Решение № 9874 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 577/2013 г.

Решение № 9874 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 577/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Живел Агро" ООД - гр. Добрич чрез процесуалния си представител адв. Светломира Желязкова срещу решение № 2895/29.11.2012 г., постановено по адм. дело № 3377/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 4424-620-14/15.08.2012 г. на началника на Митнически пункт "Варна-ферибот" за извършена корекция по ЕАД № 11BG002007H0000713/21.08.2011 г., като декларираната митническа стойност е увеличена със сумата 29 958,70 лв., в резултат на което са определени за досъбиране мито в размер на 898,76 лв. и ДДС в размер на 6 171,49 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обърнал внимание на факта, че с подаването на ЕАД за допускане на свободно обръщение (внос) във Варна, стоката е придобила статут на "общностна", поради което и жалбоподателят повече не е обвързан с доказване на размера на транспорта, осъществен на територията на страната и за него не съществува задължение да посочва в декларация за стойността на стоката - D. V. 1. разходите за вътрешен транспорт, които да бъдат декларирани. Не било взето впредвид от съда, че условието на доставката е CFA, което означава условие доставка "франко превозвача" - без включени транспортни разходи в стойността на стоката. Касаторът излага пространни оплаквания за неправилно обсъждане различните текстове от Сборник с текстове по митническа стойност на Коментара на Митническия кодекс, а и позоваването от съда на чл. 164 от Регламент № 2913/92 касаторът счита за напълно необосновано, тъй като изброените хипотези в него не съвпадат с настоящия случай - стоката не е транспортирана с един и същи вид транспорт, а превозът й е комбиниран (морски и ж.п.), нито единичната цена е франко местожителството на клиента, нито транспорта е безплатен. Изложени са и подробни оплаквания, че съдебното решение е необосновано, тъй като при постановяването му съдът не бил разбрал и приложил правилно материалния закон и затова е достигнал и до погрешни правни изводи. Относно оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила в касационната жалба се изтъква, че съдът не е обсъдил всички доводи на касатора, както и е санирал част от пороците на оспорения административен акт, без да има право да го прави. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на административния акт на митническия орган за промяна на декларираната митническа стойност и определените за досъбиране публични задължения. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Желязкова, която е направила искане за присъждане на сторените от касатора разноски по делото. Ответникът по касационната жалба началникът на Митнически пункт "Варна - ферибот" в депозираното по делото писмено становище на юриск. Лора Сърбинска я оспорва, като е направено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че "Живел Агро" ЕООД е вносител на сложен фосфатен тор (superfos) - 437500 кг. от Узбекистан при режим "допускане за свободно обръщение". Установено е също така, че вносът на процесната стока е заявен от пряк представител - "Паралакс-Б" ООД с посочената по-горе ЕАД. Според съда безспорно установено е, че условието на доставката е FCA и че "Живел Агро" ЕООД е сключил спедиционен договор с "Дискордия" АД. За установено е прието от съда, че в декларацията си дружеството е посочило, че стоката е транспортирана до границата с морски транспорт, като в клетка 31 фигурира транспорт на стойност 68 490,59 лв., за което е представена проформа фактура № 032000000126/1.08.2011 г. за осъществен международен железопътен транспорт на десет вагона, всеки един с направление FCA Озодлик - CFR Варна фериботна, като стойността на шест вагона е 58 706,22 лв., а стойността за седем вагона - 68 490,59 лв. В клетка 46 на декларацията - статистическа стойност съдът е приел, че деклараторът е посочил 217 256,99 лв. с мито 3% в размер на 6 517,71 лв. и 20% ДДС - 44 754,94 лв. Съдът подробно е обсъдил извършения от митническите органи последващ контрол на данните, които са декларирани от жалбоподателя на основание чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ, като е прието, че при извършената проверка в счетоводството му е осчетоводена фактура с различни от проформа фактурата номер и стойност, а именно фактура № 0320001686/2.08.2011 г. на стойност 71 512,63 щатски долара, като е прието от съда, че тази фактура е издадена от спедитора "Дискордия" АД с предмет "спедиторска услуга" по железопътен транспорт. Съдът е възприел установеното от митническите органи, че стойността на международния транспорт за седемте вагона е 71 512,63 щатски долара, а не декларираната стойност от дружеството 68 490,59 лв. и затова е прието, че законосъобразно е увеличена митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност. Съдът се е позовал на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 (Митнически кодекс на Общността), според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната - действително платената или подлежаща на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с чл. 32 и чл. 33 от Регламента, вкл. и с транспортните разходи. Направен е извод в обжалваното решение, че платеното възнаграждение на спедитора от купувача при клауза на доставката FCA следва да се включи в митническата стойност на вносната стока, а транспортните разходи, направени след пристигане на стоката на мястото на въвеждането на митническата територия на общността - гара Варна ферибот до местоназначението им - гара Добрич не следва да се включват в митническата стойност, само доколкото са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена - чл. 33 от Митническия кодекс. В тази връзка