Решение № 2622 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6952/2017 г.

Решение № 2622 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6952/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П. против решение № 724 от 02.05.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 1884/2016 г., с което е отменен РА № Р-16002615002610-091-001 от 28.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 484 от 15.07.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 13 330,68 лв., ведно с начислените лихви в общ размер на 3 291,60 лв. Касаторът навежда твърдения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Н-плюс" ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорения пред Административен съд - П. РА на ревизираното дружество са установени задължения за внасяне ДДС, в резултат на непризнат данъчен кредит в общ размер на 13 330,68 лв., ведно с начислените лихви в общ размер на 3 291,60 лв., по пет броя фактури, издадени от "ИП Комерс" ЕООД, с предмет на доставките дизелово гориво. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на доставки от "ИП Комерс" ЕООД. Съдът е мотивирал акта си с многобройните ангажирани доказателства, а именно такива за приемо-предаване на процесното гориво, за неговия транспорт до база на получателя по доставката, данни за осъществени предходни доставки (фактури, ППП, товарителници), акцизни данъчни документи, декларации за съответствие на качеството на течните горива, документ за удостоверяване на точен адрес на място на доставка (съставен по образец приложение № 14б към чл. 80г, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове), счетоводни записвания, фактури за транспортни услуги, фискални бонове, разпечатки от разходомерите на превозните средства и др. Съдът се е позовал и на заключение по назначената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), кредитирано като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. Решението е правилно. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В чл. 6, ал. 1 ЗДДС е посочено, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Необосновано органите по приходите са извели извод за липса на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС за процесните фактури. Във всички случаи за издадени данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 ЗДДС с начислен в тях данък, който се претендира като данък с право на данъчен кредит, регистрираното по закона лице, в качеството на получател следва да докаже възникването на основанието по чл. 25 ЗДДС, а именно данъкът по този закон е станал изискуем, съответно, че е възникнало задължение този данък да бъде начислен по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС. С. правилно е съобразил наличието на годни доказателства, които категорично оборват констатациите на органа по приходите. Относно процесните доставки, извършени от "ИП Комерс" ЕООД, съдът правилно е приел, че същите са реално осъществени. Предвид предметът на доставките, а именно горива, следва да са налице, както сочените по-горе изисквания, а именно данни за действително осъществени доставки, така и изискванията визирани в Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Ревизираното лице, като получател по доставките носи доказателствената тежест да установи реалното предаване на горивото от прекия му доставчик, негово е задължението да представи документи за предаване на стоката - приемателно-предавателен протокол, товарителници, счетоводно отразяване, акцизни данъчни документи, декларации за съответствие и др. Видно от преписката по делото "Н-плюс" ЕООД се е справило с отредената му доказателствена тежест, като е ангажирало доказателства, оборващи констатацията на органа по приходите за липса на осъществени доставки от "ИП Комерс" ЕООД. Последният при извършената му насрещна проверка е представил идентични доказателства с тези депозирани от ревизираното лице, а именно приемо-предавателни протоколи за процесното гориво, товарителници, фактури от предходни доставчици на прекия доставчик "ИП Комерс" ЕООД и ППП към тях, акцизни данъчни документи, декларации за съответствие на качеството на течните горива с копия до всеки следващ по веригата на разпространение на горивото, документ за удостоверяване на точен адрес на място на доставка по чл. 80г ППЗДДС, счетоводна отчетност, фактури за транспортни услуги, фискални бонове, разпечатки от разходомерите на превозните средства и др. Видно от заключението на вещото лице по ССЕ е налице съпоставимост на всички данни обективирани във фактурите, ППП, товарителниците, доказателствата за предходните доставки, респективно произхода на стоките предмет на процесните фактури, вида и количествата предадено гориво. Налице са и данни за МПС, което е превозило горивото до съответния обект на получателя - бензиностанция, имена на шофьори, място на натоварване, количества и вид на стоките. Неоснователни са доводите на касатора, че са налице разминавания в датите на фактурите и предходните доставки. Същите са възприети от данъчната администрация погрешно, тъй като е объркана поредността на представените доказателства, не е обърнато внимание на последователността и обвързаността на всяка една фактура с начислените й документи. Вещото лице е окомплектовало фактурите със съпътстващите ги документи, при което се констатира ясна и непротиворечива верига на доставките. Последното води на извода за пълно съответствие на данните в ангажираните доказателства, дати, разполагаемост със стоки от вида и количеството на процесните, място на натоварване и разтоварване и други. Разплащането по фактурите, както между ревизираното дружество и неговия пряк доставчик, така и от страна на доставчика "ИП Комерс" ЕООД към неговите предходни доставчици на процесното гориво, е извършено по банков път. Неоснователно се явява и възражението на касатора данъчен директор относно представените документи, приложение № 14б към чл. 80г, ал. 1 ППЗАДС, а именно че същите не отговарят на изискванията относно реквизита "Издател", тъй като прекият доставчик "ИП Комерс" ЕООД не е получател по приложените по преписката акцизни данъчни документи. Разпоредбата на чл. 80г от ППЗАДС, визира, че АДД се издава от лицето, освободило стоките за потребление (лицензирания складодържател или регистрирано по ЗАДС лице) и в него се посочва получателят, на когото той пряко доставя стоката. В процесния случай прекият доставчик не е лицето, освободило горивото за потребление и съответно - издало АДД, нито РЛ е дружеството, получило директно стоката след освобождаването й за потребление, доколкото стоката е разпространена чрез други доставчици, докато достигне до получателя. Горното препятства възможността и необходимостта от допълнително изследване, тъй като както и по-горе бе посочено безспорно се установява пряката доставка от "ИП Комерс" ЕООД към РЛ - "Н-плюс" ЕООД. Наличието на реална доставка се доказва с документ за предаването на стоката, нейното превозване, заприходяване и осчетоводяване, което в процесния случай е налице. Налице са и счетоводни данни за последващата й реализация, като видно от заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, при липсата на горивото по доставките по процесните 5 фактури, би се стигнало до недостиг в осъществените продажби и остатъка на гориво при ревизираното лице през периода на доставките. Липсата на проследимост от получателя на АДД по доставките и веригата получатели по издадените впоследствие документи за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка, установени от приходните органи не са самостоятелно основание да се откаже на получателя правото на данъчен кредит. Горните обстоятелства сами по себе си не могат да рефлектират върху правото на приспадане на данъчен кредит на получателя и това е изрично подчертано от СЕС в Решението по дело С-18/13 г. В последното се сочи, "че само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама." Съобразно т. 46 - 53 от визираното Решение на СЕС по дело С-342/11, в хипотезите, при които доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган /т. 53/. Горното е визирано и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с което е дадено задължително тълкуване на чл. 167, чл. 168, буква "а", чл. 178, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. С. т. 1 от диспозитива на цитираното решение, посочените разпоредби не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Достигайки до същите правни изводи съдът е постановил правилен съдебен акт, който настоящата касационна инстанция следва да остави в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 850 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,