Решение № 2035 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13064/2016 г.

Решение № 2035 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13064/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М., чрез процесуален представител, против решение № 187 от 30.09.2016 г., постановено по адм. дело № 200/2016 г. на Административен съд К., в частта, в която А. М. е осъдена да заплати на А. Д. М., законната лихва върху сумата 6336 лв. за периода от 07.04.2014 г. до 09.06.2016 г. включително. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, както и по отношение неприсъждането на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на А. М.. Претендира разноски. Ответната страна А. Д. М. не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд К. е образувано по искова молба на А. Д. М. против А. М., за присъждане на обезщетение в размер на 6336 лв. по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение със Заповед № 3508/05.06.2013 г. на директора на А. М., за периода 06.06.2013 г. -06.12.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2014 г. -датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до окончателното и изплащане. Съдът е установил, че с решение № 4735/07.04.2014 г. по адм. д. № 16629/2013 г. на Върховен административен съд на РБ, е оставено в сила решение на Административен съд С.-град по адм. д. № 6685/2013 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 3508/05.06.2013 г. на директора на А. М., с която е прекратено служебното правоотношение на А. М.-старши инспектор в агенцията, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Със заповед № 2757/12.05.2014 г. Манчев е възстановен на длъжност "старши митнически инспектор II-ри ранг", считано от 22.04.2014 г. Съдът е счел, че на ищеца се дължи обезщетение по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период от 6 месеца, в който не е заемал друга държавна служба и не е получавал доходи от друга работа по трудово правоотношение след датата на незаконното му уволнение. Предвид събраните доказателства първоинстанционния съд е намерил предявения иск за доказан по основание и размер, съответно е отчел обстоятелството, че претендираната сума от 6336 лв. е заплатена на ищеца от ответника съгласно заповед № 4162/09.06.2016 г. с фиша за заплати за м. юни 2016 г. По отношение дължимата законна лихва съдът е приел, че претенцията е основателна, като началният момент от който се дължи лихвата е датата на влизане решението на АССГ в сила, съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а крайният момент е датата на заплащане дължимото обезщетение- 09.06.2016 г. В обобщение съдът е изложил мотиви, че искът за заплащане на сумата от 6336 лв. като погасена в хода на процеса следва да се отхвърли, а искането за присъждане на законна лихва върху посочената сума считано от 07.04.2014 г. до 09.06.2016 г. следва да се уважи. Касационната инстанция намира решението на Административен съд К. в обжалваната му част за правилно. Спорният въпрос в настоящия случай касае момента, от който длъжникът А. М., е изпаднал в забава и началният момент, от който дължи законна лихва при хипотеза на отменен като незаконосъобразен негов акт- заповед за прекратяване на служебно правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Въпросът е намерил разрешение в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., което предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. Съгласно цитираното ТР при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Този момент в процесния случай правилно е определен от съда като 07.04.2017 г. - датата на влизане в сила на решението на Административен съд С.-град по адм. д. № 6685/2013 г., от която дата А. М. е изпаднала в забава за заплащане на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Следователно съответни на приложимите материалноправни норми са изводите на първоинстанционния съд за дължимост от страна на Агенция митници на законната лихва върху сумата от 6336 лв. за периода от 07.04.2014 г. до 09.06.2016 г. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че не следва да бъдат присъдени разноски на ответника А. М. в качеството му на ответник в производството пред административния съд съразмерно на отхвърлената част от иска. Отговорността за разноските в съдебното производство представлява обективна, невиновна отговорност, която се реализира при следния правопораждащ фактически състав: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. В процесния случай липсва една от фактическите предпоставки за пораждането и -неоснователно предизвикан правен спор. Безспорно касаторът с поведението си е дал повод за образуване на първоинстанционното производство, поради което по аргумент от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК разноски съразмерно на отхвърлената част от иска не е следвало да му бъдат присъждани. Предвид изложеното, решението на Административен съд К. като постановено при липса на отменителното основание по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение