Решение № 2682 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10772/2016 г.

Решение № 2682 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10772/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4741 от 5.07.2016 г., постановено по адм. д. № 6204/2015 г. Административен съд – С.-град е отхвърлил жалбата на М. К. Т. срещу решение № РО-343/21.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата на Т. срещу разпореждане № 5608057770/20.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. Срещу това решение е подадена касационна жалба от М. К. Т. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Челебиев, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него съдът да постанови отменяне на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, като преписката се върне на административния орган с указания за правилното прилагане на материалния закон и зачитане на процесния стаж по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. Релевирани са оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от адв. Челебиев, който представя заверено копие от Вътрешни правила за работната заплата от СМЕК "М. б.", [населено място] открити в Д. архив, [населено място], за удостоверяване на обстоятелството, че полаганият от Т. труд в рудниците са именно подземни, тъй като предполага поне 12 дни месечно влизане под земята. Ответникът по делото – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – [населено място], редовно призован, не се представлява. Представя писмени бележки, чрез юрисконсулт Медарова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита решението на Административен съд – С.-град за правилно, съобразено с материалния закон. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а по същество за частично основателна. Между страните по делото няма спор по релевантните факти. Спорът между тях е дали фактът, че касационната жалбоподателка е работила като "подземен минен диспечер" в мина [фирма], [населено място] за периода 25.10.1979 г. – 10.10.1981 г. и като "подземен нормировчик" за периода 01.10.1984 г. – 17.10.1989 г. и "подземен началник служба ТРЗ" за периода 01.02.1992 г. – 31.12.1999 г. в мина [фирма], [населено място], поражда правото на зачитане на стажа от I категория за три години осигурителен стаж от трета категория. С оспореното решение № 4741 от 5.07.2016 г. по адм. дело № 6204 Административен съд – С.-град е отхвърли жалбата на М. К. Т. срещу решение № РО-343/21.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата на Т. срещу разпореждане № 5608057770/20.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. С посоченото разпореждане на основание чл. 99 от КСО административният орган е отказал да измени пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, тъй като стажът й от I категория на длъжностите "подземен минен диспечер" в периода от 25.10.1979 г. до 10.10.1981 г., "подземен нормировчик" за периода 01.10.1984 г. – 17.10.1989 г. и "подземен началник служба ТРЗ" за периода 01.02.1992 г. – 31.12.1999 г., правилно е зачетен по т. 1 от ПКТП, и не следва да бъде преобразувана категорията труд при условията на ПМС № 40/1968 г. С решение № РО-343/21.05.2015 г. директорът на ТП на НОИ – [населено място] е приел, че посочения осигурителен стаж не е по чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), защото няма данни в пенсионната преписка за полаган от жалбоподателката труд под земята по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), като с искането за изменение на отпуснатата пенсия не са представени нови доказателства, удостоверяващи обстоятелството дали е полаган труд преимуществено под земята. Административният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза за установяване на спорния въпрос. В. лице Г. З. е посетила архива на М. "З." и архива на НОИ – [населено място] за да прегледа разплащателните ведомости, партидните книги за процесните периоди, за които жалбоподателката претендира, че следва да й се зачете стажът по чл. 104, ал. 3 от КСО. Според експертизата от 25.10.1979 г. на длъжността "диспечер", за подземен труд са начислени 15 лв. месечно. От 01.01.1981 г. до 01.10.1984 г. на длъжността "нормировчик" жалбоподателката е получавала допълнително възнаграждение за подземен труд в размер на 25 лв. В разплащателните ведомости няма отделна графа за допълнителни възнаграждения. В партидните книги се съдържат данни за начислени суми за подземен труд, но в графата за дни не е вписан броят на влизанията под земята месечно, поради което не може да се прецени начислените суми за колко дни работа под земята се отнасят. За периода от 01.10.1984 г. – 17.10.1989 г. вещото лице е констатирало възнаграждение за подземен труд в размер на 25 лв., което впоследствие е увеличено на 35 лв. За периода от 01.02.1992 г. до 31.12.1999 г. на длъжността "началник ОТРЗ" е вписано възнаграждение за условия труд и са приложени заповеди за отпуск с вписани допълнителни дни за условия на труд. За първи път от 01.05.2000 г. в споразумението към трудовия договор, е записано 12 броя месечно влизания под земята. В партидните книги за периодите от 01.10.1984 г. до 17.10.1989 г. и от 01.02.1992 г. до 31.12.1999 г. не е записано заплащането на подземен труд за определен брой дни в месеца в графата за условия на труд, а само сумите, които са определени пропорционално в зависимост от броя влизания, които не са постоянно число за всеки месец. Първоинстанционният съд е анализирал разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО и достигнал до извода, че длъжностите, на които е работила Т. следва да се приемат за такива, визирани в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО, при които за положен труд под земята следва три години осигурителен стаж от първа категория да се зачита за пет години осигурителен стаж от трета категория. Позовавайки се на заключението на вещото лице, е достигнал до извода, че дейността на трите длъжности, на които е била назначена жалбоподателката, не е извършвана изключително под земята, поради това, че в документите се открива променливо число на възнагражденията за условия на труд. Посочил е, че липсват други доказателства, които да удостоверят броя на влизанията под земята, като при проверка при осигурителя и в архивите на НОИ – [населено място], не са запазени Правилник за организация на вътрешния трудов ред, Вътрешни правила за работната заплата, както и длъжностна характеристика. Административният съд е извел крайният правен извод, че процесните длъжности спадат към контролиращия персонал в съответния рудник или рудоуправление, поради което лицата, които ги заемат не могат да се ползват от правата на чл. 104, ал. 3 от КСО и по тези съображения е отхвърлил жалбата срещу административните актове. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно само по отношение на изводите на съда за липсата на предпоставки за зачитане на стажа на длъжността "подземен началник служба ТРЗ" за периода от 01.02.1992 г. – 31.12.1999 г. по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. В останалата част оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Безспорно е по делото, че трудът, положен през този период, при пенсионирането е зачетен от първа категория на основание т. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП-отм.), във вр. с т. 4а от Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г. за подобряване на здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила, както и че трудовият – респективно осигурителен стаж през тези периоди е превърнат при пенсионирането към трета категория като три години стаж от първа категория са зачетени за пет години стаж от трета категория. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с това дали превръщането на осигурителния стаж през посочения период към трета категория следва да стане по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, т. е. в съотношение 3: 5, както е приел административният орган, или по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, т. е. в съотношение 1: 3, както претендира лицето. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО е предвидено, че работниците, инженеро-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. С тази разпоредба се регламентират специални правила за преобразуване на осигурителния стаж при пенсиониране, а не за категоризиране същия. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложението на чл. 104, ал. 3 от КСО релевантно е обстоятелството дали трудът е извършван под земята. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от М. Т. на длъжностите "подземен минен диспечер", "подземен нормировчик" и "подземен началник служба ТРЗ" на мина през спорните периоди е полаган под земята и при преценка на събраните по делото доказателства е направил отрицателен извод за това обстоятелство. По делото не са представени достатъчно доказателства относно вида и естеството на трудовите функции, които са осъществявани на трите длъжности, поради липса на длъжностни характеристики. Установено е наличието на допълнителни трудови възнаграждения за условия на труд, но поради липса на данни за брой влизания под земята и променливата стойност на изплащаните суми, съдът е достигнал до извода, че работата не се е изпълнявала преимуществено под земята. Изложените от вещото лице в заключението по съдебната експертиза констатации, възпроизведени в първоинстанционното съдебно решение, са изведени от писмените доказателства, както и от архивираните документи от м. "З. " и ТП на НОИ – [населено място], поради което са приети от съда за достоверни. В настоящото производство са представени Вътрешни правила за работната заплата на СМЕК "М. б. " – [населено място]. В него е предвидено допълнително възнаграждение за условия на труд и на неговия размер, като в чл. 36, ал. 2 от посочените правила е предвидено, че право на добавка за условия на труд имат работниците, само за дните, в които чрез трудовия договор, в длъжностната характеристика или по друг начин са задължени да работят в условията, категоризирани извън нулева категория, повече от половината от законоустановеното работно време. В чл. 36, ал. 4, б. "а" от същите правила е посочено, че за рудничната ИТ от управлението и от Управлението на комбината, които ръководят контролират или отговарят за подземните работи и някои работнически длъжности, които ръководят, контролират и отговарят за подземните работи и някои работнически длъжности със задължения да извършват работа под земята, включени в длъжностната им характеристика, норматива за посещение е 12 дни месечно. В тази точка са поместени и длъжностите "началник на производствено диспечерска служба", към която е упражнявала дейност Т. за периода от 25.10.1979 г. – 10.10.1981 г. и длъжността "нормировчик", полагана от жалбоподателката през периода 01.10.1984 г. – 17.10.1989 г. Предвид посочения норматив за двете длъжности, както и данните за получавано допълнително възнаграждение за условия на труд, неправилни са изводите на съда за липса на предпоставки за зачитането на труда през спорните периоди по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. Изложените от първоинстанционният състав мотиви, че само от наличието на заплащано допълнително възнаграждение за условия труд, без посочване на броя на дните, в които лицето е влизало под земята месечно, се опровергават от данните, представени във вътрешните правила за работна заплата, предвиждащи 12 дневен норматив от влизания в мината месечно за две от длъжностите, изпълнявани от Т.. С оглед изложеното макар и при липса на длъжностни характеристики и посочване на конкретния брой влизания в разплащателните ведомости и партидните книги, по безспорен начин се установява, че има конкретен норматив, който Т. е била длъжна да изпълни. Предвид изложеното, настоящият състав, намира, че осигурителният стаж, положен в периода 25.10.1979 г. – 10.10.1981 г. на длъжността "подземен минен диспечер" и в периода от 01.10.1984 г. до 17.10.1989 г. на длъжността "подземен нормировчик", неправилно не е бил зачетен от пенсионния орган по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, и като е преценил, че административният акт в тази част е законосъобразен, административният съд е постановил неправилно решение. По отношение на осигурителния стаж за периода 01.02.1992 г. – 31.12.1999 г. на длъжността "подземен началник ТРЗ" няма данни за осъществяване на дейност, преимуществено под земята по 12 дни месечно, нито във вътрешните правила за работна заплата, нито от данните, събрани в производството пред първата съдебна инстанция. Длъжността "подземен началник служба ТРЗ", се отнася към контролиращия персонал в съответния рудник или рудоуправление, поради което лицата на тези длъжности не ползват правата на чл. 104, ал. 3 от КСО. Длъжността "подземен началник служба ТРЗ" не е до началник на участък включително, а както се посочи е контролна длъжност и в рудник или рудоуправление и не е обхванат от чл. 104, ал. 3 от КСО. Предвид горното в тази част решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция от касатора за присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, настоящата инстанция намира, че то е основателно, но само по отношение на уважената част от касационната жалба. Пред първоинстанционния съд М. Т. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а в касационната инстанция се представя договор за правна защита и съдействие, осъществено от адв. Челебиев, заплатено в размер на 400 лева. Предвид уважаването на касационната жалба само по отношение на два от оспорените осигурителни периода, разноските, които следва да понесе ТП на НОИ – [населено място] за двете съдебни инстанции са в размер на 600 лева. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,