Решение № 1346 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2010 г.

Решение № 1346 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Хаджиев против решение № 4576/08.04.2010 г., постановено от тричленен състав на III-то отделение при Върховния административен съд по адм. д. № 5329/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Христо Хаджиев против заповед № К-939/26.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение с твърдения, че при постановяването му съдът е нарушил материалния закон и решението е необосновано. Иска се отмяна на решението, претендират се разноски. Ответникът в касационното производство министърът на вътрешните работи чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14- дневния срок за обжалване на първоинстанционното решение. Досежно основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е била заповед с рег. № К-939 от 26.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на главен инспектор Христо Ангелов Хаджиев, началник група в РД "Гранична полиция"-Смолян при Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР е наложено дисциплинарно наказание-уволнение за поведение, нарушаващо разпоредбите на т. 7, 8 и 36 от Етичния кодекс за поведението на държавния служител в МВР, с което се уронва престижа на службата. Деянието, за което е наложено наказанието е описано в заповедта и се състои в това, че на 18.06.2008 г. в двора на ГПУ-Крумовград, наказаният е склонявал военния прокурор Узунов от Пловдивската ВОП, пред други служители на ВОП и РС"Военна полиция"-Пловдив, да наруши свое служебно задължение - да не извърши обективно, всестранно и пълно проверка по прокурорска преписка и да не извърши оглед на личния автомобил на наказания. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу обжалваната заповед приемайки, че заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи в съответствие с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, връчена е на жалбоподателя; заповедта е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и тя не противоречи на материалния закон. Съдът е приел, че деянието заради което жалбоподателят е наказан се установява по категоричен начин от доказателствата по делото и то е тежко и несъвместимо с етичните правила за поведение на служител от МВР, предвид на което съдът е приел, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е наложил съответното наказание. Съдът мотивирайки се с разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, тъй като дисциплинарното наказание е наложено преди да приключи образуваното срещу жалбоподателя наказателно производство. Решението на първоинстанционния съдебен състав е правилно. Обоснован е изводът на тричленния състав, че при налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати нарушения на процедурата. Налице е заповед (заповед № К-489/03.02.09 г.) за образуване на дисциплинарното производство, която е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С тази заповед е определен дисциплинарно-разследващ орган, който е извършил разследване и е обобщил резултатите от него в обобщена справка с рег. индекс № 3125/10.02.09 г., с която е запознат жалбоподателя. Преди налагане на наказанието са приети и обсъдени писмените обяснения на жалбоподателя. Неоснователно е възражението на касатора, че заповедта за образуване на дисциплинарното производство не съдържа подпис. На страница 86 от делото, образувано пред тричленния състав се намира заповед за образуване на дисциплинарно производство, подписана от министъра на вътрешните работи. Обоснован е изводът на тричленния съдебен състав, че обжалваната заповед е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато то е установено от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, а се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай моментът, от който започва да тече срокът за налагане на дисциплинарното наказание е постъпването на обобщената справка с материалите към нея при министъра на вътрешните работи. Обобщената справка е с рег. индекс от 10.02.2009 г. а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е от 26.02.09 г. т. е то е наложено в рамките на същия месец, в който са станали известни резултатите от проверката, поради което следва да се приеме, че е спазен краткият срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователно е възражението на касатора, че не е спазен срокът по чл. 247, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 15, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Съгласно цитираните разпоредби ако държавен служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, е депозирал писмено искане за прекратяване на служебното му правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дисциплинарната отговорност се търси в едномесечен срок. По делото не се съдържат данни относно твърдението на касатора, а именно, че на 30.01.2010 г. е подал заявление за прекратяване на правоотношението му поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такива данни дори да бяха налице, то едномесечният срок ( считано от откриване на нарушението) за налагане на наказанието е спазено. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съдебен състав, че извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение се установява от доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство. В преписката се намират приложенията към "обобщената справка". Част от тези приложения са рапортът на прокурор Узунов при ВОП Пловдив, рапортът на Желязко Танев - шофьор при ВОП Пловдив и Обяснението от м-р Иван Ганчев- експерт при РС "Военна полиция" Пловдив, които са с безпротиворечиво съдържание и от които се установява простъпката, извършена от жалбоподателя. Жалбоподателят не е ангажирал по делото доказателства, които да оборват информацията от посочените документи. Правилна е преценката на първоинстанционния съдебен състав, че действията на жалбоподателя, заради които е наказан нарушават т. 7, т. 8 и т. 36 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Цитираните разпоредби регламентират, че държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си; изпълнява процедурите, предвидени от закона, и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения и при установяване на причините за възникване на пожари и аварии. Възраженията на жалбоподателя, както в първоинстанционното съдебно производство, така и в касационната инстанция са били, че "склоняването", за което е наложено наказанието е съставомерно деяние и осъществяването му следва да се докаже в едно наказателно съдебно производство, респективно дисциплинарното наказание да се наложи, тогава когато се докаже, че жалбоподателят е извършил съставомерното деяние. Тези доводи не могат да бъдат споделени от настоящия касационен състав. Правилно тричленният състав е отхвърлил това възражение позовавайки се на разпоредбата от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, която гласи, че държавните служители от МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В конкретния случай санкцонираното деяние нарушава етичните правила, които следва да съблюдават служителите на МВР. Обстоятелството, че то е и съставомерно деяние, е основание за търсене и на друг вид отговорност от извършителя, която се търси по друг ред и с други процесуални средства. Изходът на образуваното съдебно-наказателно производство е без значение за образуването и изхода на дисциплинарно производство за същото деяние, тъй като поведението на жалбоподателя дори да се прецени като неосъществяващо състав на престъпление, е достатъчно укоримо, за да се приеме, че нарушава моралните правила и ценности, на които един служител на МВР следва да подчинява поведението си, както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата си. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд