Решение № 45 от 31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 80/2011 г.

Решение № 45 от 31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 80/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение от 31.05.2005 г. по гр. д. № 12772/2004 г. на С. районен съд. С това решение съдът се е произнесъл по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 5036.21 лв. - незаплатена цена за получени услуги за ползването на GSM-мрежата на ищцовото дружество. Договорът, неизпълнението на който е обусловило произнасянето по иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е подписан от Н. Ю., легитимиращ се с пълномощно от 15.01.2002 г., издадено от законния представител на [фирма] Л. Г. Новото обстоятелство на което се позовава [фирма] е, че[населено място] № 18.05.2009 г. по гр. д. № 15492/2007 г. на С. районен съд е установена на основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) неистинността на пълномощното на Н. Р. Ю. от 15.01.2002 г. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] не изразява становище. Като взе предвид доводите на страните, извърши проверка по основателността на твърденията, съдържащи се в молбата, Върховният касационен съд приема следното: Молбата за отмяна е основателна. Гр. д. № 12772/2004 г. на С. районен съд е било образувано по иск на [фирма] срещу [фирма] за сумата 5036.21 лв., произтичаща от ползвани но незаплатени услуги в GSM-мрежата на ищеца, предоставени в изпълнение на сключени на 19.01.2002 г. договор за мобилни услуги и договор за продажба на GSM-пакет, включващ телефонен апарат и SIM карта. При сключването на договорите, [фирма] е бил представляван от Н. Р. Ю., легитимиращ се с пълномощно с нот. заверка на подписа на Л. Г. - законен представител на дружеството. По отношение на ответника [фирма] е бил приложен чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) и с решението, чиято отмяна е предмет на настоящото производство дружеството е осъдено да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД исковата сума, ведно със законната лихва и разноски. През 2007 г. [фирма] е предявил по реда на чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) иск за установяване по отношение на [фирма], че завереното от нотариус А. пълномощно на Н. Ю. е неистински документ, тъй като е подправено и неавтентично. С влязло в сила на 30.06.2009 г. решение съдът е приел за установено, че пълномощното на Ю. не е било подписано от посочения в него законен представител на [фирма] Л. Г. Поради това, на 08.10.2009 г. е била депозирана настоящата молба за отмяна. Становището на настоящия съдебен състав, че молбата за отмяна е основателна, произтича от следното: За да е налице предпоставката на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК следва по съдебен ред да е установена неистинността на документ на който се основава решението по делото. И двете предпоставки в случая са налице. Безспорно е, че искът на [фирма] произтича от договор, сключен чрез пълномощник. В съдебното производство по чл. 97, ал. 3 ГПК е установено, че документът - договорът за поръчка между [фирма] и Н. Ю. е неистински. Опровергаването на наличието на мандатно правоотношение между [фирма] и Н. Ю. е от съществено значение за преценката дали е възникнало валидно правоотношение по договори за мобилни услуги и продажба на GSM-апарат от които произтича иска/обективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Поради изложените съображения, решението на С. районен съд ще следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на С. районен съд от стадия - размяна на книжата по исковата молба. С оглед произнасянето по молбата, на [фирма] ще следва да бъдат присъдени и направените в настоящето производство разноски, възлизащи на 104.73 лв., съобразно внесената държавна такса. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.