна лихва за периода от 30.04.2010 г. до 30.04.2014 г. в размер на 6864 лева и 372 486, 40 лева неустойка за забава, в периода от 01.05.2014 г. до 27.09.2016 г., като е уважен и иск по чл. 170 ЗЗД за недействителност на учредената договорна ипотека с нот. акт №..., дело № 658 от 27.08.2010 г. на нотариус с рег. № *** в регистъра на НК и район на действие Софийски районен съд. Молителят твърди, че вследствие нарушаване на съответните правила за призоваване е бил лишен от възможността да участва в делото, с оглед на което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. В тази връзка твърди, че неправилно е извършено връчване на препис от исковата молба и приложенията, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, без да е уведомен от адреса, посочен в самия договор, поради което насрещната страна А. С. Н. е действала недобросъвестно. Счита също, че е допуснато нарушение на Хагската конвенция за връчване в чужбина на съобщения и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, поради което не е надлежно представляван от назначения особен представител, както и че има писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които не са могли да бъдат взети предвид при решаване на спора. От А. С. Н. чрез адвокат П. Ц. -Н. от АК-София е подаден писмен отговор, в който взема становище, че молбата е процесуално недопустима, а по същество и неоснователна. При проверка на допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна на влязло в сила решение, когато се основава на чл. 303, т. 5 ГПК, се подава в тримесечен срок от деня на узнаване на решението или е могъл да се снабди с новото доказателство – чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. По делото няма данни молителят да е узнал за влязлото в сила решение по предявените срещу него искове преди датата посочена от него – 07.10.2019 г., във връзка с молбата му за обезпечение на бъдещ иск и обжалване на обезпечителната мярка от А. С. Н. с частна жалба от 18.09.2019 г., в която се позовава на влязлото в сила решение № 3437/30.05.2018 г. по гр. д. № 3100/2017 г. на Софийски градски съд, 22 състав и решение № 709/27.03.2019 г. по гр. д. № 3621/2018 г. на Софийския апелативен съд. Направеното от ответника в тази връзка възражение относно допустимостта на молбата за отмяна, с оглед вписаната искова молба по делото, приключило с решение, чиято отмяна се иска, е неоснователно. Действието на вписването спрямо трети лица има значение за противопоставимостта на решението, постановено по вписаната искова молба, според чл. 115 ЗС и няма отношение към узнаване на решението по чл. 305 ГПК. Следователно, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, предвид датата на узнаването му, когато е депозирана частната жалба на ответника в обезпечителното производство, инициирано от молителя. Доводите в подадената молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са неоснователни, тъй като действията на първоинстанционния съд по връчване на съобщения и съдебни книжа по делото на А. С. Н. против Е. Н. Б. са съобразени с процесуалния закон. Въз основа на върнатите в цялост съобщения от посочения по делото адрес на ответника и отбелязвания на връчителя в производството по гр. д. № 3100/2017 г. по описа на Софийски градски съд, първоинстанционният съд е приел, че лицето не може да бъде намерено на посочения в исковата молба адрес и след справка в НБД Население от 20.03.2017 г., с разпореждане от 13.06.2017 г. е наредил връчването да се извърши чрез залепване на уведомление на известния постоянен адрес на ответника и на адреса на съпругата му в страната. Тези процесуални действия на съда са съобразени с изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК (ДВ., бр. 59/2007 г.) – лицето е било търсено на 08.06.17 г. и 22.06.17 г., когато е било залепено уведомление, тъй като съобщенията са върнати в цялост с отбелязване, че "търсеното лице от години живее в И. ", т. е. след като е установил редовността на връчването, на ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. При тези фактически обстоятелства, изложените от молителя доводи за нарушаване на съответните правила за призоваване са несъстоятелни поради следните съображения: Добросъвестността на наследника по закон, за посочване на известния му адрес на насрещната страна, нямат значение за законосъобразността на процесуалните действия на съда в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а посоченият в договора адрес за кореспонденция на страните, не обвързва съда, който решава спора между тях, да им връчи съобщения на тези адреси, освен ако това не е поискано с исковата молба, респ. с отговора на исковата молба (чл. 40 ГПК). При липсата на известен адрес на лицето в чужбина, не може да се приеме, че съдът е допуснал нарушение на Хагската конвенция за връчване в чужбина на съобщения и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела - чл. 1, изр. 2 – "Конвенцията не се прилага, когато адресът на получателя е неизвестен", а доводите на молителя, че назначеният му особен представител не го е представлявал надлежно, с което въззивния съд е допуснал съществено процесуално нарушение и е нарушил правото на защита на ответника също са неоснователни. Съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК, особеният представител има право да извършва всички процесуални действия от името на лицето, което представлява до завършването на делото във всички инстанции, освен ако е уговорено друго, от което следва извода, че уведомяването на ответника чрез назначения му от съда особен представител не засяга редовността на връчването и неговата защита. От изложеното следва, че не се установява страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, т. е. не са осъществени хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят се позовава на нови писмени доказателства – Договор за строително монтажни работи от 12.04.2010 г. /л. 43-47/, 2 броя разписки към договора за СМР за 8000 лева и 3000 лева /л. 49 и 50/, както и писмени разписки за получени други парични суми /л. 48/, които не са били взети предвид при постановяване на решението на Софийски градски съд по гр. д. № 3100/2017 г. /останалите доказателства се намират в кориците на приключилото дело/. В молбата са изложени съображения, че писмените доказателства не са приобщени към делото не по вина на молителя, но са от съществено значение, тъй като правните изводи в решението на съда са направени при непълнота на фактическия и доказателствен материал, поради което молителят счита, че писмените доказателства са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за правния спор факти и да не са били включени в доказателствения материал по делото, но без да са новосъздадени, т. е. документите да съдържат информация от такова естество, че ако са били приети в инстанцията по същество биха довели до различни фактически и правни изводи в решението на съда, чиято отмяна се иска. В случая, представените писмени доказателства – договора за СМР и разписки за получени парични суми са съставени преди приключилото с влязло в сила решение производство по исковете на А. С. Н. против Е. Н. Б., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 170 ЗЗД, поради което са релевантни за спорното право и са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били взети предвид поради невъзможност на особения представител да ги представи по делото. Следователно, представените с молбата за отмяна писмени документи са нови доказателства за производството и установяват релевантни за спора обстоятелства и в този смисъл са от съществено значение за изхода на делото, тъй като ако бяха известни на съда и се установи, че сумите са дадени по договора за целеви паричен заем и анекса към него, те биха могли да доведат до други изводи относно сключеното съглашение. Производството по чл. 303, ал. 1 ГПК е процесуално средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято цел е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото, както в случая - влязлото в сила съдебно решение не отразява обективно релевантните за спора факти и обстоятелства към датата на приключване на съдебното дирене, което е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложените съображения, влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, който да започне процесуални действия по приемане на новите писмени доказателства. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение