Решение № 3594 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Крис Еър“ ООД срещу Решение № 38445 от 19.11.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по адм. дело № 7098/2025 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „Крис Еър“ ООД срещу Заповед № Т-РД-15-274 от 06.12.2024 г. на министъра на туризма, с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 и чл. 176, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 11 от Закона за туризма (ЗТ) е заличена регистрацията му за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност съгласно Заповед № РД-16-119 от 29.01.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, притежаващ Удостоверение за регистрация, № РК-01-6484 от 29.01.2010 г., вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти – част от Националния туристически регистър. Касационният жалбоподател – „Крис Еър“ ООД, сочи, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че дружеството не е било надлежно уведомено за започналото административно производство по издаване на Заповед № Т-РД-15-274 от 06.12.2024 г. на министъра на туризма. По този начен е нарушено правото му на защита, тъй като е било лишено от възможността да участва в административното производство. Поддържа, че към релевантния момент в Националния туристически регистър (НТР) е бил вписан адрес за кореспонденция и за извършване на дейността на дружеството – гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 8А, вх. Б, ет. 2, офис 2, който е различен от адреса по седалището на дружеството, вписан в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Въпреки това уведомленията за започване на административното производство са изпращани на адреса по седалище на дружеството, вписан в ТРРЮЛНЦ – гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 146, ет. 4, като представените известия за доставяне удостоверяват, че пратките са върнати като неполучени. Касаторът сочи, че административният орган не е изпълнил изискванията на чл. 61 и чл. 18а АПК. Твърди, че е налице нередовна процедура по уведомяване за започване на административното производство. Счита, че съобщаването следва да се извърши на последния посочен от страната адрес, а за организациите – на вписания в нормативно уреден регистър адрес. В случая това е адресът, вписан в НТР. Излага доводи, че при невъзможност за връчване на съобщението административният орган не е приложил и предвидената в чл. 18а, ал. 9 АПК процедура за съобщаване чрез залепване на уведомление на адреса на страната. Счита, че неправилно съдът е приел, че евентуалните нередовности по уведомяване за започване на административното производство нямат съществено значение за законосъобразността на обжалвания административен акт. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № Т-РД-15-274 от 06.12.2024 г., издадена от министъра на туризма. Претендира разноски за две съдебни инстанции. В представени по делото писмени бележки изразява подробни съображения по същество на оспорването в подкрепа на доводите изложени в касационната жалба. Представлява се от адв. А. Босолова. Ответникът – министърът на туризма, в представен по делото писмен отговор и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представлява се от държавен експерт З. Рангелова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Дружеството „Крис Еър“ ООД е регистрирано за извършване на туроператорска и туристическа дейност съгласно Заповед, № РД-16-119 от 29.01.2010 г., на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, за което притежава Удостоверение за регистрация № РК-01-6484 от 29.01.2010 г., вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти – част от Националния туристически регистър. При извършена проверка в Министерството на туризма (МТ) е установено, че дружеството последно е предоставило в министерството договор за застраховка „Отговорност на туроператора“ на 13.03.2023 г. със срок на валидност от 08.03.2023 г. до 07.03.2024 г. В Протокол, № РК-07-3 от 12.07.2024 г. от заседание на експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА), назначена със Заповед Т-РД-14-17 от 10.07.2023 г. на министъра на туризма, след разглеждане на изготвена справка включваща 309 бр. регистрирани туроператори с непредставена застраховка „Отговорност на туроператора“, измежду които е и дружеството „Крис Еър“ ООД, е взето решение да се пристъпи към заличаване регистрацията на туроператори, които не са представили застраховката в законовия срок. Въз основа на горното, на основание чл. 26 АПК, с Писмо № Т-26-К-130 от 19.08.2024 г. по описа на МТ е отправено уведомление до „Крис Еър“ ООД за започване на административно производство. Със същото е представена възможност на дружеството, в тридневен срок да представи валидно сключена застраховка „Отговорност на туроператора“. По преписката е представен пощенски документ от който става ясно, че горепосоченото уведомително писмо е изпратено на 17.10.2024 г. на регистрирания в ТРРЮЛНЦ адрес на дружеството – гр. София, ул. „Раковски“ № 146, ет .4, като е върнато като неполучено. Представен е и пощенски документ, от който става ясно, че горепосоченото уведомително писмо е изпратено повторно и на 23.10.2024 г. до адрес гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 8А, но пратката отново не е получена. На 07.11.2024 г. на интернет страницата на Министерството на туризма е публикувана информация, отнасяща се за започната процедура по заличаване на регистрацията на дружества, измежду които и „Крис Еър“ ООД регистрирани като туроператори, които не са представили задължителна застраховка "Отговорност на туроператора". Със Заповед, № Т-РД-15-274 от 06.12.2024 г. на министъра на туризма, на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 и чл. 176, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 11 ЗТ, е заличена регистрацията на „Крис Еър“ ООД за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност съгласно Заповед № РД-16-119 от 29.01.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, притежаващ Удостоверение за регистрация № РК-01-6484 от 29.01.2010 г., вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти – част от Националния туристически регистър. Актът е мотивиран с неизпълнение на задължението на „Крис Еър“ ООД за представяне в МТ на копие от договора за сключена застраховка „Отговорност на туроператора“ 14-дневен срок от сключването или подновяването му, като е посочено, че последната представена от дружеството застраховка е била със срок на валидност 08.03.2023 г. – 07.03.2024 г. При така установеното, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че правилно съобщението за образуваното административно производство до дружеството е изпратено до адрес гр. София, ул. „Раковски“ № 146, ет 4, който според съда е адресът посочен в ТРРЮЛНЦ и вписан в Националния туристически регистър адрес. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел че „Крис Еър“ ООД, не е изпълнило законовото изискване да представи копие от валидно сключен договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" на министъра на туризма, повече от четири месеца след изтичане на срока на покритие по предходната застраховка, поради което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2 ЗТ. Последният представен в МТ договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора", е бил с период на покритие от 08.03.2023 г. до 07.03.2024 г. По отношение на представената пред пъвроинстанционния съд Застрахователна полица № 03700100005631, със срок на застрахователно покритие от 08.03.2025 г. до 07.03.2026 г., съдебният състав на АССГ е приел, че същата се явява неотносима към обстоятелствата от значение за преценката правилно ли административният орган е издал оспорения акт, с оглед разпоредба на чл. 142, ал. 1 АПК. Позовавайки се на практика на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е посочил, че неизпълнението на задължението на туроператора за сключване на договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" и представяне на копие от него в срок на компетентния орган - министъра на туризма не е обвързано с предприемане на действия от страна на административния орган, включително с отправяне на допълнителни покани или уведомления до туроператора, предвид което неизпълнението на това задължение представлява самостоятелно основание за заличаване на регистрацията му по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 11 ЗТ. Съдът е приел още, че дори да са налице евентуални нередовности при уведомяването на дружеството за започване на административното производство те не съставляват съществено процесуално нарушение, което да доведе до нарушаване правото на защита на страната, тъй като не биха могли да променят установения факт на непредставяне на копие от изискуемия застрахователен договор в предвидения от закона срок. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, постановил оспорения отказ, съответствието на акта с изискванията за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността му на собствено основание. Административното производство е било започнато по почин на административния орган във връзка с констатирана липса на представено на министъра на туризма копие от валидно сключен договор по чл. 97, ал. 1 ЗТ (договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора") в 14-дневен срок от сключването или подновяването му. Констатацията е била извършена от ЕКРТТА към МТ на заседанието й на 12.07.2024 г., за което по т. 4 от дневния ред е прието да се предложи на министъра на туризма да заличи от НТР общо 309 бр. регистрирани туроператори, съобразно приложен списък, вкл. и туроператора „Крис Еър“ ООД. Не е спорно също така, че административният орган, след като получил мотивираното предложение на ЕКРТТА, не пристъпил направо към издаване на неблагоприятния административен акт, а първо предприел действия, с които се е опитал да предостави още една възможност на „Крис Еър“ ООД да ангажира, в определен от него тридневен срок от уведомяването, доказателства за изпълнение на законовото му задължение. Същото се установява от пощенски документ, от който става ясно, че уведомителното писмо е изпратено на дружеството на 17.10.2024 г. на регистрирания му в ТРРЮЛНЦ адрес – гр. София, ул. „Раковски“ № 146, ет. 4, като е върнато като неполучено, както и повторно изпратено писмо на 23.10.2024 г. до вписания в НТР адрес за кореспонденция и за извършване на дейността на дружеството – гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 8А, което отново не е получено. На 07.11.2024 г. на официалния сайт на МТ било публикувано и съобщение, касаещо предстоящите действия по заличаване от регистъра на туроператорите, непредставили копие договора за сключена задължителна застраховка, като по този начин на дружеството била дадена още една възможност за изпълнение на законовото му задължение. Спорно е значението на предприетите в хода на развитие на административното производство действия по уведомяване на „Крис Еър“ ООД за започването му, като касационният жалбоподател намира, че не е бил редовно уведомен, поради което е нарушено законовото му право по чл. 34, ал. 3 АПК да участва в производството по издаване на административния акт като вземе становище. Заличаването със Заповед №Т-РД-15-274 от 06.12.2024 г. е извършено по мотивирано предложение на ЕКРТТА. Административният орган е направил справка в деловодната система на МТ, от която е установено, че не е входирано и не е завеждано по установения ред копие на договор за задължителна застраховка от дружеството „Крис Еър“ ООД за периода след 07.03.2024 г. Съгласно чл. 97 ал. 1 ЗТ, туроператорът установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. Освен задължението за сключване на такъв договор, с разпоредбата на чл. 98 ал. 2 ЗТ на туроператорите е вменено и задължението да представят на министъра на туризма копие от договора по чл. 97, ал. 1 ЗТ, в 14-дневен срок от сключването или подновяването му. В случая основанието за издаването на акта е разпоредбата на чл. 70 ал. 2, т. 11 ЗТ, според която по мотивирано предложение на ЕКРТТА министърът на туризма със заповед заличава регистрацията, ако регистрираното лице в 14-дневен срок, считано от датата на изтичането на последния сключен договор за застраховка, не изпълни задължението си чл. 98, ал. 2 ЗТ, т.е. не представи копие от сключения договор по чл. 97 ал. 1 ЗТ, което в процесния случай е безспорно установено. От представените по делото доказателства категорично се установява, че последният валидно сключен и представен в Министерството на туризма договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, от страна на „Крис Еър“ ООД, е със срок на валидност от 08.03.2023 г. до 07.03.2024 г., а следващият валидно сключен такъв е представеният в първоинстанционното съдебно производство такъв за периода от 08.03.2025 г. до 07.03.2026 г. При тези установявания, настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съдебен състав, че туроператорът не доказал, че е имал валидно сключен застрахователен договор за период от една година, както и, че не е представил копие от същия на административния орган. Безспорно е, че административнопроизводствените правила са гаранция от една страна за постановяването на законосъобразен и целесъобразен административен акт, а от друга - за защита правата и интересите на участниците в административното производство. Безспорно е също, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, а само това което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно са установили кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и следователно е основание за отмяна на административния акт. Необходимо е то да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат. Съгласно чл. 18а, ал. 8 АПК когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6 (по електронен път), то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната. Когато няма адрес, който страната е посочила, съобщения на организации, ако са вписани в нормативно уреден регистър, се връчват на вписания в регистъра адрес. В разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК е регламентирано, че когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. Видно от Заявление, вх. № Т-85-00-61 от 26.06.2023 г. до министъра на туризма, за промяна на обстоятелства, вписани в НТР, „Крис Еър“ ООД е представило данни за вписване на нов адрес, а именно гр. София, ул. „Николай Хайтов“ 8А, офис 2. В случая уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на административното производство е изпратено два пъти, единият от които - на адреса на управление на дружеството вписан в ТРРЮЛНЦ, а другият - на вписания в НТР адрес, от които адреси същото се е върнало, като непотърсено. В изпратено повторно съобщение на 23.10.2024 г. за започване на административното производство до вписания в НТР адрес на „Крис Еър“ ООД, не е посочен точният адрес за уведомяване на дружеството, тъй като липсват данни за номер на офис. Наред с това вместо да пристъпи към уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, чрез залепване на съобщението на входната врата или на пощенската кутия, а при липса на достъп – на входната врата или на видно място около нея, административният орган е пристъпил директно към предвидения в чл. 18а, ал. 10 АПК ред за уведомяване чрез качване на съобщението на интернет страницата му. Посоченото води до извод, че в случая е нарушена процедурата и не е спазен законовият ред за уведомяване на дружеството, предвид което са допуснати нарушения на процедурата по връчване на Писмо № Т-26-К-130 от 19.08.2024 г. по описа на МТ, с което е отправено уведомление до дружеството за започване на административно производство. В случая обаче неспазването на изискването за уведомяване на засегнатото лице за образуваното административно производство, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото уведомяването на адресата не би повлияло върху съдържанието на акта и не би променило обективирания в заповедта на административния орган правен резултат. Новелата на чл. 26, ал. 1 АПК дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, са доведени до знанието на „Крис Еър“ ЕООД и дружеството е взело становище по тях в настоящото съдебно производство. Независимо от това, в хода на съдебното производство, дружеството не е представило обяснения или възражения и не е ангажирало доказателства, които са от значение за произнасянето на административния орган и чието наличие по преписката би довело до друг изход на производството. Следователно, с оглед на фактически осъществената функция на чл. 26, ал. 1 АПК, нарушението правилно не е прието за съществено от съдебния състав на АССГ, поради което и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Съобразявайки цитираната правна регламентация и обстоятелството, че в хода на съдебното дирене безспорно е установено, че дружеството не е представило в срок копие от валидно сключен договор за застраховка „Отговорност на туроператора", за периода след 07.03.2024 г., обоснован се явява изводът на първоинстанционния административен съд, относно материалната законосъобразност на акта. Заличаването на туроператора, който независимо дали има сключен застрахователен договор или не, не го е представил в срок на компетентния орган, е тежка санкция. Но в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Не съдът, и не административният орган, а законодателят е преценил, че непредставянето на копие от застрахователния договор ще бъде обвързано с действително тежката последица – заличаване на туроператора. Законодателят е този, който преценявайки важността на регулираните обществените отношения, определя последиците от съответния факт. В случая той е преценил, че защитата на интересите на потребителите е ценност, която налага необходимостта от точно този вид санкция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, касаторът „Крис Еър“ ООД следва да бъде осъден да заплати на Министерството на туризма – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник сумата от 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,