съдът е обсъдил приложимите текстове от Коментар № 5 на Комитета за Митническия кодекс (Коментара), като по повод на това е счел, че за да бъде удовлетворено условието на даден елемент да е разграничен, е необходимо не само да се отправи искане чрез попълване на съответните клетки на декларация D. V. 1, но когато е възможно да се установи естеството на елемента и неговата сума в парично изражение. В контекста на обсъжданите от съда текстове на Коментара е направен извод, че в процесния случай разходите за вътрешния транспорт не са разграничени от общата сума, която е платена на спедитора и която включва, както неговата комисионна, така и разходите за международния транспорт. При това положение, съдът е възприел установеното от митническия орган увеличение на митническата стойност, която е декларирал "Живел Агро" ЕООД. Въз основа на данните от фактура № 0320001686 със сумата от 29 958,70 лв., която е разликата между равностойността в лева на цената на спедиторската услуга за седем вагона от 71 516,63 щатски долара и декларирания от жалбоподателя транспорт на стойност 68 490,59 лв. и определените въз основа на това за досъбиране мито и ДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, е осъществен внос на сложен фосфатен тор от Узбекистан, получател по който е "Живел Агро" ЕООД, като декларатор на представеното пред митническите органи ЕАД № № 11BG002007H0000713/21.08.2011 г. е "Дискордия" АД - спедитор чрез прекия представител "Паралакс Б" ЕООД. Спорът по делото се свежда до транспортните разходи по проформа фактурата № 032000000126/1.08.2011 г. на стойност 68 490,59 лв., която е посочена при декларирана при вноса и осчетоводените от "Живел Агро" ЕООД в счетоводството си разходи за транспорт по фактура № 0320001686/2.08.2011 г. на стойност 71 512,63 щатски долара (98 448,84 лв). От доклад № 6/1.08.2012 г., послужил за констатации на митническото решение, което е било оспорено пред съда е посочено, че при поискване от "Живел Агро" ЕООД на обяснения от "Дискордия" АД, последният е обяснил, че проформа фактурата отразява транспорта от ж.п. станцията, упомената в договора до Варна Фериботна и не включва разходите за натоварване на вагоните и смяна на талигите на гара Фериботна, вътрешния транспорт от гара Фериботна до гр. Добрич и комисионната за спедитора "Дискордия" АД, за която последният не е дал информация, като е заявил, че тя е конфиденциална. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил разпоредбите на чл. 29, § 1 и чл. 32 § 1, б. "а", "i" и "d" от Регламент № 2913/92, определящи договорната стойност, действително платената или подлежаща на плащане стойност, както и отделните хипотези, включващи и други разходи, които се прибавят към стойността по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92. Правилно съдът се е позовал и на разяснението, съдържащо се в чл. 164 от Регламент 2454/93 за прилагане на Регламент № 2913/92, който пояснява, че при прилагането на чл. 32, § 1, б. "д" и чл. 33, б. "а" от Регламент № 2913/92, когато стоките са превозени по един и същ вид транспорт до място извън мястото на влизане в митническата територия на Общността, транспортните разходи се изчисляват пропорционално на разстоянието, изминато извън и в митническата територия на Общността, освен ако на митническите органи се докажат разходите, които биха възникнали според общата задължителна тарифа на навлото за пренасяне на стоките до мястото на влизане в митническата територия на Общността. Спорът в настоящия казус е дали могат да се разграничат транспортните разходи до внасяне на процесната стока на територията на страната и тези за вътрешния транспорт от гара Варна Фериботна до гр. Добрич. От разрешаването на този спор, ще се установи дали сумата от 29 958,70 лв. правилно е установена от митническите органи като такава, с която трябва да се увеличи митническата стойност и въз основа на това да се досъберат мито и ДДС. Без съмнение транспортните разходи за вътрешен транспорт не се включват в митническата стойност, но само при условие, че могат да се разграничат от другите разходи - аргумент от чл. 33, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92. В този смисъл е и решение от 15.07.2010 г. по дело С-354/09 г. на СЕС в Люксембург. Към момента на деклариране на процесната стока, такова разграничение не е направено, като в представената към този момент проформа фактура № 032000000126/1.08.2011 г. е посочена обща стойност на транспортните разходи. В този смисъл правилно съдът се е позовал и на разясненията в Коментара, като въз основа на това и разпоредбите от цитирания регламент е приел законосъобразно, че в процесния случай няма разграничение на разходите за външен и вътрешен транспорт нито в проформа фактурата, представена с ЕАД, нито при осчетоводяване на транспортните разходи с фактура № 0320001686/2.08.2011 г. Такова разграничение не е направено и чрез попълване от декларатора в декларацията за стойността на внасяната стока D. V. 1. За приложение № 1686, което е било предоставено на вещото лице от спедитора "Дискордия" АД, като и в него експертът е посочил, че транспортните разходи са на обща стойност 71 575,63 лв. или 98 536,05 лв., а разделянето на сумите за вътрешен и външен транспорт е извършено от вещото лице. Освен това приложението към осчетоводената от касатора фактура представлява частен диспозитивен документ, който е съставен в по-късен момент от декларирането и не се ползва с материално обвързваща доказателствена сила. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Юрисконсултско възнаграждение за ответника по касационната жалба не се присъжда, тъй като в това съдебно производство тази страна не е била представлявана от юрисконсулт. Водим от горното и в същия съд Върховният административен съд, I отделение