Решение № 251 от 11.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5847/2015 г.

Решение № 251 от 11.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5847/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. При извършена служебна проверка съдът констатира, че в постановеното по делото решение № 127 от 06.07.2016 г. е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, изразяваща се в това, че не е посочено, че въззивното решение по претенцията по сметките се отменя и в частта, с която претенцията е отхвърлена и за направените такива в съсобствения между страните и допуснат до делба имот, представляващ друг вид самостоятелен обект (стая) с площ от 22.00 кв. м. С решението е прието, че съсобственик Г. П. е извършил подобрения в съсобствените между страните обекти в сграда с адм. адрес [населено място], [улица], които са допуснати до делба, а именно: - апартамент с идентиф. 00702.531.129.3.6; - гараж, с идент. 00702.531.129.3.5; - самостоятелен обект с идент. 00702.531.129.3.1, с предназначение на друг вид самостоятелен обект с площ от 22 кв. м, както и в съсобствената идеална част от дворното място. Прието е, че неправилно въззивният съд е приел, че претенцията намира правно основание в чл. 12, ал. 2 ЗН. От фактическа страна е установено, че сградата е построена в периода 1996 - 1998 г., след смъртта на наследодателката, настъпила през хххх г. Въз основа на това в решението, поправка на което се иска, е прието, че построените обекти в нея жилище, гараж и самостоятелен обект с предназначение стая са станали съсобствени между преживелия съпруг и трите му деца, страните по иска за делба. От това е формиран извод, че претенцията за подобренията в имота намира правно основание по чл. 12, ал. 2 ЗН само за тези части от тях, които са направени в притежаваните от преживелия съпруг идеални части от описаните обекти, които страните са наследили. За подобренията, направени в частите на тези две съделителки, по отношение на които касаторът, техен брат, е бил държател, претенциите намират правно основание в чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като подобренията са извършени със съгласието и без противопоставянето на съсобственичките. Като необоснованото и незаконосъобразно решението в частта, с която е отхвърлена изцяло претенцията по сметките съдът е намерил, че следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като се налага изслушване на експертиза, с която да се установи, с каква сума се е увеличила стойността на притежаваните от наследодателя ид. ч. от допуснатите до делба обекти в сградата. Така формирана воля не е отразена изцяло в диспозитива, поради което същия следва да се допълни като на стр. 4 от решението или 71 от делото в първия абзац на диспозитива след думата гараж да се чете и "самостоятелен обект с предназначение стая". По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.